Селото е демонизирано и кретенизирано. Няма друг език, където „селянин“ да е обида

Градските неща са адресирани, но не и селските. Селото е демонизирано, кретенизирано. Няма друг език, в който „селянин“ да е обида. Това е част от сталинизацията на България. През 1944 г. 88% от населението ни е било селско. Земеделието е част от националната сигурност – то ни дава здравето на нацията. И ако нямаш отношение към земеделието, нямаш и към здравеопазването. Виждам с какво се хранят учениците около училищата…
Съвременното създаване на сортове гони определени критерии с цел растението да пълни повече зърно, а не целулозата на стъблото. Така постепенно се намалява височината на растението, за да е по-удобно на комбайна и тогава се променя структурата на самото зърно.

Производството на пилешко е най-индустриализираното, следвано от прасетата. Само три компании в света произвеждат абсолютно всички пилета в Европа и САЩ – държателите на генетичния материал. По веригата някой получава пилета от прародителските стада. Например „Градус“ или „Лудогорско“ пиле държат родителските стада и дават пиленца за отглеждане. Всяко месодайно пиле е бройлер. Бройлерите се гледат в затворени помещения и максимумът им сън е два часа. В другото време свети и се хранят. Целта на компаниите е турбо пиле, което да е турбогладно, за да расте и трупа маса за нула време. Оттам и стресът, наред с това, че пилето диша фекален прах и няма достъп до слънце. Това е силно патогенна обстановка. Жълтите пилета ги отглеждат с жълт фураж. Пилетата, които отглеждам, имат достъп до слънце и спят в тъмната част на денонощието.
Колкото по-голям е индустриалният производител на животни, толкова по голям риск поема при епидемия. Когато колеги страдат, българското земеделско министерство влошава изискванията и условията за птици на открито, защото удря най-малко рисковите. Лошото е, че най-адекватният оценител на тази ситуация беше Възраждане. Селското стопанство не са само производителите, но и консуматорите, които също са ощетени от подценяването на темата.
Министерството на земеделието направи всичко възможно частните стопани да нямат прасета под прикритието, че представляват риск. Голяма тема е какъв е механизмът за анализ на рисковете, защото министерството си ги измисля, след което се справя с тях. Нашият натиск трябва да бъде всеки път да им искаме аргументация защо намират ситуацията за рискова, посочи в заключение Харманджиев.