Мечтая и винаги съм работила за сериозна детска болница

Медицинският факултет е създаден преди 16 години. Първият му декан е проф. Спасов в продължение на десет години. По закон един декан може да престои на позицията два мандата по четири години. След десетте години са проведени други избори и декан става доц. Асенова. И четири години след изтичането на мандата ѝ се провежда ново общо събрание, което да избере нов декан. Общото събрание се организира от председателя на предишното общо събрание и оттук започват редица нередности, за да се стигне до момента, в който за председател на новото общо събрание бяха издигнати две кандидатури, като едната е моята. Едва тогава разбрахме какво е замислил проф. Спасов. Комисията по изборите се изказа, че като преподавател нямам право да бъда на ръководен пост. Имам договор със СУ. Самият факт, че съм избирана за асистент, а след това за доцент, говори, че това са академични длъжности не в лечебно заведение, а в научно звено; означава, че трудовият ми договор позволява да бъда избирана за част от академичния състав. В един момент се оказа, че всички лекари с подобни договори нямат право да бъдат избирани, а имат право само да гласуват. Това доведе до категоричното ни несъгласие, но в дебатите проф. Спасов успя да се наложи, коментира в студиото на Алтернативата доц. д-р Йорданка Узунова от Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
При следващата стъпка за избор на декан се оказа, че доц. Асенова няма право да се кандидатира заради същия трудов договор – незаконен според проф. Спасов, макар самият той да го е създал. Така той се оказа единствен кандидат. Създава се неудобство както за преподавателите, така и за студентите, защото факултет, който се тресе от такива драми, няма как да не ги отблъсне. Избраха го с 51 гласа при положение, че това дори не е половината от академичния състав на общото събрание. Препоръките на МОН излязоха преди месец и са обявени на сайта им. Становището им е, че се наблюдават груби нарушения в провеждането и СУ трябва да организира ново общо събрание за избор на ръководни органи в рамките на три месеца. Подобно нещо до момента не се е случило. Превърнах се в жалбописец. Няма институция, до която не съм писала. Обединявам желанието на повечето колеги, участващи в порочното събрание. Сезирали сме редица институции. Жалбата в Административния съд е прекратена, но ще обжалваме и пред ВАС. СУ твърди, че имат автономия и могат да решат дали да има общо събрание или не, а проф. Герджиков е в много близки отношения с проф. Спасов и отговор липсва.
Откакто проф. Спасов е в правомощията са на декан, започна да самоуправства. В деканата се назначиха нови хора и нещата вървят мудно; блокират се редица конкурси. Какво следва от това? Имам конкурс, участвам в него, но няма жури. Отговори ми единствено омбудсмана на СУ, който каза, че трябва да се проведе катедрен съвет отново и да се избере отново жури. Но той няма да мине като решение, ако факултетният съвет е управляван от проф. Спасов. Процедурата в тези среди е конкурс, обявен в ДВ, приемат се документите на участниците, определя се жури и се издава заповед на ректора. След всичко това обаче проф. Спасов съобщава по мейлите: „Благодаря ви, но конкурсът е спрян.“. Тук нещата са лични. Най-вероятно иска да покаже несъгласието си с отношението ми към него. Иска да управлява Медицинския факултет още две години.

Проф. Спасов е бил 23 години директор на болница „Лозенец“; десет години е бил декан преди сегашното му деканство. Има юристи, които твърдят, че той няма право на трети мандат. Но ще продължи да бъде още две години при положение, че не работи като лекар. Не бива Медицинския факултет на СУ да се свързва само с неговото име той да бъде залог за съществуването му.
В здравеопазването категорично има проблеми. Лекарите имаме трудности, защото сме обвързани с пътеки. Не пациентът се води напред, а следваме пътеката и го вкарваме в нея, което не е добре. Докато един лекар мисли само как да изкарва пари, за да издържа търговско дружество, винаги има притеснения. Добре е да се намери вариант за добър контрол. Навсякъде има злоупотреби, но не смятам, че клиничната пътека трябва да определя какво да правим с пациента, а тя ни задължава, което не е редно. Мечтая и винаги съм работила за това да има сериозна детска болница. Би трябвало държавата да поеме патронажа и да я изгради, изрази надежда доц. д-р Узунова.