След десетина година ще осъзнаем, че трябва да подхванем нова съдебна реформа

При атентата срещу Гешев има много любопитни моменти – доколко е било опит за елиминирането му, доколко е било предупреждение, ако е било предупреждение, от кого е било отправено? Едното от спряганите имена беше на Алексей Петров. Твърди се, че мероприятието е реализирано от негови контрактори. Той нямаше пряк интерес и е възможно да е бил помолен от Борисов. За сметка на това имаше други хора, които имаха пряк интерес Гешев да бъде отстранен. Аз също бях в кръга на заподозрените, но не са ме разпитвали по казуса. За мен атентатът на Гешев бе предупреждение. За организатори се подозират или Алексей Петров, или Пепи Еврото/Таки.
За Пепи Еврото има опит да се прокара теза, че е покойник, в което не вярвам. Информацията не беше потвърдена. Според мен той не е на място, докъдето трябва да пътува със задграничен паспорт, защото няма такъв от доста време насам и може да пътува с лична карта в ЕС. Много е вероятно и да си е в България.
Въпросът е дали зад всички тези събития стои нещо или те са откъснати сами за себе си без някакъв единен грандиозен план. Според мен между случилото се с Къро и Гешев има връзка. Подозирам, че двете мероприятия идват от една и съща посока – мнение, изградено върху публични факти и журналистическа интуиция. В годините Петров и Божков бяха сочени за врагове. Божков говори неща, които впоследствие забравя. През 2002 г. упорито се твърдеше, че именно той е заподозрян за тогавашната стрелба по Петров при басейна „Спартак“. Благодарение на бизнес контактите и начина си на работа Петров беше натрупал страшно много врагове в годините. В момента по-скоро има прекалено много заподозрени, за да бъде посочен един.
Докато ВСС е овладян от политическата класа, докато прокуратурата функционира като подразделение на изпълнителната власт, докато кариерните перспективи на всеки отделен обвинител зависят от административния му ръководител, докато няма обществен съвет в самата прокуратура, докато няма прозрачно атестиране, нещата ще бъдат по този начин. Нуждаем се от глобална промяна и ревизия на начина, по който функционира съдебната власт. Твърдо се нуждаем от съдебен контрол върху действията на прокуратурата, върху постановленията за образуване на досъдебни производства, на отказите и т.н., само че това не е панацея (по Калпакчиев). Не може да се прехвърли от болната глава на здравата; определено не може да се прехвърли на един съд дейността по досъдебното производство и по повдигането на обвинения. Главният прокурор на практика не функционира. Това е пародия на съдебна реформа. След десетина година ще осъзнаем, че трябва да почнем да правим нова. Има страшно много неща, които трябва да се направят в системата на българското правораздаване.

Наблюдаваме пренареждане на криминалната картина и на играчите в криминалния свят. Прокуратурата не дава основания да ѝ вярваме. Сменихме главния прокурор, но не сменихме модела и тя продължава да е затънала в зависимости. Свободата на медиите не е по-висока, отколкото е била през последните 5-6 години. Правителството определено трябва да се погрижи за две точки: подкрепа за Украйна и успешно реализиране на ПВУ. Но има разделителни линии, които няма как да прекрачим. Години наред Пеевски и Борисов бяха синоним за корупция и за нас продължават да са. Но за онези, които вкарахме в политиката, те вече са им партньори и то във всеки един детайл на политиката, което е неприемливо и разочароващо. Важното е, че обществото започва да изгражда механизми и навици да протестира, посочи в заключение разследващият журналист от БЪРД.