Двусмисленото говорене: Руската енергийна геополитика и договорът Булгаргаз-Боташ – част 2

Докладът до Министерски съвет на Росен Христов за „безрисковото споразумение“

Във втората част на нашата статия в три части разглеждаме по-отблизо договора от януари 2023 г. между Булгаргаз и турската Botas – и неговия важен контекст, тристранния протокол, подписан през същия месец от тези две компании и българския оператор на преносна мрежа Булгартрансгаз (БТГ). По-специално, обръщаме внимание на скандалния начин, по който тогавашният министър на енергетиката Росен Христов не изпълнява задълженията си, като пренебрегва рисковете и разходите по този договор в доклада, който представя на Министерския съвет (МС), препоръчвайки го за одобрение. Предупреждаваме ви, че резултатът не е никак приятен.

Разказът ни доведе до началото на януари 2023 г. и до договора, подписан между Булгаргаз и Боташ през този месец. Както е известно, до него се стигна след срещата в Турция през предходния месец между българския президент Румен Радев и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган и в контекста на постигнатите от двамата договорености. Очевидно това беше въпрос на политика на най-високо равнище и продължение на договореностите между Путин и Ердоган, а не просто сделка между компании.

Странно е, че и до днес няма следа от пълноценно споразумение между Ботас и Булгаргаз, а само няколко страници от Term Sheet – т.е. основните точки на споразумението. По-важното е, че преди появата на този Term Sheet е подписан тристранен протокол между „Булгартрансгаз“, „Боташ“ и „Булгаргаз“, който дава на „Боташ“ изключителни права и достъп до преносната мрежа на БТГ.

Сега всички говорят за споразумението между Боташ и Булгаргаз, но крайъгълният камък на въпроса е този тристранен протокол, тъй като той отваря вратата на газовия пазар на ЕС за посредничеството на Боташ с руски газ през турския газов хъб.

Протоколът никога не е получавал зелена светлина и дори не е бил разглеждан от МС. Без него, обаче, споразумението между Булгаргаз и Боташ изглежда безсмислено. Протоколът дава възможност на турската компания да използва договорите на Булгаргаз за капацитет в мрежата на БТГ, за да доставя и продава газ в и извън България – в Западните Балкани, Унгария, Австрия и Германия – където Боташ вече има получил лицензи за търговия с газ.

Ръководството на „Булгаргаз“, съзнавайки, че договорът с „Боташ“ ги прави лично отговорни за дефекти в него и непредвидени последици, иска от правителството да даде изрична санкция – зелена светлина на срочния договор, като по този начин ги освободи от отговорност за политическа договореност „по върховете“. Процедурата е започната с доклад на тогавашния министър на енергетиката Христов до колегите му от МС, в който се излагат причините за договора, неговата предистория и ползите, които той предполага.

В този доклад г-н Христов не споменава никакви рискове или проблеми за държавния бюджет или за самата компания: основното е, че договорът не крие рискове и че предстои да се реализират множество ползи.

И тогава, на 12 януари 2023 г., правителството подпечатва договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“. Това е наистина класически пример на двусмислие. Има замазване на очите (скритите и явни ползи, които Боташ получава пряко и непряко, просто са игнорирани в правителствените изявления); има полуистини; има произволни тълкувания, които просто се разминават с действителността.

Няма междусистемно споразумение

Дългосрочната цел на ЕС винаги е била междусистемно споразумение между българските и турските оператори на преносни системи, което би отворило газовите потоци и пространството за конкуренция между търговците, работещи в Турция и ЕС. Досега обаче такова споразумение не е сключено.

И тук злонамереността на ръководството на „Булгартрансгаз“ отново е от решаващо значение. Защото то не изоставя задължението си да осигури равен достъп и конкуренция за максималния възможен брой търговци и товародатели – и максимални количества газ, които да се транзитират през България, които да не зависят от един играч, нещо което би постигнало едно междусистемно споразумение.

Подобна опция би позволила на българския оператор на преносна мрежа да диверсифицира бизнес риска си от Газпром и свързания с него риск от Боташ.

Това щеше да позволи да се намали, а след време и да се прекрати зависимостта от транзита на руски газ за приятелите на Кремъл – сръбския президент Александър Вучич и унгарския премиер Виктор Орбан. И тази зависимост би могла да бъде заменена с много по-здравословната и по-малко рискова дейност по транзита на неруски газ от Турция и Гърция по така наречения „вертикален газов коридор“ – за Румъния, Украйна, Молдова, Словакия и Република Северна Македония (РСМ), както и за Унгария и Сърбия.

Но това не се случва. Сравнете 4-те милиона кубически метра газ, които се пренасят днес ежедневно през българската преносна система до Румъния, с 32-те милиона кубически метра, които отиват към Сърбия, и ще видите кой печели: БТГ приоритизира руският, а не неруският газ, и „Турски поток“, а не вертикалният газов коридор.

Несъвършен доклад за несъвършено споразумение

Така че споразумението между турската и българска държавни газови компании от януари 2023 г. е пропусната възможност или поне категорично продължава дългогодишния опит да не се „върви по европейския (бизнес) път“ по отношение на транзита на газ. Дали е взето най-доброто бизнес решение? Очевидно не, ако се съди по начина, по който Росен Христов, министърът, отговарящ за „Булгаргаз“ и неговите дела, изпълнява законовото си задължение да обоснове споразумението пред колегите си от МС. Неговият доклад по темата е крайно безцеремонен в няколко аспекти:

1. Разходи и рискове: Докладите до МС трябва задължително да съдържат оценка на фискалните последици, преки или косвени, от предложеното решение на МС по темата, относно политиката, договора (темата), по които се докладва. В това отношение представеният от Росен Христов доклад в началото на януари 2023 е просто провал.

В мотивите към доклада се посочва, че няма разходи и рискове, въпреки очевидните факти, че по силата на договора си с Боташ,  Булгаргаз е изправен пред сигурността на предстоящи и значителни предплащания и пред риска, че ако нещата се объркат по някакъв начин, може да понесе сериозни щети. Задължителните плащания за резервиране на капацитет към Боташ – регазификационен и преносен – по договора струват на „Булгаргаз“ половин милион долара на ден – а договорът предвижда те да се плащат предварително за цяла година.

Оценката за въздействие върху финансовото положение на Булгаргаз, вероятно кара, одитора му, международната компания Grant Thornton, да бие „тревога в червено“ в междинния си доклад за 2023 г., като изразява съмнение, че „Булгаргаз“ може да продължи да съществува като действащо предприятие, освен ако държавата не се намеси съществено.

Но в бележката си от януари 2023 г. г-н Христов просто пренебрегва ефекта от споразумението върху финансите на „Булгаргаз“.

2. Скептицизъм от страна на Министерството на финансите:  Оказва, че в някаква степен са задействали защитните механизми на институциите, спрямо зловредни действия на отделни министри и политици. В своето становище по искането на Министерството на енергетика за одобрение на споразумението с Боташ, Министерството на финансите (МФ) категорично отхвърля искането на енергийния министър, като заявява, че не е в състояние да даде такова, „тъй като материалите не са придружени от подписано споразумение“ между Булгаргаз и Ботас. С други думи, не е имало материалноправно основание, на което МФ да се позове в своите съждения. Според тогавашния министър на финансите Росица Велкова-Желева този пропуск „ограничава възможността на Министерския съвет да вземе информирано решение“.

Което се оказа доста уместен скептицизъм, като се има предвид, че оттогава българският бюджет трябваше постоянно да предоставя държавни помощи за да осигури оцеляването на „Булгаргаз“ и покрие щетите от споразумението. Последната държавна помощ, бяха 120 милиона евро държавни гаранции към Булгаргаз, наскоро одобрена (през декември 2023 г.) от ЕК.

Още по-интересен е фактът, че МФ не е единственото министерство в кабинета на Донев, което има притеснения. Министерството на външните работи (МВнР) също отхвърли искането на г-н Христов за становище, като заяви, че не смята, че е работа на МВнР да одобрява търговски договор, който „излиза извън функционалната компетентност на Министерството на външните работи“.

Като основание за това заключение постоянният секретар на МВнР Иван Кондев отново изтъкна факта, че текстът на самото споразумение не е бил приложен към бележката.

3. Потенциални санкции: Министърът на енергетиката Христов също така съзнателно скрива както от МФ, така и от колегите си от МС, клаузата за неустойки при предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на максимум 2,3 млрд. долара приходи за целия 13-годишен срок – сумата на дължимите плащания, умножена по оставащия период до края на договора. Тъй като нито „Булгаргаз“, нито „Булгартрансгаз“ биха могли да се справят с подобна неустойка, този риск се прехвърля директно върху държавния бюджет.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

4. Въпросът за топлофикационните компании в София и в други градове: Трябва да се отбележи също така, че държавната помощ, предоставена на Булгаргаз и одобрена от ЕК, не дава нищо на вторичните търговци, дистрибутори или потребители, т.е. на тези, които препродават или използват газа, доставян от Булгаргаз. Това се отнася както за последната част от помощта – тези държавни гаранции на стойност 120 млн. евро, издадени наскоро, така и за по-ранната помощ от 800 милиона лева, която беше предоставена под формата на заем на газовото дружество.

По-конкретно, за столичното топлофикационно дружество „Топлофикация София“ (ТС), което е най-големият длъжник на „Булгаргаз“, не беше отпусната помощ в размер на нито един евроцент. ТС е натрупала дългове за над 1,6 млрд. лв. именно заради това, че Булгаргаз е налагала по-високите пазарни цени на газа през 2022 г. и 2023 г., докато енергийният регулатор е пазил социалния мир и е отказвал на ТС разрешение да направи равностойно увеличение на цените на топлинната енергия. Което означава още една мина под държавния бюджет, тъй като TS не може да се обърне за помощ никъде другаде, освен към държавата при справянето с този дълг. Всъщност в наскоро приетия бюджет за 2024 г. е включен ред (чл. 108), който се отнася до тази опция за спасяване на Топлофикацията с бюджетни средства с финансов ефект от 1,6 млрд. лв.

Дори грубата оценка на рисковете за бюджета на страната от евентуална сделка за „спасяване“ на газовия сектор – спасяване на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, както и на някои задлъжнели към тях дружества – би надхвърлила 5 млрд. лева. И все пак докладът на министъра на енергетиката Христов до МС по време на сделката „Булгаргаз-Боташ“ е само „слънце и рози“, без никакви рискове.

5. Съответствие с европейското законодателство: Още по-невероятно от начина, по който г-н Христов пренебрегва въпросите за рисковете и санкциите, е арогантността, с която пише, че „не е необходимо да се изготвя доклад за съответствие с европейското право, тъй като договорът не транспонира норми от правото на Европейския съюз“.

Не е изненадващо, че след това се оказа, че Брюксел мисли различно: през ноември 2023 г. Генерална дирекция „Конкуренция“ на ЕК започна разследване на договора между „Булгаргаз“ и „Ботас“ и протоколите между „Ботас“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. То все още е в ход, но първите сигнали не изглеждат добри за г-н Христов или за „Булгаргаз“.

Ако нещата се объркат, може да се стигне до процедура за нарушение, глоби за Булгаргаз и анулиране на споразумението. ЕК може да накаже БТГ и независимо от това и Булгаргаз. А произтичащите от това глоби биха могли да бъдат доста големи – вероятно в размер на стотици милиони евро – и тъй като ще бъдат определени като процент от годишния оборот, цифрите ще бъдат увеличени от факта, че оборотът на двете дружества е бил значително по-висок през 2022 г., отколкото през 2023 година.

6. Последици от процедура за неспазване на изискванията по европейското право: Има и ново развитие по казуса. Ако двете български дружества бъдат признати за нарушители, сметката, която ще трябва да платят, няма да се ограничи само до глобите, наложени им от институциите на ЕС. Ето няколко съображения:

• • На първо място, ако ЕК ефективно обяви споразуменията между нея и Боташ за недействителни, това ще даде основание на Боташ да съди Булгаргаз, респективно българското правителство, одобрило споразумението „на сляпо“, за нанесени щети и пропуснати ползи – а сумата за 13 години ще надхвърли 2 млрд. долара.

• • Второ, в момента Боташ усилено подписва множество договори за доставка на „турски“ (т.е. прикрит руски) газ на националните газови компании на Молдова, Румъния, Унгария и страните от Западните Балкани (както и на други компании в тези страни). Всички тези договори ще зависят от договора на Botaш с Булгаргаз и от Тристранния протокол. Евентуалното анулиране на тези две ключови споразумения би застрашило способността на турското дружество да изпълнява задълженията си, което би могло да увеличи размера на обезщетенията и пропуснатите ползи, добавяйки милиарди долари.

И отново българският държавен бюджет ще трябва да плати сметките, защото „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ ще продължат да са „на ръба“, а положението им би могло само да се влоши, като се имат предвид новите договори и определените в тях обеми на транзит. И, разбира се, многострадалното българско МВнР отново ще трябва да се справя с дипломатическите скандали, които неминуемо ще възникнат.

Накратко, министърът на енергетиката Христов е направил твърде малко, за да информира колегите си за същността и рисковете на януарските споразумения между „Боташ“ и „Булгаргаз“. Министерски съвет е бил лишен от важни текстове и по този начин е бил дезинформирани за финансовите, търговските и регулаторните последствия. В последната част на тази статия в три части ще разгледаме поуките, които трябва да се извлекат от това фиаско, и възможните последици от него.

Линк към част 1

Илиян Василев

Абонирайте се за Daily Brief A&A