Политиката на жестовете: Новородените атлантици в София
Част 1: Дю Дилиджънс или проверка на фактите
В българската политика никога няма скучен – и още по-малко сюрреалистичен – момент. След няколко години без редовно правителство, многострадалната ни страна се управлява от некоалиция между две политически групировки, оглавявана за момента от прозападния премиер Николай Денков. Тук са „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ППДБ) – прогресивна и проевропейска. Има и „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), която привидно е прогресивна и прозападна, но има доста солиден опит в проруските действия. Напоследък тази некоалиция изпитва политически сътресения по въпроса кой е по-прозападен, по-евроатлантически – въпрос, по който, изглежда, ще се съди по това колко бързо. и въз основа на каква стратегия, ще бъдат премахнати аномалните специални права на руската петролна рафинерия в страната да преработва руски суров петрол. В първата част на тази статия в две части ще разгледаме по-подробно конкретния въпрос, а след това ще дадем и по-широкия контекст и постиженията на новородените атлантици от ГЕРБ (и техните приятели от Движението за права и свободи [ДПС], начело със санкционирания по закона „Магнитски“ Делян Пеевски). Това може да помогне на читателите да определят тънката граница между виртуалната и истинската реалност.
В Евангелието на свети Лука е написано, че в небето има повече радост когато „един грешник, се покае …., отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“. Е, сега ангелските войнства трябва наистина да са в добро настроение, тъй като на пръв поглед изглежда, че не един, а двама доста видни грешници са прозрели светлината.
Единият е Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ и министър-председател на България през по-голямата част от последното десетилетие и половина. Другият е Делян Пеевски, етническият български бизнесмен, който през по-голямата част от този период доминираше в Движението за права и свободи (ДПС), съставено предимно от етнически турци, и в момента е съпредседател на неговата група в Народното събрание (парламента).
В един до голяма степен недеклариран, но доста очевиден съюз, тези двама господа защитават собствените си интереси – и тези на руския лидер Владимир Путин. Повече за последната дейност ще намерите по-долу: но проруския период очевидно е приключил, или поне така изглежда. Господата Борисов и Пеевски (и техните аклити) сега прокламират евроатлантическото си верую и ревностно прокарват радикални политики, които изглежда съответстват на техните претенции.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Лукойл Нефтохим: чудото за три дни
Да вземем за пример спорния въпрос за дерогацията на Лукойл. В този контекст „Лукойл“ – без връзка със Свети Лука, между другото – означава „Лукойл Нефтохим“, гигантското съоръжение, собственост на Русия, близо до Бургас на черноморското крайбрежие и единствената значима петролна рафинерия в България.
Тя е бенефициент на „дерогация“ (освобождаване) на България през юни 2022 г. от забраната на ЕС за внос на руски суров петрол от сместа „Уралс“ след нахлуването на г-н Путин в Украйна. Това е логично: Българската икономика и потребители зависят от горива, рафинирани от Нефтохим, и няма петролопроводи, които да свързват Нефтохим с неруски източници на суров петрол. Така че руският суров петрол, пренасян по море, трябваше да бъде толериран за момента, въпреки че беше доста доходоносен за г-н Путин и неговите военни усилия. Освен това в началния период на войната в Украйна газьолът, който рафинерията произвежда, представляваше значителен дял (над 30 %) от общия обем на доставките за Украйна и нейната армия.
Времената обаче се променят.
Първоначално срокът на дерогацията трябваше да изтече в края на 2024 г. – дотогава се очакваше да бъдат разработени алтернативни споразумения за доставка – но през миналия месец (октомври) парламентът съкрати периода на дерогация, така че той да приключи през октомври 2024 г. Наскоро този срок беше съкраен още до 1 март 2024 г. (докато износът на странични продукти за ЕС беше забранен след 1 януари 2024 г.).
Но не всичко мина без възражения от страна на Борн-Агайн-Бойко и неговия нов евроатлантически приятел Делян обаче. В рамките на коалицията на ППДБ имаше консенсус за 1 март, но г-н Борисов и г-н Пеевски заявиха, че това е твърде дълъг срок, като поискаха прекратяване на дерогацията за три дни! Г-н Пеевски стигна дотам, че публично обвини в корупция финансовия министър Асен Василев, който се присъедини към ППДБ, и заяви, че ППДБ играе с Кремъл и финансира военната машина на г-н Путин с 1 милиард евро годишно.
Господата Борисов и Пеевски – заедно с още един Делян (парламентарният председател на Комисията по енергетика от ГЕРБ Делян Добрев) – очевидно вярваха, че ще успеят да прокарат тридневния вариант чрез парламентарно гласуване. В крайна сметка те не успяха, защото въпросът се преплете с вота на доверие, който беше включен в дневния ред по същото време, и възможността той да успее беше прекалено голяма хапка за депутатите.
Може да се каже, че това е добре. Защото идеята за „три дни“ беше или изключително глупава, или крайно злонамерена.
Ако се беше случила, тя просто щеше да е твърде внезапна, за да проработи за правителство и институции, които системно са лишавани от капацитет и ресурси за справяне с кризите на пазара на горива, свързани с неизправностите в бургаската рафинерия. Това би довело до много висок риск Лукойл Нефтохим да обяви форсмажорни обстоятелства и да намали значително обемите на преработвания суров петрол, като по този начин предизвика натиск за повишаване на цените на горивата. Това би помогнало на Лукойл да изгради солиден аргумент, че българските власти се ръководят от идеология и емоции за сметка на българските потребители, а не от правото на ЕС или от хладнокръвни и спокойни изчисления за най-добрия начин за диверсификация на източниците на суров петрол. Вероятната дестабилизация на българското правителство и на пазара на горива в страната би довела и до обществени протести в полза – или във всеки случай в полза – на прокситата на Кремъл в страната (каквито не липсват, като се започне от президента на България Румен Радев). И накрая, ефектът от него би бил възпрепятстване на напредъка по въпроса за стратегическото преструктуриране на собствеността на Лукойл Нефтохим, тъй като обществената подкрепа за подобна политика бързо би била ерозирана в условията на високи цени на горивата. Идеята за „Лукойл като проблем“ скоро щеше да бъде заменена от идеята за „Лукойл като спасение“.
Дали мелодраматичната трупа „Двама Делян и един Бойко“ (D2-B1) наистина си е мислила, че ще успее да се справи с тази задача, е спорно. Може би просто са смятали, че ще спечелят евроатлантически точки, като предложат нещо радикално и то бъде отхвърлено. А може би са смятали, че това е печеливша ситуация – хаос, ако алтернативата им бъде приета, и евроатлантически авторитет, ако не бъде приета. Но чистите мотиви не изглеждат много вероятни.
Къде е балансът?
Не сме ли прекалено цинични? Ами нека се отклоним за малко и да направим малка „проверка“ на евроатлантическите постижения на господата (или месиите?) Борисов и Пеевски. Макар че истинското „покаяние“ винаги е възможно, разбира се, дали в този случай то е наистина правдоподобно?
Бих казал „не много“. През последното десетилетие, дори и съвсем наскоро, действията срещу Кремъл изглежда се състоят предимно от виртуални акции; изгонване на дипломати; „информационни бомби“; заплахи; законодателни маневри, лишени от осезаемо съдържание; и най-вече символични действия, които изглеждат в ущърб на интересите на г-н Путин, но при по-внимателно вглеждане едва ли са осезаеми или трайни. Като цяло имаше много жестове в областта на пиара, но сравнително малки реални стъпки, които наистина да имат значение.
Що се отнася до действително отклонените от Кремъл пари, сумите са сравнително малки и засягат предимно компании и лица от второстепенно значение за г-н Путин. Например, наскоро бе извършена диверсификация на ядреното гориво, доставяно за българската атомна електроцентрала (АЕЦ) в Козлодуй, като „Росатом“ бе заменен като доставчик от американската „Уестингхаус“ и френската „Фраматом“. Вярно е, че Росатом в бъдеще ще загуби няколкостотин милиона долара от приходите от продажбата на ядрено гориво. Но това са дребни пари в сравнение с по-широката картина.
На Русия с любов: осем услуги за Владимир
Сега срещу това поставете доста обширния списък с действия и политики, които са били в услуга на Путин. Ще се огранича до осем от тях:
(1) „Лукойл“:
Контролът върху паричните потоци на „Нефтохим“ гарантира достъп до властта в България – една от десетте „божи“ заповеди в българската политика. Ако дуетът Борисов-Пеевски сега се разправя (или изглежда, че се разправя) с „Лукойл Нефтохим“, това трябва да се разглежда в контекста на дългогодишния опит за фаворизиране преди 2022 г., най-вече по времето на г-н Борисов (който, между другото, е дългогодишен приятел – и бивш доставчик на услуги за сигурност – на Валентин Златев, българския олигарх, който дълги години ръководеше операциите на „Лукойл“ в България).
Най-яркото проявление на това фаворизиране беше, че в продължение на 15 години Лукойл Нефтохим не плащаше никакъв данък върху печалбата, тъй като властите (очевидно не са чували за трансферно ценообразуване) приеха доста неправдоподобното твърдение, че дружеството не е реализирало печалба. Такива неща просто не се случват в България без одобрението на висшите политически кръгове.
Същото важи и за факта, че данъчните власти на г-н Борисов се съгласиха да признаят инвестиция в размер на 1,5 млрд. долара – сума, свръхнадута чрез трансферното ценообразуване – която дава право на дружеството да отписва амортизации за години напред.
Резултатът беше, че милиарди долари приходи от бизнеса, които по същество бяха предадени на Кремъл по време на премиерството на г-н Борисов, в замяна на милиони, разпределени в рамките на България като облаги за политици, бизнесмени, съдебната система и медиите – в нещо, което сега се констатира като завладяване на държавата. И това представляваше сделка, договорена с г-н Путин – а не с г-н Байдън или неговите предшественици.
Междувременно в момента всъщност се извършват някои неясни действия под формата на потенциално придобиване на бургаската рафинерия, улеснено от тандема Борисов-Пеевски, с участието на български олигарх и американски инвестиционен фонд. Което може да обясни защо тридневният триумф на „прекратяване на мандата“ зае централно място и защо правителството на Денков е подложено на такъв свиреп натиск. Г-н Борисов и г-н Пеевски се нуждаят от хубава очарователна офанзива, насочена на запад, за да отклонят вниманието от факта, че са пуснали в хода своя операция. А в идеалния случай и двамата имат нужда да оглавят правителството, за да сключат сделката при техните условия, което предполага посреднически комисионни на стойност стотици милиони долари.
(2) Газпром:
Читателите на A&A вече ще са запознати с аргументите по привилегиите на Газпром, затова ще бъда кратък. В годините на двойното управление на Борисов и Пеевски се наблюдава дългогодишна корупция и упорито възпрепятстване на усилията за намаляване на господстващото положение на Газпром чрез диверсификация от руския газ. Това включваше улесняване на проекта „Южен поток“, пренасочване към лични сметки на стотици милиони евро авансови плащания от „Газпром“, умишлено забавяне на проекта за междусистемна връзка Гърция-България (IGB) – включващо координиран саботаж от страна на пълномощниците на Пеевски и Борисов – и сваляне на реформаторското правителство на Кирил Петков през юли 2022 г., за да се защитят интересите на „Газпром“.
Резултат: допълнителни милиарди долари, които постъпват в Кремъл – и стотици милиони, които България загуби. А в края на управлението на ГЕРБ делът на руския гигант на българския газов пазар възлизаше на 94%. Толкова за диверсификацията!
Вместо да диверсифицира енергийните източници, правителството на Борисов на практика затвърди монопола на „Газпром“, увековечавайки го чрез внос на руски газ през посредници в Турция и Гърция. Това е така и днес; единствената разлика е, че в групата Борисов-Пеевски има нов член – президентът Радев, с неговата сделка с „Боташ-Булгаргаз“, която допълва източниците, захранващи военната хазна на Путин. Дяволският дует е заменен от нечестива троица.
(3) „Турски поток“:
Разбира се, „Турски поток“ беше основният подарък на г-н Борисов за „Газпром“ и срамно предателство към Украйна, чиято позиция като маршрут за доставка на газ позволи на Русия да заобиколи. Това беше скъпа стъпка и за България и съвсем в съответствие с принципа на Борисов-Пеевски, че частният политически лукс трябва да се задоволява за сметка на публичните средства.
За да осъществи проекта „Турски поток“, българският оператор на газопреносна система „Булгартрансгаз“ (БТГ) на практика потъна в нов дълг към „Газпром“ в размер на 3 млрд. лева, което значително надхвърля счетоводната стойност на БТГ преди сделката. Изплащането на дълга днес зависи от непрекъснатия поток на договорените количества руски газ през България – класически пример на едностранна зависимост. Освен този дълг Газпром получи изключителен контрол върху най-критичния транзитен маршрут през България, по който само през 2022 г. ще бъдат транспортирани 15 млрд. куб. м руски газ и ще получи над 15 млрд. долара – които Кремъл използва за финансиране на военната си машина в Украйна.
При това без особена благодарност към България, тъй като през април същата година „Газпром“ прекрати доставките на газ за държавния търговец и доставчик „Булгаргаз“, след като България отхвърли искане плащането да се извършва в рубли (искане, подкрепено както от г-н Борисов, така и от г-н Пеевски).
И едно бързо сравнение на закупените количества американски и друг неруски газ с тези на руския газ разкрива мрачната реалност, че при правителството на Борисов България е допринесла значително за изграждането на военната машина на г-н Путин не само на геополитическо ниво (подпомагайки неговата стратегия на клещите за задушаване на Украйна), но и по отношение на транзитирания, закупен и консумиран от самата България газ.
(4) Такса върху руския газ:
Вярно е, че като партньор в сегашното правителство, ГЕРБ на г-н Борисов не блокира неотдавнашното налагане на 20 лева/МВтч акциз върху руския газ, внасян в или транзитиран през България. И това е важно. Един от ефектите би могъл да бъде да се помогне на българската държава да възстанови, поне частично, това, което „Булгартрансгаз“ (БТГ) дължи на „Газпром“ по проекта „Турски поток“. Но таксата би могла да има и съществено въздействие и да бръкне дълбоко в джобовете на г-н Путин.
Ако таксата действително бъде въведен. Но това не е предрешено.
Докато дуетът Борисов-Пеевски се кичи с евроатлантизъм, техните подръжници са далеч по-предпазливи: г-н Добрев, шеф на енергийната комисия в парламента от ГЕРБ, и депутатът от ДПС Хамид Хамид публично изразиха скептицизъм, който граничи с противопоставяне и откровена съпротива на въвеждането на таксата.
Едно от възможните обяснения, което се съдържа в статия на руския правителствен вестник „Российская газета“ от 22 ноември, е, че Кремъл е уверен в ангажимента, който е получил преди няколко години от правителството на г-н Борисов. В странно липсващата пътна карта на „Турски поток“ това е обещание да не се променят условията на договора за транзит между БТГ и „Газекспорт“. Ако това е вярно, то обяснява много неща. А ако руснаците дори сега са уверени, че г-н Борисов ще изпълни обещанието си, това обяснява още повече.
(5) За „кадрите“ в газовия сектор:
Съветският диктатор Йосиф Сталин е известен с фразата си, че „кадрите решават всичко“. Има признаци, че г-н Борисов и г-н Пеевски са съгласни с това. Защото те доста решително се противопоставят на исканията на партньорите на ГЕРБ в сегашното правителство да бъдат сменени висши служители в БТГ и Булгаргаз. Те – и по-специално шефът на БТГ Владимир Малинов, който в много отношения може да се разглежда като „архитект на Турски поток“ и ключов двигател на варианта на Путин за турски газов хъб – са високо ценени в Москва: В централата на „Газпром“ в Москва г-н Малинов е наричан „нашият човек в София“.
(6) АЕЦ „Белене“:
Връщайки се няколко години назад, има още един пример за подчиняване на интересите на България на тези на Русия и г-н Путин, а именно АЕЦ „Белене“, която, разбира се, никога не беше завършена и почти сигурно никога няма да бъде завършена. Макар че проектът не беше идеята на г-н Борисов на първо място, остава фактът, че по време на неговия мандат за него бяха похарчени милиарди и до голяма степен благодарение на неумели или слаби решения на него или на неговите съюзници.
Досега АЕЦ „Белене“ е струвала на България 3,7 млрд. лева, по-голямата част от които могат да се считат за „потънали“ – т.е. невъзстановими. През 2016 г. българската държавна енергийна компания НЕК загуби арбитражното си дело срещу руския доставчик на ядрено оборудване „Росатом“, което се дължеше най-вече на предишните действия на г-н Борисов и г-н Добрев. Първият през 2011 г. е наредил на тогавашния изпълнителен директор на НЕК Красимир Първанов да подпише обвързващо удължаване на договора с Росатом без разрешението на Трайчо Трайков, тогавашен министър на енергетиката. През 2012 г. пък г-н Добрев, в качеството си на наследник на г-н Трайков, е прекратил договора за EPC на НЕК с Росатом преди изтичането му, като по този начин е понесъл последици, които не биха настъпили, ако просто беше изчакал срокът да изтече по естествен път. И двете стъпки бяха съгласувани с ДПС и двете действия бяха на първо място в списъка с аргументи, които Росатом използваше пред арбитражния съд – успешно и за България доста скъпо.
(7) Банка ВТБ и Vivacom:
Към списъка могат да се добавят различни проекти, финансирани чрез банка ВТБ. Държавна и втора по големина банка в Русия, ВТБ на практика може да се причисли към „банката на Владимир Путин“. Сред тези сделки се откроява случаят от 2015 г., когато г-н Борисов лично се намеси, за да попречи на два американски инвестиционни фонда да участват в придобиването на българската телекомуникационна компания Виваком, като позволи тя да бъде закупена от подставени лица на ВТБ на цена под пазарната й стойност в отсъствието на кандидати – за 600 млн. долара – и след това препродадена за 1,2 млрд. долара. Тази ценова премия, която до голяма степен се оказа в ръцете на ВТБ и нейните пълномощници в България, е можело да бъде избегната, ако на американските инвеститори е било позволено да участват в първоначалния процес на наддаване. Благодарение на руските пари местната корупция процъфтява и завладява държавата.
(8) Корпоративна търговска банка (КТБ):
ВТБ в немалка степен е бенефициент в българската афера с КТБ. Руската банка участва във всички етапи на стремителния възход на тази злополучна българска банка, грандиозния ѝ срив през 2014 г. и последвалия фалит – в крайна сметка завзема контрола и реализира значителни печалби. Г-н Пеевски, партньор на мажоритарния собственик на банката, пое водеща роля в тази драма, но г-н Борисов играеше по свирката му и неговото правителство така и не оспори законността на действията на рейдърите. По този начин бяха заграбени активи на стойност милиарди.
Накратко, г-н Борисов и г-н Пеевски имат дълъг опит в това да вземат поотделно или съвместно решения, които са в полза на Русия, г-н Путин и големите руски компании – и които имат малко или нищо общо с българските национални интереси. И отговорът на първоначалния ни въпрос е: не, не е неоправдано да се гледа с известно подозрение на последния завой на мелодрамата Д2-Б1 – завой в западна посока.
Толкова за нашия дю дилиджънс – проверка на фактите. Във втората част на тази статия от две части ще разгледаме още един-два случая на омайването на САЩ от страна на г-н Борисов и г-н Пеевски, преди да се запитаме какво всъщност се случва – и как то отразява характера на българския елит.
