Най-големият проблем на медиите е пропагандата и от двете страни
В Русия има една управляваща партия, всички останали са присъдружни. Има двама кандидати, изпъкващи сред останалите – представителите, съответно, на Либерално-демократическата (ЛДП) и Комунистическата партия. Това са неслучайно подбрани хора. Винаги Комунистическата партия е играла ролята на опонент на официалната власт и винаги неин представител е набирал прилично количество гласове. Останалите кандидати са бутафорни, трудно разпознаваеми фигури. Тъй като е националистическа, ЛДП винаги е играла роля на троянски кон, когато трябва да се появи повече патриотизъм или да бъде сплашена публиката. Изборите ще продължат три дни, за да могат да участват и гласоподавателите в окупираните области и за да може да се осигури плътно покритие на аудиторията, тъй като Русия 11 часови пояса. Идеята да бъде обхванато максимално число руснаци. Отчита се и фактът, че част от гласоподавателите са участници във войната, коментира в студиото на Алтернативата Валерий Тодоров, журналист, бивш кореспондент в Москва.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
С конституционните промени Путин придоби възможността да сменя дори върховните съдии, т.е. получи на практика неограничена власт. А властта показва, че може да се справи с всеки несъгласен. В тези условия да си против не е най-добрият начин да оцелееш. Сработва и инстинктът за оцеляване. Президентската власт е изключително силна, а партийната система на практика е бутафория. Русия се чувства не просто в състояние на война, а на обкръжение и сработва патриотичен рефлекс. Това е част от грешката на Запада, който не успя да мотивира отделни слоеве на руското общество към по-енергично поведение.
Имаше условия войната да бъде избегната, но нека да кажем, че в Украйна от 2014 г. се водеше гражданска война. На първите демократични избори там беше поет ангажимент да се извърши политическа реформа, в която силната президентска власт да бъде редуцирана, за да се смекчат разногласията между източните и западните области. Това така и не се получи, което доведе и до конфликта.
В момента политиката определя икономиката. 2024 г. е ключова, защото резултатите от изборите ще имат огромно значeние. Ако дойде на власт Тръмп, това би имало доста тежки последствия, особено за помощта за Украйна. Но е логичен и въпросът кака ще се развива управлението, ако спечели Байдън. В Европа има вероятност на парламентарните избори да надделеят десни партии. Тогава миграцията и икономиката също ще бъдат поставени под въпрос. Войната отвори пътя на многополярния свят. Русия загуби статута си на паритетна сила, но пък отвори вратата за държави като Китай, от което ще произтичат сериозни промени. Има и рискове за световна война, която може да се развие във вид на верига от регионални конфликти.
Най-големият проблем на медиите е пропагандата и от двете страни. В момента част от информацията е затворена във военните кръгове. Оформя се фронт не само изток-запад, но и север-юг, което създава допълнително напрежение. Като журналист не приемам, че могат да се забранят определени информационни източници, макар да се занимават с вражеска пропаганда. ИИ застрашава журналистиката, но не може да я замени, защото не може да замени човешката емоция. Но не можем да изключим, че самообучаващи се интелекти утре няма да влязат в спор помежду си и да почнат да ни подвеждат.
Смятам, че трябваше да се забрани финансирането на медиите от офшорни фирми. В момента макар да има регистър, ние не знаем кои са истинските собственици. Имам усещането, че съществуват черни списъци. Това е автоцензура, нещо като меню по подразбиране. Разглеждам професията ни като близка до лекарската – най-важното е да не навреди. Ако подвеждаме аудиторията, вредим и на себе си и губим доверие. Така то отива към социалните мрежи, където пък нивото на дезинформация е ужасяващо и контролът отслабва. Затова т.нар. традиционни медии трябва да са златния еталон, т.е. сверяването на информацията да е при тях. Отделянето на човешкия морал от политическия за мен е трагедия. А това се случва в момента. Езикът на омразата мина всякакви граници, да не говорим, че пое мно
го от уличния език и резултатът е, че отказваме да изслушваме другите мнения, посочи в заключение журналистът.
