България

Големите центрове могат да завъртят колелото на икономическата карта, а оттам да спечелят и по-бедните

Първото издание на „Икономическите центрове“ направихме през 2017 г., като те действително показват къде е концентрирана икономическата активност в страната, но не просто фокусирайки се в най-големите общини, а докъде се простира зоната им на икономическо влияние. Изследването, което публикувахме преди десетина дни, показва 16 широки икономически центъра в България, като тук новината е, че имаме формиране на по-големи центрове, т.е. с повече вторични ядра, например Стара Загора и Русе. Най-голямо е покритието в София, обхващащо 30 периферни общини, от които над 10% от всички заети пътуват към столицата, за да работят. Подходът се базира на преброяването и не можем да го правим всяка година. Другото интересно в тазгодишното издание беше ясната типология: София като най-голям център, следван от Пловдив, Варна, Бургас и, както казах, Русе и Стара Загора. Това са центровете, които имат отчетлива тежест на картата. Останалите са малки и играят сами за себе си, коментира в студиото на Алтернативата Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940


Ако все пак областният център и икономическото му ядро концентрира население, пандемията обърна процеса през 2020-21 г. и в продължение на две години имахме отлив от центъра към периферията, който сега позатихна и се стабилизира. По-интересният процес, който се наблюдава, е дали сега големият център и ядрото успява да нараства като население. Като общини София, Пловдив и Варна успяват да имат положителен механичен прираст.
Има специфични места – в случая и природата, и дигиталните услуги са фактор – но това, което ме притеснява като поглед към регионалната карта, е как градове като Русе и Стара Загора нямат устойчив положителен механичен прираст, т.е. те продължават да губят млади хора след завършване на гимназия. По целия Дунавски регион процесите са много тежки. Колкото и да гледаме данни, усещането за социалната динамика е по-скоро за липса на подем поради отлив на най-талантливата част от населението. Културният живот също може да бъде рестартиран на друго ниво.
Пандемията, войната, енергийната криза, липсата на правителство и бюджет убиха идеите за по-дълбоки структурни реформи. Факт е, че кметовете могат да са доста по-активни. Интересно ще е след изборите при една нова местна власт. Ако промяната в Конституцията и съдебната реформа са обединяваща цел, следващата надполитическа голяма промяна е финансовата децентрализация, тъй като тя води до промяна на политическия процес генерално. Много по-непредвидимо и разпръснато става като динамика и тя би променила много разговори.
Икономическият профил на центровете се знае. Вижда се, че в по-малките промишлеността заема по-голям дял. Големият град означава концентрация на услуги. Профилът на морските центрове е много по-туристически насочен. Само една компания не може да промени цяла област както е в случая с АЕЦ в Козлодуй/Враца.
Минималната заплата очевидно е една за цялата страна – 930 лв., което е под 30% за средната заплата в София, но и около 75% от средната във Видин, Монтана и Благоевград. Вдигането на административната минимална заплата води до по-малко наемане и създаване на нови работни места. Имаме постоянен отлив и прилив и в момента, в който спреш прилива, общата заетост започва да пада много бързо.


Посоката на решение е да се търси по-голяма гъвкавост в процесите по наемане и освобождаване, брой работни часове, почасово заплащане и т.н. Общият знаменател би трябвало да е там, където има повече гъвкавост откъм регулация. Това би дало шанс на естествените процеси.
Фокусът ми е в големите центрове, които имат потенциал. Вярвам, че ако те се задвижат, ще задвижат и по-бедните около тях. Регионалната промяна тръгва, когато Русе и В. Търново станат силни и се свържат по-добре помежду си. Големите центрове са тези, които могат да завъртят колелото на тази икономическа карта, оттам да спечелят и по-бедните, посочи в заключение икономистът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *