Идеята 6 IX да е национален празник има нужния резонанс в определени среди

Когато казваме за 6 септември, че това е успешно и самостоятелно българско действие, с което само можем да се гордеем, тук няма митология. Докато за средностатистическия българин 24 май е празник на Кирил и Методий – посланието и дълбочината му са съвсем други. Една от причините да не се подема идеята е инерцията, натрупана през последните седмици по повод дискусията „3 март или 24 май“. Вероятно липсва желание да се появява допълнителен шум. Друга причина са актуалните политически събития, свързани с протестите напоследък. Но в определени среди идеята има нужния резонанс.
При 6 септември става въпрос за самостоятелно българско политическо действие, завършило с краен успех; ден, който отправя ясно политическо послание за единение на нацията. Освен това в движението за Съединението участват българи и от Македония, и от Бесарабия, а и малцинствата в голямата си част не се противопоставят на действията на институциите, които до една са ангажирани наред с българската общественост и армията. Постигаме и първата българска победа с изтласкването на войските на крал Милан, която всъщност утвърждава Съединението. Ако българската войска беше загубила тази война, то Съединението не би получило нужното международно признание. За пръв път след 1879 г. България става самостоятелна държава със самостоятелна външна политика – нещо, което и до днес не се е променило.

Сан Стефанският договор е прелиминарен. Архитектът му, граф Игнатиев, дава интервю в навечерието на 6 септември, в което практически е против Съединението. Нужна му е България, която да е послушна пионка на Русия на Балканите. Силна България не е по вкуса на руската дипломация, чиято цел е да нямаме никакъв суверенитет. От 1879 до 1885 г. военният министър е руски генерал, назначен от руския император. От армията се изтеглят около 200 висши руски офицери. България се справя сама с нападението на крал Милан и през 1886 г. е изпратен руски императорски комисар, като идеята е външната политика изцяло да се съгласува с руската, да се върне отново руски генерал за български военен министър и да се върнат отново 200-те висши руски офицери, както и да се създадат две руски бази във Варна и Бургас. Княжество България един път е извършило Съединението, втори път успешно е отблъснало сърбите и трето, уредило е юридически и международно-правно въпроса. Имаме удвоена територия на страната, ново самочувствие на политическата ни класа и офицерството. Затова и исканията на руснаците намират такъв сериозен отпор при Стамболов, посочи в заключение историкът.