България

Било е наивно да вярваме, че преходът едва ли не е свършил

Бяхме малък екип ентусиасти и искахме да направим качествено издание – Медиапул. Беше време, когато нямаше социални медии и хората имаха нужда да контактуват. Така се беше организирала спонтанна група. Нели Куцкова, Едвин Сугарев и др. настояваха за оставката на [гл. прокурор] Филчев, а той отказваше да си я подаде. Влязохме в контакт с военния прокурор Николай Колев, който пожела да даде интервю, но не беше допускан от Филчев до телевизията и мейнстрийм медиите. За да обезпечим тази операция, нас ни беше страх. При мен и Коритаров в редакцията дойде адв. Йонко Грозев като свидетел на случващото се, за да удостоверим, че интервюто наистина се е състояло. Впоследствие военният прокурор беше застрелян, а извършителят на престъплението и до днес не е открит. Но заради една жалба на фамилията му в Страсбург има много важно предписание, бих го нарекла и завет към българската правосъдна система – че трябва да се промени сталинският модел на прокуратурата ни. От дистанцията на времето си даваме смеска колко много неща са се променили, но и колко много не са. Блъскаме се в една и съща бариера. На хората им стана досадно да слушат за прословутата съдебна реформа, коментира в студиото на Алтернативата Стояна Георгиева от Медиапул.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940


Текат години на отрицателен подбор в прокуратурата. Било е наивно да вярваме, че преходът едва ли не е свършил. Последното десетилетие Западът осъзнава, че победата в съдебната система не е акт завинаги и че последвалите събития с разпадналия се СССР както и някои фактори са силно подценени, напр. интегрирането на Русия в глобалната икономика. Когато приех работата в пресслужбата към МС, много ми се искаше да се направи институционална организация и да има правила, по които тя да работи. Много от принципите са възприети от Правителствената информационна служба на Великобритания. Беше много важно да има процедура, която всички да спазват и да има прозрачност. Сега, след толкова години повечето колеги могат да потвърдят, че се правят перфидни опити да се заобикаля този закон. Институциите се опитват да не дават дори елементарна информация, като прекарват журналистите по Закона за достъп до информация, което те кара да се откажеш. Иска ми се при сегашното правителство да се промени този рефлекс.
В началото на годината на сайта на МС бе качена стенограма от правителствено заседание, на която се обсъждат проблемите на България със системата „Зелена карта“ и риска страната да бъде изхвърлена от нея, защото не се изпълняват задължения. Проблемът е с натрупване и е неглижиран от КФН. Пред Асоциацията на застрахователите се наложи да споменем Лев Инс, но публично това не биваше да се говори, защото беше опасно. Ние извадихме от стенограмата цитатите на служебната министърка и описахме, че възнамерява да внася промени в закона, за да се приеме принципа „първо плащаш, после оспорваш“. С готовия материал журналистката се обажда в Лев Инс и оттам я карат да изпрати въпрос, на който получава имейл от изпълнителния директор: „Отговорът на вашите въпроси ще си получите в съда.“. Към онзи момент това беше опит за сплашване и действително през март разбрахме, че искът е 1 млн. Първото дело ще е през ноември. След формирането на правителството „Денков“, една от първите промени беше за Застрахователния кодекс и изведнъж този текст се прие, без самите Лев Инс да възразяват. За нас беше абсолютен шок – как така се промени позицията им?! Тяхната претенция е, че ги злепоставяме. По думите на Алексей Петров, тази законодателна промяна щеше да доведе до изтичане на национален капитал – така той назоваваше парите, които Лев Инс дължи за застрахователни събития в чужбина.


Смущаващо е, че в момента има масови нагласи и култ към необразованието, незнанието, невежеството и тези среди като че ли все повече се разширяват. Уви, тази тенденция не е характерна само за България и ми се струва, че рискът за бъдещето е доста голям. Има море от плява, дезинформация, един първичен бульон, в който всичко потъва и това е отчайващо. Понякога дори ми се струва, че няма смисъл да се опитваме дори да водим разговор. При нас се случи така, защото не беше достатъчно силно представителството на хората, които искат промени и демокрация, за да надделее друга линия. Толкова години имаше примирение с неслучването на истинска лустрация в България. Все си мисля, че е голяма грешка, че не се започна с това. Сега това вече е до голяма степен закъснял и ненужен акт. Всичко е преразпределено. Изненадана съм, че се демонстрира такава нетърпимост към роднините на Терзиев.
Борисов манипулира лидерите и на Атака, и на Възраждане, но пък обществената подкрепа за тях е истинска. И двете партии винаги са били помощен инструмент на ГЕРБ. Възраждане е доста по-опасна партия, защото и международната, и вътрешнополитическата ситуация е много по-сложна, посочи в заключение Георгиева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *