Политическото влияние в прокуратурата и капсулирането на съда са еднакво негативни явления

Analyses & Alternatives 18th декември 20236th януари 2024 0 Comments Алтернативата, закони, конституция, Орлин Колев, прокуратура

За апатичните и незаинтересованите от основния закон на РБ винаги нещо няма да е доизяснено или поднесено във вида, в който го искат. Това е спасителна сламка, за която винаги можем да се хванем. Редица кръгове както от професионалната общност, така и от научната сфера, се изказаха по отношение на подготвяните промени. В критиката им, която беше еднотипна, се откроиха няколко направления. Доколкото се планира не само български граждани да бъдат народни представители, частта от условията за избираемост на президента е отпаднала. По сегашния проект се предвижда народни представители да бъдат и български граждани с друго гражданство, което условие ще се пренесе и в изискванията за заемане на длъжностите министър председател и министри. Основната критика към така възприетия подход е липсата на лоялност, но въпросът за двойното гражданство не е от такъв приоритет като другите изменения в Конституцията. Който реши да не е лоялен към България, едва ли ще се опре на гражданството си, коментира в студиото на Алтернативата преподавателят по конституционно право Орлин Колев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Законодателят е свободен да уреди необходимите предпоставки за заемане на конкретна длъжност. Предстои да разберем ще се промени ли изискването. След като в момента споделяме цялата налична информация с партньорите, въпросът за лоялността увисва в пространството. Нека не преекспонираме въпроса и да не насаждаме страх. Едва ли ще наблюдаваме вълна от българи с двойно гражданство.
Прокуратурата остава в съдебната власт и това никога не е било фокус на промяната. ВСС инкорпорира в себе си съда, прокуратурата и следствието. Идеята е прокуратурата да се отдели от съда и в това е големият фокус. Българската Конституция е възприела единството на съдебната власт и те следва да синхронизират действията помежду си. Затова крачка в правилната посока е обособяването на общо събрание между ВСС и ВПС – крачка в правилната посока спрямо първоначалния проект и някак си по-назад от действащата в момента законова уредба. ВСС се раздели на съдийска и прокурорска колегия през 2015 г. Сега наблюдаваме по-голямо разделение. Създава се усещането, че сме на ръба на допустимостта.
Трябва да обърнем внимание на другата страна на медала – съда. Мнозинството в него е така е структурирано, че е възможно той да бъде капсулиран в себе си. Колкото е негативно явлението да имаме политическо влияние върху прокуратурата, толкова негативно е и капсулирането на съда. Може би в Пленарна зала ще се обработят пропорциите. Следва прецизно да се установят мнозинствата при вземане на решения в отделните съвети. Там следва да участва и професионалната, и гражданската квота, като нито една от тях не трябва да е достатъчна за вземане на решение. Така не би се стигнало до капсулиране на съдебната власт. За съжаление, в момента не виждаме воля в политиците за подобен подход.

Президентът е една от легитимираните страни, които могат да сезират КС. Негова е преценката дали ще предостави проекта си за Конституция. Когато говорим за сл. кабинет и лицата, измежду които президентът може да избира, те някак си строго го лимитират, което дано не е предвестник на суспендиране на новата ни Конституция чрез решение на КС. Когато говорим за справедливост, неминуемо опираме до съдебната власт и доколкото отрязваме правомощията на гл. прокурор, не съм убеден до каква степен можем да разчитаме на защита и сигурност, посочи в заключение Колев.