Газовата сделка между България и Турция трябва да се наблюдава от ЕС
Аура Сабадюс
Съобщението на Турция от началото на годината, че на „Булгаргаз“ ще бъде разрешено да използва турските терминали за втечнен природен газ и преносната инфраструктура, за да си осигури допълнителни доставки за следващите 13 години, беше обявено за важно постижение за балканската страна. Въпреки че всеки нов източник на доставки в Европа е добре дошъл, тази сделка трябва да бъде внимателно наблюдавана от ЕС. На първо място, в идеалния случай всяка сделка би позволила на дружествата от двете страни на границата да имат достъп до капацитет и да се конкурират за него въз основа на редовни търгове.
Данните, публикувани от Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG), сочат, че до октомври в граничния пункт Странджа-Малкочлар е резервиран капацитет от 53,2 GWh/ден. Според българския оператор на газопреносна система „Булгартрансгаз“ няма споразумение за междусистемно свързване за тази граница. Споразумение за взаимно свързване изяснява, наред с другото, подробности, свързани с разпределението на капацитета на границата, и е необходимо, когато на границата има повече активни дружества.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Когато сделката беше представена в началото на 2023 г., тя веднага предизвика загриженост от страна на Европейската федерация на търговците на енергия (EFET), която предупреди, че тя може да е в нарушение на правилата на ЕС за конкуренцията и да заобикаля изискванията за прозрачност.
На второ място, от турска страна BOTAS остава вертикално интегрирано дружество, което действа едновременно като мрежови оператор и търговец на енергия. Това може да предизвика предизвикателства съгласно правото на ЕС, тъй като може да ограничи недискриминационния достъп до мрежите.
Освен това, противно на по-ранните предположения, източници на ICIS заявиха, че предполагаемата сделка няма да позволи на Булгаргаз да получи достъп до терминалите за втечнен природен газ и газопреносната инфраструктура на Турция.
Вероятно схемата, която да гарантира, че Булгаргаз получава физически доставения газ изключително от своята страна на границата, е свързана с усложнения. Но BOTAS може да се снабдява с обеми /природен газ-б.пр./ навсякъде. Понастоящем Турция внася втечнен природен газ, тръбопроводен газ от Азербайджан, Иран, Русия и има собствен добив на газ от Черно море.
Също така BOTAS би могла да поръча на „Булгаргаз“ да продава и доставя товари навсякъде в Европа от нейно име, както и да преотдава капацитета си на трети страни. В замяна на това BOTAS ще доставя подобно количество газ на България.
ICIS счита, че за европейските потребители би било трудно да определят източника на своите доставки на газ, разходите и договореностите, които са в основата на тези сделки.
