Хубавите конституции винаги дават свобода на интерпретация според ситуацията

Реално погледнато, българският КС не е представителна институция; той удържа една линия, която все пак предоставя на представителните институции достатъчно свобода, вкл. на партиите, които не са правителствени институции. Истината е, че хубавите конституции винаги дават свобода на интерпретация според ситуацията.
Решенията за ДПС и ОМО Илинден касаят едно и също нещо – партии, за които се приема, че са на етническа основа. Забраните противоречат на принципите на демокрацията, но те съществуват в европейските държави. Тези клаузи в европейските конституции са породени от факта, че европейската демокрация на няколко пъти е аварирала. Точният превод на термина „breakdown“ е „авария“. Демократичните институции канализират поведението на гражданите и когато имаме радикализъм, излизащ от рамките на демократичните институции, се получава авария. И тогава много често управляващите прибягват към антидемократични мерки с идеята да ограничат радикализма. Клаузите в Българската конституция са създадени, за да предпазват от заплахите, срещу които европейската демокрация е безсилна, напр. разпадът на многонационалната държава, фашизмът и комунизмът. При нас очевадно етническият проблем е най-тежкият и е идентифициран още при създаването на модерната българска държава. Сезира се КС – политически конструиран по онова време – с искане да обяви за противоконституционно ДПС. И решението е отказ да се вземе решение. Тогавашното решение №3 е изключително полезно, макар с него да се премълчава един антидемократичен проблем, който е и настоящ. Самото създаване на ДПС в някои отношения си е активно мероприятие, защото много по-добре щеше да бъде, ако ДПС беше част от СДС. Тук се премълчава фактът, че начинът, по който ДПС мобилизира своя електорат, е антидемократичен и ние продължаваме да говорим за контролиран вот. Особеното на демокрациите е, че когато имаш един модел, който е антидемократичен, но успешен, правиш същото.
Има някои решения на КС, които са 1:1 търговия с политическо влияние, и за мен те са най-лошите. Конституционният ни съд е като БПЦ – той не се занимава с правата на хората, а с властите. Така че, когато става дума за разделение на властите, КС има особена роля. При съдебната система той действа като съсловна организация, пазеща групов интерес. Всички решения са продиктувани от груповия интерес на магистратите. Най-сбърканото нещо в Българската конституция, което и досега тежи, е разбирането, че разделението на властите се състои в това да имаш автономни и независими власти, а в основата си – checks and balances – то означава „контрол и противодействие“. Имаш разделение на властите, когато власт възпира власт, а не когато властите са отделно и са независими. По какъв начин в Българската конституция съдебната власт може да бъде възпирана и контролирана? По никакъв. Това е изработената от БКП конституция, която да брани бастионите ѝ. Съдебната система е независима, защото тя остава авторитарен анклав. Беше предвидено и президентската да е такъв, но това много бързо се разпадна заради протестите на хората и някои неудачи на самите политици. Възможността за корупция е точно толкова при съдиите, колкото и при прокурорите. Решението на съдията зависи от парите, които ще му заделиш, а не от аргументите на адвоката.

Добри служебни правителства няма. Имаме само един период на възход и това е управлението на Костов (1997-2001). Тогава се случва онова, което се нарича консолидиране на демокрацията в България, както и високата ефективност на изпълнителната власт. Правителството на Филип Димитров не разполагаше с нужния контрол и по-скоро рушеше, отколкото да създава. То отвори възможности, но не действа достатъчно дълго. В онзи период действаше нещо, наречено „харизма“, и означаващо „изключителни качества“. Харизмата на Сакскобургготски е от световен мащаб – била съм свидетел как е посрещан в Елисейския дворец; френският президент слезе при него и му се поклони. ЕС тогава правеше отстъпки на България, каквито тя не заслужаваше, но пък правителството ѝ беше изключително. България тогава демонстрираше висока политическа култура, каквато друга европейска държава не е демонстрирала. У нас връщането на монарха стана в рамките на демокрацията и републиката, посочи в заключение проф. Коларова.