АкцентАнализи & АлтернативиБългария

Промяната: започваща и продължаваща

Мина вотът на недоверие и откъм нашенската “аналитична общност” тръгна поток от клетви и клишета с минал отдавна срок на годност. Дванадесетте години успиване под похлупака “стабилност на дъното” са дали отражение върху сетивата и рефлексите на цялото общество. Разбираемо, след тази летаргия, влизането в реален политически конфликт се вижда като край на света, какъвто те го познават, още от времето на предишния си Тато.

Примерите за “свръхпредлагане на експертиза” са много, но накратко ще подложим на критика два от основните, които в най-голяма степен пречат на правилното възприемане на ситуацията.

„Задкулисието свали правителството, „мафията“ се завръща победоносно, България е обречена“

Всъщност задкулисието стабилно губи политически позиции от години. Това, че се стига дотам ДПС и „Възраждане“ да обединяват протести, както и гласове в зала, само показва доколко им се изплъзва контрола над обществените настроения.

По всеобщо мнение на наблюдатели, ИТН дръпнаха ръчната спирачка по-рано отколкото би било по вкуса на търсещите реванш Борисов и Пеевски. Неприятно за всички, но нямаше как иначе – очертаваше се заспалите контролни органи на държавата да се събудят. А милиардните потоци на „паралелната икономика“ да секнат.

Сключването на дългосрочен договор за доставка на природен газ без корупционен подсладител, промяната на състава, ръководството и устройството на Комисията за противодействие на корупцията, настъпените частни интереси в пътното строителство и на границата с Турция, където кражбите се мерят в милиарди лева.

Това са само някои примери за “генерална промяна” в политиката на държавата към корупцията. Защо ли това остана нерегистрирано? И това е, което доведе до най-новото изостряне на единствения истински и непримирим политически конфликт в България от 1990-а г. насам. Страните в него лесно се разпознават по „червените линии“. За едната, това са кражбите на общите пари. За другата, напротив – “червената линия” е да им се пречи да крадат и раздават надолу по веригата, всеки на своите „хранени хора“.

При такава жизнена заплаха за модела на „хранените хора“, подкараха се автобуси, с пуснати климатици, задействаха се всички сили – чак сам Пеевски се разходи пеш по жълтите павета и стиска ръцете на милеещите за България. “Либерали и ксенофоби се събраха на обща демонстрация пред катедрала на името на руски светец” – къде ти такива заглавия, но човек винаги може да мечтае.

Напразно ли беше усилието? Нали в крайна сметка правителството, което се мъчеше да затвори кранчетата на корупцията изгуби мнозинство в Народното събрание?

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




„Беше грешка че Петков изобщо направи кабинет с участието на ИТН ако е имал съмнения в независимостта им от непубличо влияние.“

Много се говори за демонстрацията на сила направена с освобождаването на Никола Минчев като председател на Народното събрание. Но имаше една друга, много по-важна демонстрация на сила. Макар и несъвършено, макар и за кратко, демонстрирана ни беше Държавата с главно Д. Държавата в смисъла на пазител на общия интерес и общите пари.

Поколението българи, които не помнят друго освен клептокрацията на Борисов, за пръв път усетиха какво е управление по демократичен, а не фасадно-демократичен модел. Съдейки по реакцията им на оставката на правителството – явно им е харесало. И явно ще искат още от това.

Управлението на кабинета „Петков“, при всички свои проблеми, отвори очите на тези хора за политиката, от която те като цяло не се интересуваха досега. Подобно нещо се случи при протестите срещу кабинета „Орешарски“ през 2013 г.

Българският политически процес получи нова кохорта млади, образовани, уравновесени избиратели и това е стъпка съответно към подмладяването и уравновесяването на политическото представителство – с всички позитивни ефекти, които следват за страната.

В този контекст, връщането към стария режим на 12-годишно ГЕРБ-безвремие е невъзможно, а генерацията на корупционерите, които то отгледа е неадекватна на времето и на изискванията на избирателя през 20-те г. на 21 в.

„Кирил Петков беше изигран от опитните политически комбинатори в ГЕРБ и ДПС“

Погледнато отвърд емоциите, правителството да бе останало на власт без парламентарно мнозинство щеше да е сценарий с много рискове и малко ползи. Това щеше да отвори широко вратата новата „опозиция-с-мнозинство“ да ерозира доверието в кабинета като спъва изпълняването на политиката му на ниво парламент. За Борисов и ДПС няма граници за дестабилизирането на страната, което са готови да предизвикат, когато на карта са паричните им потоци.

„Трикът“ на ИТН беше очакван от всички с някакъв реалистичен поглед върху политическата теория и практика. Бързо стана явно че „Има такъв народ“ не се ръководи в политическото си поведение от възложените й от избирателите задачи. Ако една партия не се  ръководи от мандата възложен от нейните избиратели, тя не е същинска политическа партия. Щом не то избирателите, от кого тогава? Отговорът никога не е добър.