Новият газов хъб на Турция може да бъде от полза за закъсалата Русия
Д-р Аура Сабадус
Турция отдавна се стреми да създаде газов хъб и сега Русия се намеси, като предложи да помогне за осъществяването на тази идея. С оформянето на проекта се увеличават и рисковете, пред които са изправени Турция и съседните държави, жадни за изгодни сделки.
Турската република отпразнува стогодишнината си на 29 октомври, но за енергийния сектор празненствата започнаха много по-рано, през април.
Първите доставки на газ в Черно море от наскоро откритото находище „Сакария“ и доставката на ядрено гориво за първата атомна електроцентрала имаха за цел да затвърдят имиджа на велика сила в юбилейната година на Турция.
Създаването на газовия хъб, който правителството се надява да постави Турция в центъра на сложен маршрут, свързващ богатите на ресурси съседи на изток с европейските пазари на запад, има за цел да постигне същата цел.
Идеята не е нова. Турция се бори за осъществяването на тази амбиция от близо две десетилетия. Въпреки това винаги е било съмнително, че един център – поне от западноевропейски тип, основан на свободната търговия и частната инициатива – може да се развие в страна, в която енергийният сектор остава под твърд държавен контрол.
Последният обрат обаче е, че Москва е предложила да помогне на Анкара да постигне целта си, което поражда подозрения, че Русия ще използва Турция, за да си възвърне изгубения пазарен дял, дори когато Европа се стреми да се откаже от износа на руски газ до 2027 г.
Все още не е ясно как би изглеждал един турско-руски газов хъб, но може да се предположи, че при положение, че Русия споделя интервенционистките инстинкти на Турция, той няма да бъде пример за свободна търговия, прозрачност и конкуренция.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Всъщност договорът, обявен от Турция и съседна България по-рано тази година – подробности от който изтекоха в медиите през юли – дава представа за договореностите, които се въвеждат.
По силата на този договор българската държавна компания „Булгаргаз“ може да осигури товари с втечнен природен газ (LNG) и да ги достави в Турция.
Въпреки това турският партньор BOTAS може да нареди на „Булгаргаз“ да достави товарите от негово име навсякъде в Европа. В замяна на това BOTAS ще достави еквивалентното количество по тръбопровод в България.
Освен това самата BOTAS може да доставя газ директно на българските потребители или на съседни източноевропейски държави, като използва българската вътрешна преносна мрежа.
Правителството се надява да постави Турция в центъра на сложен маршрут, свързващ богатите й на ресурси съседи на изток с европейските пазари на запад.
Тя може също така да „преотдава“ своя дял от преносния капацитет на границата с България на трети страни, въпреки че не е ясно кои са тези трети страни и как ще бъдат избрани в Турция.
BOTAS започна да подписва експортни сделки с компании в съседни държави, включително с юридическо лице, базирано в Молдова, за което се съобщава, че е свързано със санкционирания от САЩ милиардер Влад Плахотнюк, който е живял в Турция.
Сделката на Турция с България вече предизвика загриженост на равнище ЕС. По-рано през октомври Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия започна антитръстово разследване на фона на опасенията, че „Булгаргаз“ ще действа като „единствен агент и дистрибутор“ на газ, внасян от Турция.
Още по-обезпокоителни са твърденията, че тази сложна схема всъщност ще позволи на Русия да изнася газ за Европа през задния вход, като използва Турция и България, за да прикрива произхода на молекулите.
За да сме наясно, нито руският тръбопроводен газ, нито руският внос на втечнен природен газ са забранени от правилата на ЕС. Въпреки това фактът, че турско-българската сделка обхваща период от 13 години, т.е. доста по-дълъг от предложената от ЕС дата за поетапно спиране на руския газ, поражда въпроси относно способността на ЕС да наложи тази цел.
Освен това, тъй като Турция внася газ и от Азербайджан и Иран, както и втечнен природен газ, тя би могла да смесва доставки с различен произход и да изнася руски газ под различен етикет.
Всъщност много компании от Централна и Източна Европа, като Румъния и Унгария, ухажват Азербайджан за доставки на газ през Турция, въпреки че каспийската страна не разполага с големи допълнителни доставки в допълнение към това, което вече продава на Турция и няколко южноевропейски клиенти, като беше принудена сама да внася руски газ, за да задоволи търсенето през миналата зима.
Въпреки че Русия не е направила никакви изявления освен това, че възнамерява да подкрепи Турция в създаването на газов хъб, разширяването на този маршрут е от жизненоважно значение за нейните интереси.
След като намали износа на газ за Европа с 80 % от договорените нива, надявайки се да отслаби европейската подкрепа за Украйна след руската инвазия миналата година, Газпром се стреми да продава повече газ на Китай и Централна Азия, но засега с ограничен успех.
Възстановяването на поне част от загубения европейски пазарен дял е от решаващо значение не само защото някои от добивните кладенци могат да пострадат в случай на продължително спиране на доставките, но и защото Русия се нуждае от пари в брой, за да подкрепи потъващата си рубла и да поддържа скъпоструващите си военни усилия.
Русия се надява да използва Турция като трамплин към европейските пазари, като в същото време умело се възползва от амбициите на Анкара да проектира властта си в региона.
Тя също така знае, че разполага с кратък период от време, за да си възвърне поне част от загубения европейски дял до 2025-2026 г., когато се очаква световният пазар на втечнен природен газ да бъде залят с допълнителни количества от САЩ и Катар, които дотогава ще удвоят добива си.
Русия е напълно наясно, че страни като Германия, която в миналото е получавала газ по тръбопроводи, едва ли ще се дискредитират политически, като отворят отново коридори за доставки като спорния маршрут „Северен поток“, който беше саботиран миналата година.
Междувременно е малко вероятно Украйна да поднови договора за транзит с „Газпром“, който изтича в края на 2024 г.
Единствената останала възможност е Турция, която Русия се надява да използва като трамплин към европейските пазари, като същевременно умело се вклинява в амбициите на Анкара да проектира властта си в региона, като контролира газовите потоци, влизащи и излизащи от страната.
Въпреки това, ако Анкара очаква да бъде изцяло отговорна за доставките, без да се притеснява от руския натиск, би било добре да си спомни за минали епизоди, като например когато Газпром намали доставките на газ в средата на зимата на 2014/2015 г. в условията на политически спорове или когато турските компании вносители бяха въвлечени в обширни арбитражни дела, някои от които впоследствие загубиха.
Понастоящем BOTAS упорито отрича съобщенията, че дължи 27,5 млрд. долара (22,7 млрд. паунда) на Газпром и че е поискала преструктуриране на дълга. Макар да е трудно да се провери всяко от тези твърдения, ясно е също така, че правителството е използвало BOTAS, за да поддържа обременителна схема за кръстосано субсидиране с цел да получи политическа подкрепа в замяна на евтин газ за крайните потребители.
Отлагането на руските плащания или отстъпките от цените на скъпия внос на газ биха били спасителни за BOTAS и турската икономика, чиято инфлация през последните месеци достигна 20-годишен връх и в момента надхвърля 60 %.
Окуражена от визията за постигане на целта си за проектиране на регионална сила чрез собствен газов хъб, Турция може би не осъзнава напълно факта, че зависимостта от Русия за постигане на тази амбиция може да я направи силно уязвима за политически и икономически шантаж.
За съжаление, европейските енергийни компании, които в момента чукат на вратите на Турция, желаейки да сключат изгодни сделки за руски газ, продаван под различни етикети, вече са забравили, че както показа миналогодишната криза в енергийните доставки, евтиният газ е свързан с високи разходи за сигурност.
Превод Алтернативи и Анализи
