Рискове и политики в условията на усилващи се глобални рискове

Илиян Василев

Ситуацията силно наподобява тази, след нахлуването на Русия в Украйна. Тогава геополитическия риск проби тавана на нашите „прогнози“ и „обичайни допускания“, в резултат на което прекъсна вериги на доставки, разстрои пазарите и доведе до цени на енергията извън представите ни.
Основна причина за това бяха небалансираните зелени политики и геополитическите грешки на Германия /изобщо Германия има особен принос с двойната си грешка – натиска върху педала на климатичните политики и като се обвърза недопустимо с Газпром/,  както и възродения устрем да се приключи прехода – „зелената“ петилетка за две години – изнесени напред цели за въглеродна неутралност.
ЕС след 2014 година, когато на практика отрече инвестициите в проучвания и добив на фосилни горива, стана изключително уязвима към външни шокове. Едно са идеите, друго реалностите – и в момента пазарите на нефт и газ вървят нагоре без котва, и нещата ще стават по-зле, защото дезинвестициите в проучване и добив на нефт и газ тепърва ще ограничават способностите за реакция на правителства и потребители. Идеалното бъдеще на безвъглеродния свят не може да измести отговорността на правителствата за инфлацията /енергията с особен принос/ която още не е овладяна и може да тръгне отново нагоре. Тук са въпросите на социалната сигурност защото благосъстоянието на хората е под риск, и в нишите на недоволството естествено навлизат всякакъв тип европейски политически екстремисти и популисти. Ако утре Възраждане стане втора политическа сила, причината за това са именно небалансирани местни политики и несигурността, която избирателите усещат. Не че Възраждане може да предложи нещо, но както и при Сириза, първо идва гневът, а след това идва трезвата оценка, но междувременно си плащаме за популизма.

Инфлацията изпреварва доходите за по-голяма част от населението и при високата степена на олигархизация на живота у нас, разликата между бедни и богати бие всякакви рекорди, социалното неравенство ражда гняв, много често ирационален, и наливат повече гласове за тези, които отричат НАТО и ЕС.

Тази уязвимост на Европа продължава и днес и се усилва от новата вълна на юруш политики в прехода към безвъглеродна икономика, които продължават с упорство да се прокарват без да се отчитат рязко повишения и устойчив в бъдеще геополитически риск. Спорът за бъдещето на въглищата стана абсурден, след се смесиха по недопустим начин лошите практики на Ковачки, /корупция и пленена държава/ с легитимните интерес на една индустрия, която все още е незаменима, поне докато не се убедим в наличието на достоверна и достъпна алтернатива. Спорът кога трябва да се затворят ТЕЦ не е политически, а въпрос на пазарни и енергийни баланси.
ЕС трябва да се лекува от климатичен и популистки екстремизъм, защото струват прекалено скъпо /Европа не води в света по ръст на благосъстояние и сигурност/ и прави Съюза изключително уязвим към нови пикове в геополитическите рискове. Такъв е случая с кризата в Близкия изток – Израел и ивицата Газа. Каквото и да ви говорят нещата там тепърва ще се влошават и последствията за света ще бъдат сравними, ако не и по-големи /като потенциал/ от войната в Украйна. Именно в сферата на пазарите на енергия и суровини, но не само.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Докато САЩ са най-големите производители на нефт и газ и на практика са самообезпечени, което прави и преходът им към ниско и безвъглеродна икономика изключително балансиран и плавен, Европа е образно казано „на въжетата“ – мераците са стратосферни, възможностите ограничени.

Този, който ви казва, че няма нищо особено и можем да посрещнем всяка криза, че имаме пълен бюджет, с който може да се самоуспокоим, като компенсираме тези рискове за население и индустрия, силно надценява способностите си да оцени характера и последствията на текущата криза „в развитие“ и още повече способността ни да гасим кризи с бюджетни пари. Защото този път няма да има пари от ТЕЦ Марица Изток 2, и не е сигурно при разтърсена икономика какви ще бъдат и бюджетните приходи.

Това ми е работата – оценка на геополитически рискове и трябва да ви уверя, че от край време единствената възможна политика в тези условия се изчерпва с два основни вектора на действие и двата с цел усилване на адаптивната способност на държава, компании и население:

1. Ограничаване и контрол на харчовете, създаване на буфери, включително суровини критично за икономиката /нефт, газ, метали и т.н./ – ограничаване на социалното неравенство и преразпределение тежестта за бюджетните приходи върху имащите – социалната солидарност е незаменима.

2. Ограничаване на зоните си на уязвимост, стимулиране на всички икономически агенти да намерят най-добрите като съотноение инвестиция – резултат проекти, които да усилят дългосрочната устойчивост към кризи. Масираните инвестиции в солари не увеличава устойчивостта на системата, нито ще намали системните разходи – цената на електрическата енергия ще се вдига. В този си вид, климатичните политики, в техния ускорен вид, не помагат да се усили резистентността ни към външни шокове.

Съжалявам да го кажа – но никой в света не може да ви обещае нищо друго, освен несигурност и нестабилност.

Добре е да не се паникьосваме, защото имаме достатъчно полезни ходове. Трябва просто да работим върху проекцията на ограничените си ресурси, включително и време, върху най-добрите балансирани решения, които и днес и утре, ще помогнат да се увеличи адаптивните ни способности, най-вече на ниво потребители. Запомнете, това последното е най-важно, защото няма такъв бюджет който може да покрие рисковете за потребителите и да произведе ръст в способностите ни да реагираме на кризи, каквото могат да направят собствените ни действия, като индивиди и корпорации, въз основа на коректни сигнали от институциите за онова което сами можем да свършим.

Време е за солидарност, защото идват тежки времена.

N.B. Този анализ е на макро равнище. За анализ на геополитическия риск за всяка отделна индустрия трябва допълнителен анализ.