Да се кандидатираш за кмет на столицата като прощъпулник е прекалено смела стъпка

Едната посока на дейността му е да се изпере от „Магнитски“ и вдъхновената му евроатлантическа позиция върви в тази посока. От друга страна тя специфично се вписва в еволюцията на цялата ДПС. Руската връзка за ДПС е от ключово значение, втората връзка е с Анкара поради етническия характер на партията, а третата е евроатлантическата. Сега с известното отслабване на руската връзка и в контекста на „Магнитски“ е много важно да се акцентира върху евроатлантическите контакти на ДПС и ролята ѝ на посредник за гарантиране евроатлантическите позиции на българската държава като цяло.
Скърцането в коалицията е видимо, но е по-малко отколкото очаквах в контекста на предизборната кампания, която се води в момента. Борисов се отърва с лека уплаха (по Илф и Петров) от случилото му се през последните три години. Успя до голяма степен да върне ГЕРБ в ролята на ключов политически играч и от тази гл. т. заговори с все по-голямо самочувствие, ползвайки и обстоятелството, че ПП-ДБ са коалиция в трудно положение и губят политически позиции през последната година и половина. За тях ще е много важно да измерят влиянието си на предстоящите общински избори и именно тенденцията на спад на подкрепата им дава допълнителни основания на Борисов да увеличава натиска върху тях. Интересно е докъде ще стигне този натиск. Амплитудата на партията му и на самия него като лидер се стесни много – от една страна верните му поддръжници се запазват, но от друга ГЕРБ не разширява особено влиянието си. В качествен смисъл обаче ГЕРБ, която беше смачкана през 2020 г., в момента бързо се легитимира и излиза отново на политическата сцена.
За България добрите новини са малко, защото имаме релегитимация на “старите“ политически сили, без да можем да преценим дали са се трансформирали достатъчно; имаме и много ранно изтощаване на партиите, които се саморекламираха като партии на промяната. Шенген и Еврозоната са предмет на текуща политика. Те не са структурен проблем. Имаме специфично блокиране на българската политика от гл. т. на това какво предлагат политиците на гражданите и какво гражданите очакват от политиците. Въртим се в затворен кръг и очаквам в предстоящите един-два политически сезона да се случат нови и важни неща, за да може България да излезе от него в посока поява на нови политически тенденции и възможности. Слава Богу тази коалиция беше създадена и тя предотврати рухването на България в дълбока институционална и конституционна криза, свързана с безкрайните служебни правителства на Радев. Но не ме удовлетворява обстоятелството, че целият този процес трудно води страната в определена посока за утрешно развитие.
Каквито и да са личните качества на Ваня Григорова, все пак тя излиза на сцената като представител на БСП, която има 34-35 хиляди гласа на парламентарните избори, а са необходими най-малко три пъти повече, за да излезе кандидатът ѝ на балотаж. Струва ми се преждевременно да смятаме, че ще е потенциален участник в балотажа.

Проблемите на кандидатите неизбежно са проблеми на номиниралите ги лидери. Терзиев и Хекимян са проблемни от много гледни точки. Да се кандидатираш за кмет на столицата като прощъпулник е прекалено смела стъпка. И двамата не са политически опитни, идват извън политиката и имат специфични тежести. Два основни фактора ще изиграят роля в представянето им: позицията на самите им партии и доколко качествена ще се окаже конкуренцията им – Григорова, Лилков и Николов [Възраждане].
Очевидно е, че Радев трудно ще се примири със загубата на огромната власт, с която разполагаше. Прогнозите са, че ще се опита да лансира свои кандидати, но те сякаш не се оправдават. Той обаче ще продължи да разглежда себе си като незаменима алтернатива на това, което в момента не харесва в управлението на настоящото правителство и това ме изненадва приятно, подчерта в заключение политологът.