Заради един провинил се главен прокурор да прекрояваме системата е нелепо

Предлага се намаляване на мандата на гл. прокурор от седем на пет години с възможност мандатът да се повтори. Грози ни рискът тази промяна да се окаже противоконституционна. Това е в компетентността на ВНС. Би могло да се стигне до дисбаланс между висшите държавни органи. Точно в този контекст е и мандатът на тримата големи от съдебната власт. Няма гаранция, че действащият гл. прокурор ще бъде преизбран за втори мандат. Проблемът тук е по-скоро юридически – да не се пипат мандатите с оглед решение №3 от 2003 г., защото попадаме в компетентността на ВНС.
В рамките на ВСС, без значение дали ще бъде разделен на две колегии, винаги е стоял въпросът за гражданското участие в съдебната власт и именно политическата намеса. Не можем да пипаме числеността на ВСС и в този контекст едно нечетно число не може да се раздели на две четни, ако имаме предвид съдийската и прокурорската колегия. Считам за правилно по-големият брой на избраните от НС представители в която и да е колегия да бъде от парламента и да бъде в прокурорската колегия, защото тогава се осъществява гражданският контрол. Съдът е арбитър.
Няма система, измислена в света, която да е приложима и да изключи политическата арогантност. Един механизъм, с който да се търси отговорност от гл. прокурор, би бил навременен и необходим би и си тежал на мястото. Някои неща в проекта за конституция на практика не изискват необходимост да бъдат разглеждани в двете самостоятелни колегии. Те могат да бъда разгледани от ВСС, т.е. ако това е желание на политическата върхушка в момента, нека да се направят, но те няма да доведат до качествени изменения.
Прави впечатление силното орязване на правомощията на гл. прокурор. Заради един провинил се гл. прокурор да прекрояваме системата е нелепо. Излиза, че имаме притеснения, че няма да го изберем да си гледа работата, а само, за да му вземем главата и е някак си несъстоятелно. Висшестоящият съд или неговият административен ръководител е нормално да не се намесва в работата на който и да е съдия. Не трябва да се нарушава баланса в отношението между висшите държавни органи.
Трябва да имаме ясната представа какво точно правим и, че бащите на конституцията са установили сл. правителство така, че да отнеме от негативната енергия на правителството в оставка. Тогава никой не е предвиждал сбъдването на сегашния сценарий. Тези времена ще отминат. Не съм убеден, че със сегашното предложение няма да отворим много повече въпроси. Промените не могат да се направят с обикновено НС. Ако НС назначи премиер, това служебно правителство ли е? Ето ви го нарушението на баланса между институциите. Въпросите трябва да се разгледат в тяхната динамика. Това е в прерогативите на ВНС.
Двата момента, които най-много се критикуват, са сл. правителство и наличието на ВНС, защото най-много пречат на моментно управляващите, а всички останали се надяват именно на тях, за да ги възпрат. Не навсякъде има сл. правителство, но не е и необходимо постоянно да се сравняваме с другите. Всяко законодателство следва да обслужва конкретен народ.
През цялото конституционно развитие на България от Освобождението насам нито една от четирите конституции не е установявала национален празник. Не следва да се установи дата, която да буди обществено недоволство. Националният празник не е конституционно-правен въпрос и не е държавно формиращ белег като знамето, герба или химна. Все още не сме достигнали онзи момент, в който да установим твърдо законодателство, което да установи своята практика.

Не бива да се омаловажава ресурсната обезпеченост на КС. Всеки механизъм, свързан със защита правата на гражданите, е добре дошъл, но следва да обезпечим ресурсно възможността на КС да разглежда лавината от жалби на граждани. Ако искаме да разширим кръга от субекти, които могат да сезират КС и да са от полза на обществото, можем да използваме и ресурса на съществуващи държавни органи, напр. Комисия за защита от дискриминации, подобно на омбудсмана.
В момента разполагаме с 240 народни представители само и единствено с българско гражданство. Те грижат ли се за държавността в България такава, каквато е предвидена по конституция? Колко органа следва да бъдат сменени и защо държат КС все още с непопълнен състав? Като контрапункт – това държавническо поведение на български граждани ли е? Наличието на гражданство – само българско или двойно – не влече след себе си провеждане на чужд държавен интерес у нас. Промените трябва да са насочени в услуга на гражданите за бърз справедлив процес. Нужно е приемането на комплекс от мерки, посочи в заключение д-р Колев.