Договорът с Боташ е ядрен удар върху цялата газова индустрия
След като се обобщи 23-а г. се видя, че пикът на инвестициите в зелени проекти имаше доста интересна динамика и то отрицателна. През 2021 г. над 500 млрд. са постъпилите средства в ESG фондовете, след което през 22-а г. стават 150, а м.г. се наблюдава драматичен спад. Тенденциите се формират в Европа и най-вече в Щатите. В САЩ самият подход към климатичните политики е по-балансиран, тъй като самата американска икономика е силно пазарно детермитирана. Докато в Европа нещата са по-дириджистки. Но се получи така, че като скочиха цените на нефта и природния газ, изведнъж света се събуди от махмурлук и оцени, че Европа е много уязвима и зависи от конюнктурата на външните пазари – както по отношение на фосилните горива, така и по отношение на способността си да насити пазара с местно произведени технологии, които да случат зеления преход. Последните данни показват, че над 80% от соларите в света се произвеждат в Китай. Вносът отвън е добър до определена степен, но когато започваш да зависиш от стратегически суровини като редкоземните метали, когато цялото ти производство е изнесено, няма как да не попаднеш в турбулентна среда на неяснота, коментира в студиото на Алтернативата енергийният експерт Илиян Василев.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В нашите икономики динамиката, мащабът и скоростта на прехода зависят от възможността да поддържаме устойчивото състояние на цялата икономика. Защото ако ние разклатим цените на енергията и те скочат нагоре както през 2022 г., се оказва, че доходността в зелени инвестиции започва все по-малко да зависи от пазара и все повече от субсидии. Основният проблем при субсидиите по европейските програми е да се постигне ефективност на вложението, т.е. ако вложиш едно евро, да можеш да измериш ефекта от него. Така се получи т.нар. ефект green washing. В САЩ цели структури се специализираха в проекти, които ужким се стремят да реализират зелени политики, а всъщност цялата работа е да усвоят едни пари. И тъй като няма измерители и контролни системи, това дискредитира голяма част от фондовете и постави инвеститорите в неловка ситуация.
Никой вече не спори, че има нужда от проактивни политики, които да задържат промените в климата. Сега турбуленциите станаха много големи и инвестициите в добива на фосилни горива станаха много доходоносни, защото след 2014 г. в света започна да не се инвестира достатъчно в нови открития. А това е индустрия, в която ако не инвестираш, след 10 години се получава дупка. И когато това се случи, изведнъж се оказа, че до пет години не е много сигурно дали ще имаме достатъчно новооткрити залежи, които да балансират потреблението и оттам вече да се получат свивания на пазара, които да доведат до турбулентност.
В Щатите има много повече вътрешни спирачки в политическата система. По тая причина там преходът е много по-сдържан, а и самата икономика стъпва върху пазарни фундаменти и финанси, които се движат от пазарни съображения. Като най-голям производител в света на природен газ, Америка може да прави революцията, без изобщо американците да платят за това. Докато в Европа политиците се постараха постоянно да треперим при всеки конфликт или събитие в Черно море, защото това би могло да се отрази на способността ни да се задоволяваме с външни ресурси. Моделът беше сбъркан.
Има голямо рационално зърно в това по принцип да преминаваме към нови технологии. Но Европа (без Норвегия и Британия) произвежда под 10% от природния газ, който потребява и още по-малко от нефта. При това положение постоянно зависи отвън. Способността на американската икономика да толерира резки движения е много по-голяма от способността на европейската икономика.
В България от една страна ние стигнахме равнището на насищане със солари, което можем да управляваме в рамките на своята енергийна система. Затова казвам на всички ентусиасти за резки промени, че трябва да прекарат един ден в диспечерната на ЕСО, за да видят как се балансира система.
Единствената смислена батерия е ПАВЕЦ. Всички останали имат 4-6 часов период. Имаме излишък от мощности, които не можем да включим. Мощностите може да са нужни за пет дни в годината, но трябва да ги имаме. Голямата трагедия е, че при нас няма стратегическо мислене и нещата се случват под диктума на текущия баланс на интереси, в резултат на което вместо да планираме стратегически, през 22-23 г. имаме спад в износа с 12 TWh. Вероятно следващата година ще минем и към нетен вносител, което е много опасно, защото енергийните ни системи са независим източник, а газови централи нямаме. Армагедонът идва – не инвестираме, законодателството ни е тромаво и енергетиците отстъпиха пред търсачите на бързи печалби. Договорът с Боташ е ядрен удар върху цялата газова индустрия. Не може съдбините на България да се определят от хората с къс хоризонт на текущия инвеститорски интерес, посочи в заключение енергийният експерт.
