Ако имаме само едно решение в теорията на управлението, значи нямаме нито едно

Основната разлика между политическата свобода – демокрацията, и неполитическата свобода е възможността за избор. Повече от едно вече е свобода. Политическият плурализъм е големият шанс за нас да избираме. Наивно и опасно е, ако съгражданите ни си мислят, че свободата е да се освободят от нуждата да взимат решения, да бъдат отговорни за своя живот и някой да ги приласкае като деца. Излъчваме отговор на власт. Хубавото е, че можем да спорим и всичко това е енергия на развитието ни; научаваме се как диалогът не е размяна на монолози. Ако посмалим тона и се чуем, ще видим, че имаме шанс, че живеем тук и сега, имаме избор и политическа свобода да мислим различно. Трябва да уважаваме институциите си. Ако имаме само едно решение в теорията на управлението, значи нямаме нито едно решение.
Няма пространство за лидерство тогава, когато този, който е начело, независимо какво количество в момента го подкрепят, когато за тези, които не са съгласни, няма пространство за несъгласието им. В едно тоталитарно общество, в което политическите несъгласни са преследвани, арестувани и убивани, това не е лидер, а страхливец. Възможността за промяна, възможността някой да не бъде съгласен е част от тази енергия. Няма истинско политическо лидерство там, където някой е сатрап за тези, които не са съгласни. Къде са политическите противници на Путин? Може ли някой да протестира? Ние сме демократична политическа система. Имаме възможност да спорим, да се изразим без да ни малтретират и арестуват.
Всяко общество трябва да поддържа имунитета си жизнен, защото в това се състои потенциалът да живеем добре и свободно завинаги всички. Минаваме през кризи и се справяме. Това е криза и не трябва да се плашим. Примери да лидерство има не само в историята, но и в настоящето, в големи и малки градове и най-различни дейности. Въпрос на подход е, не на еднолично юначество. Примерите са безкрайни, посочи в заключение доц. Танева.
Ако имаме само едно решение в теорията на управлението, значи нямаме нито едно

Какво ни дава самата дума „лидер“? Като научен термин тя трябва да отговаря на въпроса „как?“ – как някой ръководи, а не просто, че е на чело на нещо. Тогава лидерът е не просто първия в една йерархия, а всеки един може да осъществява всяка роля по този начин. Какво е разковничето? Така да се отнесем към тази своя роля, че другите не да трябва, а да искат да ни следват. А легитимната цел е да реши проблема на другите. Да вземем за пример един кмет. На повечето места се наблюдава недостиг на ресурси и проблеми от всякакъв характер. Възможно е някой да си мисли, че просто ще се извини, че не може да свърши работа поради малък бюджет. Хората са най-различни, но добрите кметове са онези, които успяват чрез работата да обединяват. Добре е да разграничаваме технологията от общия смисъл. В една банда бандитите имат нужда от главатаря си. Това, което отличава постигащия резултати лидер, без да служи на бандитския смисъл водачество, е защитата на моралната кауза, на онова, което отговаря на въпроса „Какво е добро?“, коментира в студиото на Алтернативата доц. Албена Танева, завеждащ катедра „Публична администрация“ в Софийския университет.
Хубавият модел на Германия не е на Хитлер, а на Аденауер. Моделът за потискане на целия свят няма формула, по която да успее. Лидерството се случва на всякакви нива, когато някой поиска и търси как да намери подкрепа. „Ние“ е широка категория. Лесно е, когато животът изпада в различни кризи и се влошават параметри в общата социална среда, да се отправят краткосрочни мобилизиращи послания и не е задължително хората да са лоши, когато се доверяват. Лесно е човек да се изкуши да намери лесно решение на сложни въпроси.
Основната разлика между политическата свобода – демокрацията, и неполитическата свобода е възможността за избор. Повече от едно вече е свобода. Политическият плурализъм е големият шанс за нас да избираме. Наивно и опасно е, ако съгражданите ни си мислят, че свободата е да се освободят от нуждата да взимат решения, да бъдат отговорни за своя живот и някой да ги приласкае като деца. Излъчваме отговор на власт. Хубавото е, че можем да спорим и всичко това е енергия на развитието ни; научаваме се как диалогът не е размяна на монолози. Ако посмалим тона и се чуем, ще видим, че имаме шанс, че живеем тук и сега, имаме избор и политическа свобода да мислим различно. Трябва да уважаваме институциите си. Ако имаме само едно решение в теорията на управлението, значи нямаме нито едно решение.

Няма пространство за лидерство тогава, когато този, който е начело, независимо какво количество в момента го подкрепят, когато за тези, които не са съгласни, няма пространство за несъгласието им. В едно тоталитарно общество, в което политическите несъгласни са преследвани, арестувани и убивани, това не е лидер, а страхливец. Възможността за промяна, възможността някой да не бъде съгласен е част от тази енергия. Няма истинско политическо лидерство там, където някой е сатрап за тези, които не са съгласни. Къде са политическите противници на Путин? Може ли някой да протестира? Ние сме демократична политическа система. Имаме възможност да спорим, да се изразим без да ни малтретират и арестуват.
Всяко общество трябва да поддържа имунитета си жизнен, защото в това се състои потенциалът да живеем добре и свободно завинаги всички. Минаваме през кризи и се справяме. Това е криза и не трябва да се плашим. Примери да лидерство има не само в историята, но и в настоящето, в големи и малки градове и най-различни дейности. Въпрос на подход е, не на еднолично юначество. Примерите са безкрайни, посочи в заключение доц. Танева.