ИИ е мултипликатор и призовавам всички компании да ползват безплатния му вариант

Analyses & Alternatives 11th декември 20236th януари 2024 0 Comments CHATGPT, Алтернативата, доц. Мариана Тодорова, ИИ, Институт по философия и социология към Българската академия на науките

Регламентът на ЕС за ИИ е исторически, защото това е първото гласувано законодателство за регулация от страна на САЩ и Великобритания. Имаше доста препъни камъни, защото първият вариант ни беше представен през 2021 г. и тогава беше наблегнато върху принципите за сигурност, безопасност, прозрачност и благонадеждност. Тогава все още не усещахме толкова силно присъствието на ИИ или поне не го забелязвахме. През юни т. г. вече имаше писание за влиянието на ИИ в различните сфери, но тогава не отразяваше добре реалността. Това вече не е тесния ИИ, т.е. не ИИ, който решава проблеми и създава модели. Вече се появяват и мултимодални ИИ като ChatGPT4 и Gemini, които съчетават дейности от различни професии и различни полета. Има усложняване на задачата, което не е разбиране или съзнание, но е близо до клъстъри на съзнание, т.е. мисли се в причинно-следствени връзки. Някои неща в Регламента на ЕС се разминават с други законодателни актове: забранява като цяло лицевото разпознаване, което в Америка се ползва отдавна. И така вече имаме различна юрисдикция. А имаме нужда от глобално споразумение, коментира в студиото на Алтернативата доц. Мариана Тодорова, футуролог, Институт по философия и социология към Българската академия на науките.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Второто е да не се събират и обработват от ИИ биометрични данни. Откакто това се прави, някои пенсионни или здравни фондове започнаха да премахват застраховки – напр. обезщетяване на жени при рак на яйчниците. Защото изкуственият модел вижда, че заболяването прогресивно нараства и те ще са на загуба. Това е изначална дискриминация. Отваря се дебатът и за етическите измерения. Забранява се ограничаването на нивата на рисковост, както и регулация не просто на ИИ в медицината, фармацията или военната индустрия и регулацията на самите базисни модели. Трябва да се разяснява на хората, че ползват продукти или услуги, създадени от ИИ и самите създатели да са длъжни да разкриват принципи, дори те да са на ръба на търговската тайна.
Трябва да отграничим управление от контрол. Последният изисква доста по-мащабни усилия. Липсва дискусия и изоставаме безвъзвратно. Неслучайно преди няколко месеца Мъск призова за пауза, за да избегнем последиците. Франция, Германия и Италия направиха рязък завой в поведението си и казаха, че моделите трябва да се саморегулират. Но няма критерий за истинност в езиковите модели, няма и етически кодекс, защото като човечество нямаме формулировка какво е морално допустимо и какво – не. Това обаче не се възприе.
Въпросът е философски. Например за интелектуалните права. ЕК казва, че творците трябва да бъдат защитени, но ако ние поискаме ИИ да ни генерира мелодия, той има принос и не е великият имитатор. За в бъдеще ще трябва да го обособим като някаква същност. Езиковите модели халюцинират, защото не винаги имат зададена пълната информация и предлагат най-близкото до зададеното. Застрашени са демократическите системи и се опасявам, че догодина изборите в САЩ ще бъдат сериозно повлияни, защото вместо човешки тролове ще се ползват езикови модели, персонифициращи даден профил.
Предоставяйки информация в социалните медии, можем да бъдем профилирани и да ни се предлагат продукти, специфично създадени за нас, така че да се повлияе върху решението ни, което е трудно доказуемо и трудно се санкционира – сериозно цивилизационно предизвикателство. В медицината ползите са огромни. От реактивна тя може да стане персонализирана и превантивна и да удължи качеството на живота. Можем да се справим и с климатичните промени, да разширим спектъра си на познание в науката и фармацията. От нивото на съзнание на хората зависи кое ще надделее. Затова имаме нужда от строги регулации. Не сме достатъчно добронамерени.

Имаме нужда да подходим като с ядреното оръжие, като същевременно възпитаваме хората как да подходят, което е по-голямото предизвикателство. Не трябва да се страхуваме от сформирането на глобално правителство. Това, че българите нямаме дигитална грамотност, не значи, че светът ще ни чака. Глобално хората все още са консервативни и плахи. ИИ е мултипликатор и призовавам всички компании да ползват безплатния му вариант. Изоставането ни се дължи на това, че общественият дебат не изяснява темата. България няма представителство по подобни теми, посочи в заключение доц. Тодорова.