У нас има ясна стратегия, че трябва да продължим да оказваме помощ на Украйна

На българска територия е разположена бойна група от италиански, американски, британски и северномакедонски контингент. Във Вилнюс се взе решение, че при повишаване нивото на заплаха при страните от Източния фланг – България, Балтийските страни, Полша и Румъния – НАТО може да разположи допълнителни сили. Тези страни нямат достатъчно военен капацитет, за да се справят с всички заплахи. Потенциалното разполагане на войски изисква съответната инфраструктура – казармени райони и допълнителни полигони, затова е в наш интерес да имаме по-голяма защитеност, по-добра отбрана, както и да приемем нашите съюзници.
Изследваме отношението към войната и рисковете в различни страни от Източния фланг на НАТО. Има сериозни различия в това как самите общества ги възприемат. Балтийските страни, Полша и Румъния увеличиха бюджетите си, правят и доста покупки на военна техника. Но в страни като България, Словения и Словакия, даже Гърция, няма ясно изразено усещане за иманентността на рисковете от Русия. Редно е да си напишем домашното и да осъзнаем какво ни трябва – в каква насока да насочим сътрудничеството си със САЩ, защото стратегията за Черно море ще има и икономически аспект, и свързаност, и подпомагане за процеси като борба с корупцията, защото именно през нея навлиза чуждото влияние.
Русия успя да изгради трудни за преодоляване ешалонирани отбранителни линии, но Украйна има съществен успех в отвоюването на свои територии, което показва, че има воля в украинското ръководство и армия. Това е ключово от гл. т. на помощта, която Украйна очаква да получи от Западните държави. В Рамщайн участват 54 държави. У нас има ясна стратегия, че трябва да продължим да оказваме помощ – имаме редица възможности. Разполагаме със сериозни запаси от артилерийски снаряди и друг вид въоръжение, абсолютно необходимо на Украйна. В този формат на Парламента и при това правителство няма съмнение, че ще продължим да помагаме.
Основните системи на армията ни все още са по стар съветски образец, затова е важно да направим няколко ключови крачки, особено в областта на авиацията – радарното покритие на страната и региона. Изостанали сме в модернизацията на военноморските сили и сухопътните войски, което не се случи случайно. То е важно за гарантирането на нашия суверенитет в териториалното море и икономическата зона. Трябва да отстояваме правото си да използваме икономическото пространство в Черно море, защото има доказателства, че в него има големи залежи на газ. Ето как действията на Русия влияят директно върху икономиката и сигурността ни.

Още в началото на войната НАТО заяви, че ще избягва всякакви дейности, които биха могли да породят директен сблъсък с Русия. Това означава, че трябва да имаме много повече способности и да привличаме натовските страни на наша територия, за да имаме достатъчно добри отбранителни способности.
Арменският президент наскоро заяви, че е била стратегическа грешка страната да се обвърже единствено с Русия, за да гарантира националната си сигурност. Войната в Украйна изостри усещането за риска от Русия. Германия преосмисли политиката си във военната и енергийната си сигурност. Същото се случва и с други държави; Финландия и Швеция станаха членове на НАТО, макар да поддържаха неутралитет в хода на Студената война. Наскоро излезе проучване, показващо, че българското общество като че ли е по-позитивно настроено и храни илюзии, че Русия няма да продължи с агресивната си политика, което контрастира с отношението в останалите европейски страни – резултат от хибридните войни. Действително има риск част от обществото да бъде подведена, както и да се промени отношението му съм ЕС и НАТО, посочи в заключение Божилов.