Преходът завърши с основния етап на приватизацията

10 ноември си беше организиран на партийно ниво. Там част от партийната номенклатура имаше нужда и потребност да го организира и да се възползва. Но случилото се после – въвеждането на многопартийната система – ако не бяхме помогнали да се отпуши, дали нямаше да отидем на китайски вариант? Да тръгне процес на приватизация, на промяна на собствеността, на забогатяване и т.н. с една хубава многопартийна система и реформирана партия, разбира се. Просто комунистическата партия реши да създаде своите богаташи и капиталисти. Приятели, които работеха в БТА, са ми разказвали, че всъщност още на 15 ноември в Политбюро е бил обсъждан въпросът да се направи всичко необходимо да се попречи на обединяването на опозиционните формирования в България. Първото хвърляне на партийни билети беше на 18 ноември – следващата стъпка. Старите партии се възстановиха и организациите ни се ориентираха политически. Защото в един тоталитарен режим всичко, което се прави извън нареденото от Партията е политика.
По повод аналогията между Фокушима и Чернобил – социализмът беше обществен строй, при който няма природни и социални бедствия и катастрофи. Дори земетресенията се появиха по-късничко. Режимът наистина беше ерозирал отвътре. Лъскавата му фасада до такава степен беше изтъняла, че беше станала почти станиолова. Малко ѝ трябваше да тръгне да се разпада. И сега вървят различни версии къде, кога и от кого е създаден СДС. И аз не мога да кажа коя версия е най-вярната, но така или иначе е факт, че това нещо е вече подписано на 7 декември. Избран му е, съответно, и първият председател – д-р Желев. Останалото са околоисторически разходки по фактите.
Преходът завърши, когато завърши основният етап на приватизацията – до около 2000 г. Продължи 8-9 години. Оттам насетне постоянно си говорим за реформи – къде добри, къде лоши. Но многопартийната система вече беше въведена. За мен продължава да стои проблемът, че няма добро управление на държавна собственост. Смятам, че част от нея трябва да си я има. Говорим за свобода на пазара, а всъщност имаме регулация, която регулира не там, където трябва. Това е големият парадокс на нашето съвремие. При Костов беше последният голям размах на приватизацията. Политическата система беше променена много бързо – още с Кръглата маса – и беше узаконена с новата Конституция. Оставаха вариантите по какъв начин да стане раздържавяването на собствеността. Вече имаме възможност за развитие на частния сектор с всички скърцания и подбутвания. Наш дълг е да подобрим това, което не ни харесва.

Не мисля, че има симптоми на връщане към стария режим. Има приказки и мераци за авторитаризъм – това може и да ни се случи, макар да мисля, че ще го избегнем; пренасочване на пара и интелектуална и емоционална енергия в свирката. Жизнерадостен песимист съм, сподели в заключение д-р Стайков.