Денят, в който България бе извадена от Историята

Илиян Василев

Вчера в Алтернативата нямах време – час изглежда е малко, за това ето какво имах да ви кажа в навечерието, а днес в самия Ден на Национален Траур – най-мрачният ден в българската история. На тази дата България беше насилствено извадена от Историята като самостоятелна държава и стана придатък към чужда история. Белезите ги виждате навсякъде, не е само МОЧА и неговите аналози в цялата страна. Не са само улиците, които носят имената на чужди царе, генерали и дипломат. Най-страшни са белезите в съзнанието, в паметта, които карат нови поколения българи да отказват и на себе си и на страната, в който живеят правото и дълга да мислят самостоятелно и да търсят най-доброто за себе си,
На 9 септември 1944 година бе прекъснат процесът на демократичното ни развитие, в което властта се избира от народа и започна времето, в който властта се назначава. Всички дефицити на демокрация при монархията, особено съществени по време на ВСВ, не отмениха главното и предимство, че българският елит до окупацията на Червената армия бе плод на процес на естествена селекция след конкуренция и себедоказване, с много алтернативи. Всичко това рухна – веднъж като убиха хиляди високи умове на нацията, и което е по-страшно, като поставиха начело умствено недъгави хора, чието главно достойнство бе колянопреклонение към Москва и презрение към другото мнение. Не че сред тях нямаше достойни или умни хора, а че всички те бяха поставени в менгемето на тоталитаризма, в която има едно мнение, една вяра, един диктатор.
За това заглавието на първата ми книга е „Завръщане в Историята“ – Comeback to History, която е посветена на съпоставянето на съвременните глобални тенденции и тенденциите в прехода у нас – разминаването е стряскащо. Има нужда от ново преработено и актуализирано издание, за което се надявам да ми остане време. Защото е важно да осъзнаваме мястото си в глобалния свят, да се съизмерваме и да откриваме оптималния път за нацията си.
Де факто се върнахме на картата на самостоятелните държави и възможността да правим своя История едва след 1989 година. Доколко се възползваме от тази възможност и как го правим е друг въпрос – но истината е, че теренът за постигане на най-доброто за нацията и за всеки отделен българин бе освободен и вътре в страната и навън.
Всяка война изостря драматично противоречията вътре в обществото, така бе с ВСВ, така е и сега с войната в Украйна. Въпросът е да не се напуска терена на демократичните ценности, европейските ориентири на пазарна икономика /която все повече се замества от евродирижистка/, на правото на всеки да получи своя шанс и да постигне своята мечта, въз основа на своите качества и труд, а не въз основа на принадлежността си към организирана група – новата номенклатура. Преди 1989 година това беше БКП номенклатура, сега е номенклатурата на паралелната дълбока държава, която презира изборната демокрация и конкуренцията.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Най-голямата опасност за демокрацията бе управлението на Румен Радев, който буквално излъга половината си избиратели, и се опита да утвърди власт, в която влезе през задния вход. Тогава беше Червената армия, днес бяха нейните пратеници Решетников, Бабаков, Воробьов. Днешните наследници на „партизаните“ от 8 септември съзнават, че не могат да спечелят избори, особено ако кажат какво действително мислят и какво възнамеряват да правят. За това сега отново гледат към Москва и чакат тя да прати Червената армия – единственият начин Костадинов, Нинова и Радев да дойдат на власт. В известен смисъл им се получава – вместо Червена армия има огромни финансови потоци, свързани с енергийната „Червена“ армия, които хранят голяма част от новия псевдоелит, и му позволяват да купува медии, влияние и власт.
С тях искат да подменят изборната демокрация с народна власт /власт на съветите/ и пряка демокрация /залпът на Аврора още кънти в главите им/, като подменят парламентаризма с референдуми, които могат да доминират през масови манипулации и дезинформация. Все едно да избирате съдия на футболен мач от феновете на двата клуба. За това има правила, има стандарти и има въпроси, които не се решават от масите, а в Парламента.
Всичко трябва да сменим – и празници, и имена на улици, и паметници, но най-вече тези „паметници“ /мисловните щампи/ в умовете на хората.
Този ден – 9 септември трябва да бъде обявен за Ден на Национален Траур и да се отбелязва като такъв. Всяка година. Докато постигнем Голямата Коалиция България.