Пагубно е да се връщаме към историята с политическа фразеология и разделение на нацията

Нека си припомним, че национализмът беше най-големият враг на комунизма. Всички, които са националисти или патриоти, са фашисти. Интернационалистите бяха и до голяма степен и все още са антифашисти и това продължи до 10 ноември, когато много бързо хора на ДС организираха партии, които бяха срещу връщането на имената на турците и изведнъж се оказа, че патриотизмът е резервната валута на тяхната вяра. В първите години те иззеха инициативата и думата „националист“ стана много мръсна. За това, разбира се, помогна и ултранационализмът на сърбите, които направиха така, че на Балканите да се проведе кървава баня. Днес да кажеш, че си националист е срамно. Моят национализъм няма нищо общо с този на г-н Радев. Национализмът в никакъв случай не трябва да разделя, а да се грижи за нацията. А в нея влизат всички: турци, българи, евреи и т.н. Модерният национализъм, който изповядвам, говори, че трябва да обичаш нацията си, но и да бъдеш критичен към нея. Не става дума за ругателство, а за грижа, за любов и за бащински шамар. Защото ако не показваш на съвременниците си онова, което не осъзнават, ти си прости един примитивен националист, коментира в студиото на Алтернативата публицистът и поет Румен Леонидов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Президентът не е точно такъв, но играе на тази струна. Той се изпусна и ни каза, че всички, които не харесваме този кича [с пилона], тази външна проява на патриотизъм, сме безродници и нихилисти – термини от комунистическата фразеология. Всички дясномислещи сме космополити и за нас това е много ужасно, което не изключва да си обичаме рода, родния град, страната, да уважаваме историята си и да се просълзяваме на химна. Фразеологията на Радев е класическа и е много пагубна. Определенията му показват една лоша подготовка и заиграване с най-ниските страсти, защото с разочарованието след 10 ноември, а именно, че не се основа една силна дясна партия, усетих, че ще дойде времето на национализма и патриотарството, чийто първи сигнал беше след появата на царя и впоследствие на Атака.
Схемата с антисемитизма не проработи. Стоящите зад Атака чуха първите гневни изказвания на Волен в НС и се задоволиха със „свинете от Уолстрийт“. Но не антисемитизмът избра тази партия да върви напред, а това, което той изрече без да се свени срещу турците и циганите. А медиите нагнетяваха и демонизираха циганите.
Сега врагът на Костадинов е Америка – еврейската държава, която управлява света. Това показва много ниска икономическа интелигентност. В момента корпорациите са интернационални и не се знае чии са капиталите. Когато започна войната в Украйна, нещата веднага се разграничиха. Днес няма примитивен патриот, който да не харесва това, което казва президентът. Той има една твърда позиция спрямо Македония, която ако не е много функционална, поне не пречи. Такова двуличие той има и по отношение на политиката: навън говори едно, а тук – съвсем друго. В един момент заиграването му с избирателите на Възраждане ще ги събере в един файтон. А проевропейската партия БСП стана отново комунистическа.

Злоупотребата със съкровените помисли и дела на Апостола се отразява в примитивните хора, които не са чели и две книги, но си слагат на гърба или прасеца портрета му. Това дърпа назад. Национализмът първо трябва да е икономически, а не идеологически; трябва да е най-доброто за Европа или за страната спрямо отношенията ни с Европа. Цял живот сме били 16-та република без това да се признава, време е да застанем между европейските ни партньори. Но да се връщаме към историята с политическа фразеология и разделение на нацията е пагубно. Досега никой президент не си е позволявал подобно нещо, дори и Първанов. Подобна позиция е неприемлива и отвратителна.
Смирението е лично. Не може всички да сме смирени. За съжаление духовната култура на българина е на много ниско равнище. Смирението е част от вярата в Бога. В България вярващите са много малко, а те не са политици. Важно е вечер преди да заспиш да чуваш съвестта си – това е разговор с Бога. А смирението ще дойде оттам, че всички сме чеда на Отеца – нещо, което атеистите, анархистите, общо взето левите не харесват. До дванадесетия час има още време. Нека поне да влезем в Шенген и Банковия съюз, защото националният интерес е да бъдем там, където сме и още по-напред. И населението да не се люшка като пиян руснак, а да вървим вътрешно в посока усъвършенстване и липса на агресия, защото тя е унищожителна за демокрацията, посочи в заключение Леонидов.