Партии, водачи и “говорещи глави” у нас поддържат агресори като РФ и Хамас

И така, няколко думи за ЕВРОПЕЙСКОТО СПАСЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА…

Но преди това две думи за Амартя Сен.

Той получава Нобеловата награда заради изследванията си върху бедността и развитието. Аз се възхищавам от тях и любимата ми негова книга “Развитието като свобода”, издадена през 1999 г.

В нея „развитие“ се определя като разширяване на спектъра възможности, от които отделният човек избира.

Това разширяване на диапазона за избор по българските земи, заедно с формирането на националните държави на Балканите (включително България), започва също на 3 ноември, но не 1989-та, а 1839 г., когато е издаден Гюлханският хатишериф на султан Абдул Меджид. “Хатишериф”, впрочем, означава “честно писмо”.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

 

С него започва европейското развитие на Османската империя и на хората, населяващи територията ѝ.

Това е така защото с въпросното писмо е въведена законодателна, днес бихме казали “конституционна”, реформа, с която се въвеждат права, свободи и ценности, които и до ден днешен са в основата на развитието и дори в основата на развитието на Европа, по-късно ЕИО и ЕС.

А именно:

– равноправие на всички поданици, независимо от тяхната народност и вероизповедание;
– свобода на самите вероизповедания;
– неприкосновеност на живота, достойнството и имуществото на хората;
– право на съдебен процес, основан на върховенства на закона – недопустимост на наказание без присъда, произтичаща от закон и произнесена от съд;
– равнопоставеност пред данъчните власти и закони, справедливо разпределение и събиране на данъците и отмяна на практикуваното от богатите откупуване от плащането на данъци;
– дисциплина и премахване на произвола в армията.

Има няколко и досега незабелязани от повечето историци последици акт и от Танзимата (в превод “благотворни наредби) изобщо. Ще спомена само три-четири:

– освобождаването на търговията, пазара и инвестиционния процес в рамките на империята и със света и Европа;
– националното самочувствие и “възраждания” на народите, населяващи Османската империя;
– ответна реакция на Руската империя от началото на 1840-те години, опора на външната политика е намерена в Славянофилството, започва създаване на агентура в Константинопол и на Балканите, която политика Русия завършва с инициираната от нея Кримска война през 1853 г., но загубена през 1856 г.;
– мирният договор по този повод (Париж, март 1956 г.) дава повод на султан Абдул Меджит I за задълбочаване на реформите от 1839 г. и разпространява свободите върху териториите на Молдова, Бесарабия и Южна Украйна, където и днес живеят и много украински и молдовски българи.

Няколко думи за СПАСЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ В ЕВРОПА.

Това е чисто политическо действие.

Проблемът на политическите водачи на страните, сключили Римския договор през 1957 г. е:

1. Да запазят страните си от развития, подобни на ВСВ, и от агресия от СССР и Варшавския договор;
2. Да дадат простор на развитието на търговията и икономиката, чрез разширяване на свободата (точно според възгледите на икономистите, от които Сен просто формулира най-точно тези принципни положения не само за Европа, но и за Индия и света);
3. Чрез развитие на конкуренцията да се възстанови икономическата независимост на страните и да се неутрализира националистическото политическо движение в Европа (подклаждано в частност от огромния брой бежанци);
4. Да се запази ролята на водещите политически партии в правенето на политика в отделните страни.

Освен преформулирането на свободите и ценностите, за които стана дума по-горе и известни на просветените поне от края на XVIII в., бащите основатели на ЕИО и ЕС запазват суверенното си право да определят:

а) преките данъци (косвените са свързани с търговията и трябва да бъдат относително сравними – и досега ДФЕС споменава над 40 пъти косвените данъци, а за преките изисква просто да бъдат “справедливи”, както в споменатото “честно писмо” на султана;
б) социалната политика и помощи, докато помощта на стопанските структури и начинания следва да бъде изведена от национален контрол, за да не е възможност страните членки да “играят” една срещу друга; и
в) прилагането на принципите на върховенство на закона (а не на човека).

Онези партии, водачи и “говорещи глави” у нас, които не знаят, не разбират или нарочно заблуждават публиката и избирателите за тези исторически дадености, днес работят срещу тези права и ценности и някак естествено поддържат агресори от рода на Руската Федерация и Хамас.