Изнасяме национален доход – почвата на България – за дребни стотинки

В България се консумира най-много свинско. Исторически сме били производител на мляко. Българите са научени да ядат много малки агнета, а на всичко останало казват шилета. Голяма част от пасищните свине навремето са били черните свине. Едно от имената им е източнобалканска свиня. Навремето в предсъединителния период прокарват една поправка в закона, която забранява пасищното отглеждане на свине на територията на РБ с изключение на източнобалканската свиня. Можело е да се гледат пасищни свине само на територията на 28 села при общо 6000. През 2020 г. се въведоха изисквания свинефермата да има обезопасени отвори срещу достъп на насекоми. Всеки регулиращ орган може да дойде и да те затвори, ако имаш муха или бълха във фермата. Отдавна България задоволява 37% от консумацията си и ако утре границите хлопнат, ние няма да можем да се изхраним със свинско, говеждо и зеленчуци, което е част от националната сигурност.
След откриването на колелото, електоропастирът е следващото голямо откритие на човечеството. С животните могат да се рисуват картини и да се управлява пасището във възходяща посока. Съвременният начин на пашуване на животни е високотехнологичен и се правят пасищни планове. Пасищното отглеждане е предмет на разумно управление на ресурсите и земята и е изключително изгодно упражнение. У нас към 30 ферми гледат към 90% от животните. В една ферма има средно към 15000 животни. Животните в поне осем такива ферми бяха евтанизирани за по един случай на зараза. За съжаление спрямо Брюксел сме „строй се, преброй се“. Не е еволюционно правилно, когато както в Русе имаш ферма с 30000 животни, те да бъдат унищожени заради две заболели от африканска чума по свинете. България не изнася свинско и произвежда 43% от необходимото ѝ.
За съжаление земеделските политики се правят от администрацията и политиците не се интересуват от земеделска политика. Не останаха хора, защото няма бизнес. У нас най-развито е зърнопроизводството. Това изисква много малко хора с много техника на много големи площи и е като атомна бомба, която пада някъде и затваря работни места. Когато у нас се говори за земеделска политика, всеки говори за субсидии. Критерият за успех на една земеделска програма е „Изхарчихме/усвоихме ли парите?“, а Министерството на земеделието се грижи за това как да разпредели парите. Когато правиш политика, си поставяш цел. Като свърши периода на прилагането на политиката, мериш дали си постигнал целите и настройваш. И ако днес заключим България, тя не може да се изхрани. Ние сме ивицата Газа на Балканския полуостров. Пак по политически причини изтрепаха прасетата на т.нар. заден двор и го свиха до санитарен минимум заради опасността от свинска чума. А всъщност това е защото чиновниците не обичат да се занимават с дребни клиенти.

Когато си голям, трябва да имаш бизнес с друг голям. Зърнарският бизнес е нещо като рударския – добиваш руда и ако тя остане на територията на държавата ти и се превърне в друг продукт, тогава цялата полза от рудата остава за България. Ние изнасяме национален доход – почвата на България – за дребни стотинки. Да произведеш пшеница с хлебарски качества е труден бизнес. Скъсали сме достъпа до клиента през забраната на нормални фермерски пазари, през забраната на това да извършваш фермерска дейност, както и през многобройните регулации, посочи в заключение Харманджиев.