Съгласен съм с доброволността на пенсионната система. Ще ми се да видя колко гласа ще получи

Ние с ниските си ставки в цяла Източна Европа отдавна бодем очите на неразумните данъчни системи, очевидно в съгласие по тая тема, на развитите страни, които когато са ставали богати, са имали много различни от днешните си данъчни системи и почти не са имали данъци. Тогава 10% изземване от страна на държавата не се е смятало за нещо скандално.
В българския политически живот тежестта на анализите е трагично малка. Всички сравнителни анализи в посока Еврозоната без всякакво изключение са категорични, че сме [готови за Еврозоната] и въпреки това тежестта им в България е близо до нула.
Едва ли повече от петима от народните представители са чували за съществуването на институционалната икономика, от тях поне двама са мои студенти, както и Мартин Димитров. Но има разумни хора. Ако отида и кажа: „Защо не ратифицираме това с Канада?“, най-вероятно много хора ще кажат: „Защо не.“, но ще предпочетат да свършат други неща преди това.
Днес настана кризисен момент и най-после се върнаха обратно към нещо, предложено още юни месец, а именно да се разпишат правила за подбори – кандидатиране на хора за крайно незаетите длъжности в българската регулативна среда с изтекли мандати и т.н. Да се разпишат правила означа да институционализираме процеса буквално – какви хора могат да се предлагат, кой може да налага вето върху кандидатури, дали да е на квотен принцип или кандидатури, които се приемат консенсусно и т.н. Очевидно се опарихме сериозно от квотния принцип, защото се номинират крайно приемливи хора и сега се отива към търсене на консенсус, т.е. всеки от „щафетата“ има право на вето върху някоя кандидатура и списък от обективни показатели, на които съответните кандидати трябва да отговарят, като например да не са разследвани от прокуратура, служби и т.н., какъвто беше и казусът от вчера. Ето това ще институционализира процеса. Дали тази институционализация е разумна или не – когато приемаме даден текст на подобни правила, ще можем да разсъждаваме какви стимули ще се създадат и какво поведение ще бъде награждавано и, съответно, наказвано, за да можем да предвидим какво ще се случи.
Поведението на финансовия министър може да засегне икономическия растеж чрез начина, по който прави бюджети. Бившите финансови министри са се държали разумно от гл. т. на фискалните баланси, но от гл. т. на икономическия растеж са нужни алтернативни възможности.
Една е от хипотезите е: „Ние грабихме и поради това нещата станаха неприемливо лоши. Сега едни будали ще ги оправят, ще разчистят Авгиевите обори и после ние пак ще дойдем.“.

При гъбо и билкоберачите няма облагане. Предложението е да бъдат обхванати с признаване на половин работен ден, тъй щото това, което плащат за разрешителни, да се отнеме. Идеята е за въвеждане на обща такса за цял район, като част от нея отива за осигуровки – социални и здравни. Съгласен съм с доброволността на пенсионната система, но ми се ще да видя колко пръста ще получи в зала.
Наблюдаваме в България опитите на финансовия министър да възстанови 20%-ната ставка за всички доколкото може, но срещу това има канска съпротива. Говоря за конкретното изключение за ресторантьорите – с политически гръб, представен в парламента с пълно мнозинство, много повече от 140 гласа. Облекчението за фитнесите отпада след месец; за брашното и хляба в средата на догодина.
Виждам много поводи да се разглоби сглобката – първият ще е конституционното гласуване. Около бюджета няма да има особена драма. Чакаме предаването на „щафетата“, когато евентуални смени на министри могат да разглобят нещата. След европейските избори конюнктурата може да се окаже толкова променена, че да се окажем изправени пред края на „щафетата“, посочи в заключение депутатът.