Русия трябва да бъде разоръжена, но не и унизена

Трябва да кажем голямо благодаря и на най-лошите след Костов, защото все пак не провалиха влизането в НАТО и ЕС – изключително щастливо събитие! При украинците нещата се случиха по-трагично и по-драматично. По време на Майдана над 100 души бяха застреляни от незнайни снайперисти, които не бяха заловени. Разликата с мащаба у нас е много сериозна. Украйна винаги се движи в някакъв период от време след България. Но кулминацията на съвпадението на същностната страна е точно в това. Днес Зеленски е герой и никой не оспорва това му качество. Личният избор направи Зеленски герой, личният избор направи Сакскобургготски човек, за когото предпочитаме да не говорим. По време на предизборната си кампания Зеленски обясняваше, че той е подходящият човек, който може да сключи мир с Путин и напълно си вярваше, незнаейки какво презрение изпитва към него Путин.
Разломите според Хънтингтън са цивилизациите: православна, западна, конфуцианска, ислямска и т.н. и той обръща внимание, че има държави, които не принадлежат интегрално към нито една цивилизация. (Твърдеше, че България принадлежи към православната цивилизация, но аз имам известни съмнения в това по редица причини.) Та в тези държави обикновено има т.нар. цивилизационни разломи. И посочва Украйна и Турция, твърдейки, че в Украйна границата може да бъде посочена географски, докато в Турция разломът минава през цялото общество. Ако беше жив Хънтингтън, би забелязал, че е възможен и обратен процес – при свръх форсмажорни обстоятелства разломът да почне да се затваря. В Русия в момента на фронта има чутовно количество рускоговорящи украинци, които никак не одобряват пришествието на Руската армия и се бият не по-лошо от украинскоговорящите украинци.
Фридман беше предсказал навремето, че Русия ще си върне Украйна с конспиративни, икономически и подмолни петоколонни средства, но не и с открити военни действия. Може би, ако Путин не беше предприел офанзивата през 1914 г., а беше останал да развива темата за федерализацията на Украйна, щеше да постигне нещо съвсем различно. Очевидно това са очаквали и някои от сериозните анализатори. Вместо това се изкуши. Видя отслабена държава, чиито органи за сигурност бяха в абсолютно хаотично състояние – Крим беше взет с един убит, а в Украйна имаше много сериозен военен контингент, много техника, С300 и т.н.
Истински голямо поражение за Русия би била ситуация, при която тя а) върне всички окупирани територии; б) плати контрибуция за нанесените щети, което само по себе си е огромен технически проблем, тъй като щетите вече са трилиони долари; и 3) някои хора да понесат отговорност за станалото. Познавайки руската душевност, трябва да изключим възможността някой да бъде предаден на Международния съд. А хората, които ще понесат евентуалните последици, вътрешно ще се молят да бъдат дадени на международен съд, защото там ще живеят доста по-добре поне до момента на произнасяне на присъдата.

След ПСВ на Германия е наложен картагенски мир, който подготвя условията за ВСВ. Едва ли Западът ще наложи сега такъв на Русия, но пък щетите в Украйна трябва да бъдат възстановени. Една от възможните хипотези е, че Русия ще изплаща по триъгълна схема компенсации, доставяйки суровини на Европа, а парите ще се превеждат от европейска страна на Украйна. По времето на президента Рейгън и периода след него сме свидетели на изключително разоръжаване.
Русия трябва да бъде разоръжена, но не и унизена. Газът, нефтът и редките елементи могат да са средства за разплащане без това да доведе до пълен колапс на Русия, защото вече никой на Запад не желае тя да бъде превърната в стопански заден двор на Китай. Русия пропусна огромни шансове в контекста на глобалното затопляне, отварянето на Северния морски път, в интензивността на контактите с Китай. Ако седеше мирно и гледаше на нещата търговски, а не месиански, щеше да спечели много. А сега може да загуби почти всичко, посочи в заключение доц. д-р Дечев.