Три члена от днешната ни Конституция буквално възпроизвеждат текста на ЗЗД от 1925 г.

По време на въстанието от септември 1923 г. БКП е добре организирана и структурирана с изградени централни и местни ръководства, действащи в синхрон и координация. След 1919 г. БРСДП – тесни социалисти е втората политическа сила в страната след БЗНС. Тя развива активна дейност и след провала на опита за национално обединение и освобождение, всички леви радикални идеи и течения придобиват все по-голямо влияние в българското общество, което е съвсем обяснимо. Повод да се вдигне въстанието е най-вече случилото се в Русия – завземането на властта от болшевиките. Това е сигнал, че политическата власт може да бъде взета не ако присъстват класическите условия на марксизма, а ако има силна, добре организирана и болшевизирана революционна партия. И това е целта впоследствие на московските комунисти – да създадат един щаб на бъдещата световна революция, в който да включат всички комунистически партии и да ги превърнат в болшевишки, готови с всички сили и средства да вземат властта в съответните страни. В това отношение БКП се счита като възможност за бърза реализация на тези идеи, поради силните си позиции и влияние. Политическата обстановка в страната е нестабилна, има заряд и потенциал за радикални промени и в Москва виждат като единствено препятствие пред българските комунисти да вземат властта тяхната инертност и нежеланието им да се ангажират с въоръжени и насилнически методи. Те си дават ясна сметка, че нямат шансове за успех и че дори и да успеят у нас, бързо ще бъдат смазани отвън, защото България се намира в изолация; че ако бъде разгромена и окупирана българската държава, това ще бъде катастрофа и за самата БКП. Очаква се това да стане след време, когато революцията ще победи в Централна и най-вече в Западна Европа.
Дни след преврата в Москва дават инструкцията БКП да предприеме действия, които да доведат до ляв контрапреврат; да бъде привлечена ВМРО, защото е военизирана организация с реално действащи въоръжени чети. Има един стремеж да се представи, че Партията не е действала сама, а със съюзници, но моите изследвания категорично показват, че такова споразумение няма. Тодор Александров категорично заявява на представителите на ЦК на БКП, че ако комунистите тръгнат да свалят правителството на Цанков, ще срещнат ВМРО и ще бъдат разгромени. Така се и случва.
Според твърденията на Коларов и Димитров решението за вдигане на масово въстание е взето на 20 септември, на 21-ви се отправят за Враца, който град сами са определили за център на въстанието. Но ненадейно защо не се оказват във Враца, а във Вършец, където престояват два дни. На 24-ти се появяват във Фердинанд и на следващия ден се изнасят за Сърбия. Правителствените войски влизат във Фердинанд на 26 септември, а не на следващия ден, т.е. те са напуснали денонощие преди това. В. Коларов е все пак юрист. Той е наясно какво ще последва чисто юридически, ако партията му се организира във въоръжени действия срещу властта. Няма как да има шансове за успех при условие, че едно въстание отказва да атакува столицата. Властта никога не се решава в селата, а и не можем да твърдим, че това е някакво масово надигане.
След 1944 г. е възложено на музейни работници и партийни комитети да събират сведения за жертвите на Септемврийските въстания. Резултатите са изложени в книга, наречена „Звезди във вековете“, и там те са изложени поименно и по окръзи. Не са 5000, а около 800, без да е ясно е при какви обстоятелства са загинали жертвите.

Има мобилизирани, има и доброволци. Когато общото съзнание е, че ако се разпадне властта в страната, тя ще бъде окупирана от съседните държави и ще престане да съществува, много хора, които са се били на фронта, отиват да подпомогнат властта по убеждение. Да, има извънсъдебна разправа и злоупотреба с власт на част от военните команди, но това не е системно, не е държавна политика. Впоследствие се приема ЗЗД. Цялата политика след септември 1923 г. не е насочена към ескалация на конфликта или към саморазправа, а към успокояване и омиротворяване на политическия живот. Гласува се широка амнистия и от затворите са освободени хиляди хора. Осъдени са само 84 души и около 350-400 са със следствени дела. ЗЗД е напълно необходим. Три члена от днешната ни Конституция буквално възпроизвеждат текста на ЗЗД от 1925 г. Колкото до това дали наследницата на БКП ще признае всичко това, отговорът е – въпрос на познание, морал и ценности, посочи проф. Янчев.