В България не се гледа и не се чете, но пък се дава мнение

Работих с великолепен екип. Откакто е започнала войната следя отблизо случващото се и се опитвам да видя как от една страна агресорът изгражда своя наратив и как от друга жертвата изгражда своя. От антропологична гледна точка е изключително интересно да видиш два наратива, които взаимно се изключват, но при тях единият е обърнат към миналото, а другият – към бъдещето. Няма как да се бориш с бъдещето, то настъпва, така че РФ колкото и да твърди, че се бори с целия свят, всъщност се бори с бъдещето.
Масовата успаност в обществото е изкуствено и сърцато поддържана от една невидима структура, държаща цялата ни държава. Човек, слушайки разпиздяйството на толкова високо ниво, изпада в потрес, сякаш присъства на художествена измислица. Оказва се обаче, че се случва наистина. Въпросът е изведнъж да не се окажем една малка европейска страна, която продължава да е 16-та република на вече несъществуващия СССР.
Ние нямаме особено силна традиция в правене на политически театър; нямаме традиция в кабаретен театър. Да, в соца сатиричният театър имаше златен период, защото беше намерил начин да е критичен към случващото се в страната. Така че „Хага“ е малка капка в процес, който се надявам да е много по-масиран. Него го има, за да се качва нивото на съзнание на гледащия.
Всички хора, които проповядват т.нар. друга гледна точка и са продукт на когнитивния дисонанс, съзнателно поддържан от голяма част от официозните медии, от политици и институции, няма да изчезнат, когато войната свърши. Социалната тъкан е накъсана, така че единственото, което може да ни помогне, е чувството за приличие, което губим с всеки изминал ден. Партии като Възраждане, ИТН и др. ракови образувания в политическата тъкан на България се занимават единствено с деструкция и капитализиране на фрустрации. Те не носят бъдеще, а глупости, защото са направени от глупост и злонамереност. Това няма да изчезне и ще трябва да се лекува. Изкуството носи тази способност – да слепва разлепени части, да съшива и да хвърля мостове.

Има хора, включително и на високи позиции, които мислят, че трябва да се правим, че тази война я няма. Мисля, че голяма част от българите не са изгубили чувството си за реалност. Те се държат като инертна маса, защото не са толкова кресливи. Другите клатят от всички страни. И като се има предвид, че цялата структура на държавата е проядена, нещата са на зле. От нас зависи да направим тази държава функционираща институция, която се грижи за гражданите си. Трябва да се върнем към базисни неща и всички, които се държат невъзпитано като партия Възраждане и кликите им, да бъдат санкционирани, посочи в заключение режисьорът.