Да се защитава консерватизмът с комсомолски плам и комунистическа твърдост не е добре

Ако този парламент ще има пълния си мандат, за който вече дръзваме да си помислим, след евроизборите ще трябва да се вземат решения, в които ще има идеология, ще има ляво и дясно и затова партиите трябва да се подготвени. За жалост възстановяването на правова държава не мога да го положа по линията ляво-дясно. Ние просто изпаднахме в един момент, разграждайки институциите и демокрацията си, в едно преди-ляво и дясно състояние, преди-идеологическо в лошия смисъл на думата. Имаше дори управление между ДСБ и БСП, но нямаше възмущение. Това не може да бъде обяснено на избирателите освен като избягване на нещо по-лошо. А имаше по-лошо – служебен проруски кабинет на Радев.
Дебатът в Да България, който трябва да завърши до евроизборите, ще доведе до изводи, че има много по-широка близост с десницата, но има и близост с центристки позиции. Крайната фаза, последното ниво е създаване на нова политическа партия, направо нов субект. Но това е прибързано да се обсъжда. Нека си дадем малко въздух.
Как ще мине първата ротация? Няма правила за нея. Ще мине ли с джентълменско споразумение или ще има този път истинска, а не театрална кавга относно смяна на министри. Ще приеме ли Борисов Габриел да е кандидатът за премиер, защото това никъде не е разписано, а той си сменя мнението непрекъснато, независимо че всичко изглежда подредено. Кои министри ще си отидат и въз основа на какви аргументи? Когато видя първата ротация, ще имам свободата да говоря по тези въпроси.
Бих посъветвал ПП-ДБ да се явят заедно на евроизборите. Чисто тактически и технически са въпросите как ще се разпределят излъчените от тях евродепутати. В европейската практика има всички варианти. Няма правила, а политическа целесъобразност и логика и уважение към избирателите.
Да се защитава консерватизмът с младежки комсомолски плам и почти комунистическа твърдост не изглежда добре. Българските консерватори имат два тежки проблема за разрешаване. Първо, част от тях се възхищаваха истински на Путин преди агресията в Украйна, защото той отговаряше на идеите им за консерватизъм. И второ, консервативните сили в Европа са обезглавени, тъй като с напускането на Великобритания консервативната фракция е много слаба. Ако сте български консерватор, определите ли Орбан като консерватор, попадате в капан, от който няма излизане. Това е човек, който не просто следва Путин. Орбан е човекът, който приюти най-големият българофоб от Македония през последните години, който 100% ще бъде осъден за корупция, ако стъпи на македонска земя. Говоря за Груевски.

Има два консерватизма. Единият е доминиран от руската идея, вкл. руската идея за геополитика. Другият търси себе си, защото има проблем как да съчетае консерватизъм с Европа. Най-опасно ще е ако българските консервативни дейци развият антиевропейска насоченост. Това ще е стратегическа грешка, която ще остави проевропейската ориентация на други. Проевропейският консерватизъм в момента в България не може да се себеизрази.
Проруският сектор е много колеблив, защото Путин ги принуждаваше да изговарят и да вършат неща, които вече станаха непоносими. Затова нещата оредяха от гл. т. на подкрепа.
Ще има много силно струпване в дясноцентристкото пространство. Как ще се разрасне и кои коалиции ще се включат в това пространство е друг въпрос. В момента то ще се окаже разделено на ГЕРБ-СДС и на ДБ. За мен интересният въпрос е ПП. Не мисля, че те биха приели дългосрочен ангажимент с лявоцентристкото, посочи в заключение доц. Малинов.