Шизофренната енергийна и отбранителна политика на България

В Алтернативи и анализи често критикуваме българския президент Румен Радев за неговата проруска дейност. И би било толкова хубаво, ако поне от време на време той прави нещо, което да ни накара да се усъмним в нашата последователност по този въпрос. Все още чакаме. Всъщност, ако искате още едно доказателство, не е нужно да търсите повече от Меморандума за разбирателство (МР), който беше подписан в петък (15 септември) между българската национална компания за доставка и търговия с газ „Булгаргаз“ и унгарския ѝ партньор MVM.

Дали със сигурност това е добра сделка, която „отваря вратите на европейския пазар“ за „Булгаргаз“? Е, така твърди президентът Радев. Разбира се, тя не прави нищо подобно. Самата „Булгаргаз“ няма газ. Всичко, което има, е договор с турската национална газова компания Botas. А Турция не разполага нито със собствен природен газ за износ, нито в момента има значителни количества азерски природен газ за препродажба. Има само руски газ, и то в изобилие.

Това е сигурно. Това, което все не е решено, е кой трябва да управлява схемата за изпиране на руски газ през Турския газов хъб (TGH), кой трябва да извършва изпирането и да събира премиите и ползите.

Дали това трябва да бъде Botas с неговата идея за „турски газов микс“, предлаган на газовата борса Epias, като Botas ще събира по-голямата част от таксите за посредничество? Или руският гигант „Газпром“, чийто истински главен изпълнителен директор – президентът Владимир Путин – смята, че трябва да бъде свободен да предлага своя газ директно на новата газова „платформа за електронна търговия“, като всеки, който желае (и има ресурсите) да го направи, може да го купува и изнася от Турция?

Г-н Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган все още се борят коя от двете концепции да надделее. Залогът може да е не само финансов. Ако г-н Путин постигне своето, г-н Ердоган ще трябва да понесе основната част от отговорността за това, че е позволил на „Газпром“ да подкопае решимостта на ЕС да прекрати вноса на руски газ и че е осигурил единствената входна точка за руския газ в Европа. Въпреки че турският президент е известен с това, че преследва собствените си интереси и поддържа „независима“ линия по отношение на Русия, той не се радва на безкрайна свобода и безграничен ресурс да продава Путин на Запада. Ако действията му бъдат сметнати за твърде грубо предизвикателство, цената им може да се окаже твърде висока. Ако Botas купува руски газ и след това го продава нататък, Турция ще може да твърди, че миксът е от много източници и че количествата, които излизат от Турция, не надвишават количеството неруски газ, който влиза в страната – и следователно номинално, че миксът, който излиза от страната, не е руски по същество. Макар че подобни твърдения не биха могли да издържат твърде дълго, те биха имали поне някаква повърхностна достоверност в близкото бъдеще.

Между другото, трябва да се подчертаят границите на възможностите на г-н Ердоган да се конфронтира и да пренебрегва Запада, като върви по свой собствен път. В последно време бяха произведени различни „предупредителни изстрели“ по негов адрес. Например, беше му напомнено, че членството в ЕС не е на дневен ред за Турция. И нещо интересно се случи на неотдавнашната среща на Г-20 в Индия. Домакинът, индийският лидер Нарендра Моди, предложи нов маршрут за индийските промишлени стоки към Европа – през Израел и Гърция. Поразителното е не само че това е алтернатива на китайската инициатива „Пояс и път“ – г-н Моди (и Индия като цяло) не се притеснява да изразява съперничеството си с Китай, а че е замислен да заобиколи не само традиционния враг на Индия Пакистан, но и Турция. На г-н Ердоган се напомня, че Турция не е незаменима, че има геополитически и геоикономически алтернативи на неговата страна, ориентирани към ЕС и Запада.

Междувременно, връщайки се към търканията между Газпром и Botas относно точният формат на на схемата на турския газов хъб – TGH, трябва да се отбележи една „малка“ подробност: Само Botas, дъщерното дружество на Gazprom – Gazexport и Socar Enerji – филиал на азербайджанския национален нефтогазов концерн Socar – имат резервиран изходен капацитет за доставка на газ през междусистемната връзка Malcoclar-Strandzha. Това е точката на пресичане на газовите потоци между Турция и България и е от решаващо значение за достъпа на природен газ през турския газов хъб – TGH до ЕС. Това означава, че и в двата варианта Турция и Botas притежават коз под формата на контрол върху изходите от турската газопреносна система. Това на свой ред означава, че Газпром все още трябва да спечели това право за допълнителни количества, освен тези, доставяни по газопровода „Турски поток“.

В момента се поставят последните щрихи на схемата за пране на газ между Botas и Газпром. Възможно е обаче да възникнат някои затруднения, тъй като Европа се фокусира върху газовите потоци през турско-българската граница – и по-специално се събужда за факта, че техният обем вече е по-голям от този на количеството руски природен газ, който се транзитира през Украйна.

От своя страна Булгаргаз – предвид факта, че договорът му за доставка на газ с Газпром беше прекратен миналата година – не разполага с друг газ за препродажба освен този, който идва от Botas или Socar Enerji. Въпреки това той действа като агент на Botas за газа, предназначен за Европа, което потвърждава статута му на „младши партньор“ в цялата схема. Освен това българският държавен търговец на газ изглежда е поставил всичките си яйца в кошницата на Botas за сметка на втечнения природен газ, доставян от гръцки терминали.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Какво точно се случва?

Междувременно експертната общност се нуждае от помощ, за да разбере какво точно се случва в България в момента. Защото то е малко мистериозно и повече от малко противоречиво.

От една страна, министърът на отбраната на България Тодор Тагарев се опитва по всички възможни начини да защити интересите на страната от това, което е равносилно на руска военноморска блокада на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България. Това се осъществява чрез почти непрекъснати учения на Черноморския флот на Русия, които включват части от ИИЗ на България и възпрепятстват търговския трафик, риболова и проучванията за нефт и газ.

От друга страна, българската общественост многократно получава новини за сделки като тази от миналия петък, които ускоряват продажбите на руски газ за ЕС и позволяват на г-н Путин да пълни хазната си и да финансира нова агресия, заплахи и хибридна война срещу България, включително гореспоменатата морска блокада!

Човек трябва да си зададе два въпроса:

– Първо, какво стана с координацията в правителството? Нима министрите на енергетиката и на отбраната не разговарят помежду си?

– И второ, кой на практика управлява българския енергиен сектор? Правителството ли? Или президентът Радев?

За българската експертна общност не е тайна, че този Меморандум за разбирателство представлява надграждане на предишната пътна карта за газопровода „Турски поток“, която изчезна мистериозно. Този проект развърза ръцете на президента Путин да нахлуе в Украйна. Сега старите поддръжници на Кремъл – политикът-бизнесмен Делян Пеевски и бившият министър-председател Бойко Борисов – се присъединиха към екипа на президента Радев, за да осигурят геополитическия спасителен пояс, от който г-н Путин отчаяно се нуждае в момента. И едновременно с това засилиха съществуващите – и създадоха нови – корупционни механизми, за да стимулират осигуряването на път за руския газ през задната врата в ЕС.

Шенгенското вето на Австрия

Освен този меморандум за разбирателство миналата седмица донесе още една новина. Австрия отхвърли призива на Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия (ЕК), Австрия да вдигне ветото си върху включването на България (и Румъния) в Шенгенската зона – пространство без граници, което включва повечето държави от ЕС – и което Брюксел настоява да бъде разширено в началото на тази година.

Това не беше голяма изненада: От няколко месеца насам Виена е видимо враждебно настроена по този въпрос. И на пръв поглед София не може да направи много по въпроса. Но това всъщност не е така. Защото един от малкото аргументи, в които Виена би се вслушала, е заплахата, че след като България е лишена от руски газ по договора си с Газпром и се съобразява с общия стремеж на ЕС да ограничи финансирането на военната машина на г-н Путин, е в пълното си право да прекъсне доставките на руски газ за Централна Европа по единствения останал маршрут от Русия към ЕС.

Австрия, както и нейният стар младши партньор по империя – и настояща сродна душа в ЕС – Унгария, има много тесни връзки с Русия на г-н Путин. И двете държави биха получили много неприятен шок от прекратяването на доставките на руски газ през Украйна и през Турция, което на практика би довело до спиране на руския газ по тръбопроводите за ЕС. Освен това двете държави имат добре изградена обща политическа и бизнес мрежа, която се върти около руския природен газ и обслужва бизнес интересите на Кремъл. Неслучайно г-н Орбан и неговият сръбски съюзник, президентът Александър Вучич, заявиха, че биха считали прекратяването на доставките на руски газ за акт на война.

За да преговаря с Австрия за Шенген, България трябва да играе агресивно с относително слабите си карти. Затова е неразбираемо, че София сега се лишава от възможността да изиграе най-силната карта, която има – решаващата си роля за транзита на руски газ. В края на краищата Австрия продължава да внася по-голямата част от своя газ от Русия през Украйна, като от началото на войната до края на юли 2023 г. е внесла не по-малко от 7 милиарда кубически метра. Ако Украйна изпълни обещанието си да спре целия транзит на руски газ след 2024 г. през своя територия, тогава ролята на България като алтернативен транзитен маршрут ще нарасне рязко. Въпреки това България не показва никакви признаци, че ще се възползва от това огромно предимство.

Подобно неразбираемо себеотрицание се съдържа в петъчния меморандум за разбирателство и в договора на Булгаргаз с Botas. Няма изискване за доказване на произход – за сертификат за произход (CП), който би дал гаранция, че пренасяният и продаван газ не е руски. Ако такива CП-та бъдат представени в Турция, това би било изключение от общото правило, още повече че подобни сертификати не се изискват за сделките за търговия с газ, извършвани на платформата за електронна търговия на турския газов гъб. Но това е видимо отклонение от обичайната практика на ЕС, според която наличието на подобни сертификати за произход в договори за транзакции с газ се считат за предпазна клауза, която защитава договарящите се страни от обвинения, че играят с Газпром и му помагат да избелва руския газ.

„Булгартрансгаз“ – главното действащо лице

Друго странно нещо в този Меморандум за разбирателство е българската фирма, чийто изпълнителен директор го е подписал. Ако това беше просто договор за транзит на газ, както се твърди, през България, българската страна би трябвало да е „Булгартрансгаз“, операторът на преносната система (ТСО) на страната. В случая обаче е „Булгаргаз“. Което, като се замислим, не е толкова изненадващо: договорът – ексклузивният договор – на Булгаргаз с Botas се използва, за да се заобиколят възраженията на всички останали европейски енергийни компании. А основната роля на „майстора“ от „Булгартрансгаз“ остава в сянка.

Основните детайли в договора между „Булгаргаз“ и „Botas“ не са тайна за експертната общност, но опитите да се опаковат в „търговска тайна“ различните части от схемата за избелване на руския газ, които се правят с цел минаване под радара на внимание на обществеността в ЕС, са доста очевидни и объркващи. Сякаш все още сме в добрите стари времена на договорните отношения между руския газов експортен монопол (Газекспорт) и вътрешния газов монопол (Булгаргаз). В известен смисъл е така, тъй като в „Булгаргаз“ се е променило съвсем малко. Но средата не може да бъде по-различна: войната в Украйна промени всичко. Газпром нямаше никаква търговска обосновка за спирането на доставките на газ за спазващия договора Булгаргаз – но надделяващите стратегически съображения на Кремъл принудиха руския газов гигант да се откаже от способността си да разсъждава като компания. Това задейства алармените системи на ЕС за енергийна сигурност, като драстично намали обичайната (и доста прекомерна) склонност на Брюксел да бъде снизходителен и да угажда на Москва. „Австро-унгарската ос“ вероятно ще се окаже изключение в рамките на Съюза, докато Германия, Франция и основното течение в ЕС видимо се изместват в полза на Украйна, тъй като германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон се отказват от флирта със сепаратисткия път в разговорите с г-н Путин.

Ето защо има все по-малко място за „междинни“ политики, които приемат транзита на руски газ в ЕС. И това включва ходовете на българския президент и унгарския министър-председател да застанат начело на интересите на Кремъл чрез тромавата си газова дипломация.

Притчата за внос на втечнен природен газ от Турция за MVM?

Основното твърдение в Меморандума за разбирателство е, че става въпрос за доставка на втечнен природен газ (ВПГ). В договора между Булгаргаз и Botas обаче няма пряка връзка между обема на газа, доставян на терминал за втечнен природен газ, и обема на газа, идващ от Турция. Следователно излизащият газ може да бъде както руски газ, който вече е наличен в газопреносната мрежа на Botas, така и регазифициран LNG. Физическият внос на газ, който преди това е бил получен в терминал за втечнен природен газ в Турция или в близост до нея, просто не би имал търговски смисъл за Будапеща. Унгария получава по-голямата част от своя втечнен природен газ от газовия терминал Крък в Хърватия и би било безсмислено да внася втечнен природен газ през далечна Турция, освен ако не го прави „виртуално“ – чрез участие в газови суапове с руски газ, което е точно това, което предвижда договорът на Булгаргаз с Botas.

И по доста удобно съвпадение пускането в експлоатация на плаващото съоръжение за съхранение и регазификация на газ (FSRU) в Александруполис беше отложено за средата на 2024 г. (преди това то трябваше да бъде пуснато в края на 2023 г.). Сега това FSRU в северна Гърция, но съвсем близо до Турция – е потенциален основен източник за Булгаргаз и българските потребители, а потенциално и за сръбските и унгарските потребители. Така че това означава няколко допълнителни месеца, през които втечненият природен газ от Александруполис „за съжаление“ няма да е наличен и „Булгаргаз“ „с неохота“ ще трябва да се задоволи с какъвто и да е газ, който се окаже, че „турският газов хъб“предоставя. И това са месеци, през които руският газ може да преминава през Турция, без да се задават много въпроси, месеци, през които системата за осигуряване на такова преминаване може да бъде прецизирана и изчистена политически – с помощта на дипломацията – в Брюксел и Вашингтон.

Има ли пилот в самолета?

Нищо чудно, че българският министър на енергетиката – с объркващо име Румен Радев, подобно на своя президент – и главният изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов скоро ще посетят САЩ! Вероятно те ще пристигнат с нови декларации за лоялност и предложения за бизнес за американските компании – повторение на транзакционната дипломация, използвана по времето на „Турски поток“.  В крайна сметка изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ г-н Малинов е добър в тези неща. На сегашния си пост той е оцелял, а в енергийния сектор е нещо като „eminence grise“, но през последните години на миналото десетилетие той умело прокара проекта за газопровод „Турски поток“. Има признаци, че напоследък той прави същото и с неговото продължение – турския газов хъб -TGH.

Що се отнася до министъра на енергетиката, той е малко загадъчен. Докато министърът на отбраната Тагарев полага сериозни и обмислени усилия да защити страната си, министърът на енергетиката Радев току-що отвори вратата към България и ЕС за руския природен газ (въпреки че, между другото, Кремъл официално, изрично и последователно заявява, че смята България за „недружелюбна“ страна). И в известен смисъл отварянето на тази врата със сигурност е било решение на министър Радев.

За да подпише този меморандум за разбирателство, изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Деница Златева трябва да получи разрешение от компанията майка на фирмата си, държавния секторен гигант Български енергиен холдинг (БЕХ). А ресорното министерство на БЕХ е министерството на енергетиката. Така че министър Радев така или иначе е дал зелена светлина на Меморандума за разбирателство. И все пак той беше назначен по-рано тази година като представител на сериозно реформистка партия в сериозно разделена коалиция – същата партия, която номинира г-н Тагарев. И така, какво се е случило?

Каквато и да е истината, тази шизофрения в българската политика не вещае нищо добро. Особено в момент на такива тежки екзистенциални заплахи.

Илиян Василев