На българския пазар продължава да няма истинска либерализация, а само имитация

Не бих търсил вината в колегите от Булгаргаз. Българската държава остана като че ли единствената в рамките на ЕС, концентрирала в себе си три власти, които създават сериозен конфликт на интереси. От една страна законодател, от другата – регулатор на спазването на законите, които сама създава, и от трета – собственик на най-големите играчи на пазара. Ако се отвори докладът за дейността на КЕВР за м.г., там има някои много интересни числа. Първото казва колко газ Булгартрансгаз е пренесла за българския пазар – 28 TW/ч за м.г. В същия доклад се посочва, че Булгартрансгаз е продала на българския пазар 28 TW/ч. За мен това означава, че на българския пазар продължава да няма истинска либерализация или конкуренция и на практика си говорим за поредната имитация. Не е виновен този, който яде зелника. Ако тръгнем да търсим вината в посока Булгаргаз и Булгатартрансгаз, ще видим, че колегите имат много елегантно обяснение. Това са две предприятия, контролирани от държавата, които са изпълнили решение на МС. То е инициирано от министъра на енергетиката на бившето служебно правителство и там липсва подписа на колегите. Волята, която е изразена и изпълнена в случая, е на въпросното сл. правителство.
По-важно е обаче какви са последствията. Лично съм подписвал доста писма, с които съм искал достъп до въпросната точка и колегите от Булгартрансгаз винаги са отговаряли устойчиво: „Намери доказателства, че имаш газ от другата страна и ще те пусна да минеш.“. Ясно е, че от другата страна на границата има определена политика. В крайна сметка последствията са такива, че либерализация и конкуренция пак няма.
В момента в рамките на ЕК се разработва идея – направено е изследване за нивото на транспаренса за всички точки, в т.ч. входни, на природен газ в рамките на ЕС и се установява, че има една, която е изключително транспарънт и това е терминалът за регазификация в Ревитуса.

Ние имитираме решения. Проблемът е в конфликта на интереси. Да вземем за пример последното изменение на Закона за енергетиката. Колко пъти се засилваме за пълната и повсеместна либерализация на пазара за ел. енергия? Може би това е трети път. От една страна имаме опит за дефиниция за енергийно бедни. От друга – правим либерализация в комбинация с дефиницията, което означава, че ще се погрижим за онези, които не могат да оцелеят. Правилна посока, но там вътре пак се промъква едно регулиране на цена. Съобщава се и, че държавата ще плаща разликата между регулирана и пазарна цена. Откъде ще вземе парите? Каква е тази либерализация? Приличаме на играчи на боулинг, които си вярват, че са професионалисти, но непрекъснато тренират с оградките отстрани. Защо го правим? Държавата в един момент разбира, че това, което се кани да изпълни, в някъде по пътя ще застраши съществуващата позиция на нейните играчи и отстъпва назад. Но трябва все пак нещо да отчете пред началника в Брюксел и така се получават тези имитации. Това се случва и на електроенергийния пазар, и на газовия, и на пазара за топлинна енергия. Има наложен двоен стандарт от държавата към различни играчи, заяви в заключение Иванов.