Консуматорът трябва да е разумен скептик. По-малко доверие, моля

Хора няма, защото навремето нямаше работа на село, а след това латифундистите взеха всички земи в землищата и на практика няма място за останалите. Един производител на, да кажем, 30 хил. дка я има 5-10 работни места, я няма. Скоро може да ги няма и тях, защото ще минат на прецизно земеделие – дронове и самоходни комбайни, управлявани само от един пилот. Колкото повече навлизат машините в земеделието, толкова пък хибридните плодове и зеленчуци стават важни, защото те са калибровани. Единият от факторите за хибридизиране и комерсиализиране на семената е консервната промишленост. Тя иска в един кратък период да получи калибровани зеленчуци, които да минават лесно през машините, за да може да се съвместяват индустриите.
Наследствените семена са много нередовни. Самият им плод обаче е много устойчив на всякакви фактори, защото хибридното семе и плодът му пострадва изцяло при определен фактор. И ако факторът се случи, цялата реколта от този домат ще изчезне. Докато наследствените семена са с по-рошава резистентност – едно растение ще изчезне, но друго – не. Само че тях никой няма интерес да ги продава, защото на практика са безплатни. Така те постепенно изчезват поради рипса на комерсиален интерес. Трябва всяка година ти да отидеш и да купиш ново семе, защото хибридът не може да се възпроизвежда. Един американски аграрен поет казва: „Това, което е добро за нас, не е добро за индустрията“. Но по принцип хибридните домати са по-лесни за гледане от наследствените и много производители ги предпочитат.
Когато излиза най-голямата продукция, няма никой в София и тогава е изключително трудно да я пласираш. Не стига, че не правиш пари от подобен бизнес, но сам по себе си той е и много капризен. Ако клиентите ми са от София, къде да ги търся през лятото? Излиза, че трябва да създам нов временен канал, който да стигне до морето, което е много трудно.
Гениите на земеделския маркетинг са италианци и французи – те могат да ти продадат мухлясало сирене на по-висока цена отколкото немухлясало; или пък кисело вино за много повече пари от некиселото. Дълго време продавахме служебно за Русия и никой не се е опитвал да прави такъв маркетинг у нас, съответно нямаме традиция. За нас винаги продажбата е сигурна тогава, когато цената е ниска. Свикнали сме с принципа „ще сваля цената и ще продам“. Изведнъж като почна да се изравнява стандартът ни със Запада – не да е 20:1, а 5:1 – станахме много неизгодни за западните пазари. Маркетингът ни е слаб най-вече когато трябва да формулираме луксозен или земеделски продукт предлагаме. По тая причина продаваме само ценово. Затова толкова добре ни вървят фуражните продажби. Хамалско е, но пък е много по-лесно.
В София пазарувам преди всичко от фермерския пазар на Римската стена – оживен, с разнообразие на производители и хубава атмосфера. Винаги казвам, че всеки консуматор трябва да е разумен скептик, да подлага всяко нещо на съмнение, да чете малкия шрифт и да разговаря с хората, изграждайки връзки. Само си помислете колко усилия полагате да откриете лекар или частен учител за детето си. И в същото време влизате в първия магазин и купувате първия продукт, защото си мислите, че имате доверие на магазина. По-малко доверие, моля, призова в заключение Харманджиев.