Не е нормално органи с изтекъл мандат да казват какво да се случва и какво – не
Годината, освен под знака на регулаторите, най-вероятно ще мине и под знака на избор на ВСС, ВПС и в перспектива гл. прокурор, така че се очертават много избори. Горещият картоф в момента е КС и името на г-жа Десислава Атанасова, което по някакъв начин е симптоматично, защото тя едва ли е най-скандалното име за този пост в годините. Генерира огромно недоволство, защото е ярка политическа и партийна личност, макар че идеално покрива конституционните изисквания. А когато парламентът не работи, КС иззема ролята на квази сенат, регулиращ обществените отношения. Няма как да се правим, че изборът на конституционни съдии не е политически. Винаги е политически и съгласно конюнктурата един политически представител изглежда по-удобен или по- неудобен. Назад в историята има трима конституционни съдии – сътрудници на ДС. Не смятам, че нравствените им качества са по-високи, отколкото на г-жа Атанасова, т.е. прецеденти имаме и в едната, и в другата посока. Затова дебатът не трябва да се превръща в изключителен. Имам подозрение, че това е начин тя да бъде скрита от парламентарната трибуна, защото се проявява като най-отявления защитник на интересите на редовия привърженик на партията ГЕРБ, което е проблемно за Сглобката. Въпросът е в хода на президента като голям неин противник, коментира в студиото на Алтернативата Цветомир Тодоров от Института за правни инициативи.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Последните две-три години г-жа Атанасова непрекъснато наричаше тогавашните си опоненти от ПП-ДБ аматьори. Сега виждаме как тази реторика се обръща срещу нея. КС е твърде важен орган и решенията му са винаги много важни.
От десетилетие правим мониторинг на хората в регулаторите и се опитваме да профилираме чрез публична информация кои са те, защото регулират най-важните системи в българското общество. Те се конституират някъде с известно участие, а някъде – изцяло от парламента. Самият факт, че темата се превърна в обществена и излезе от експертното поле, означава, че в момента сме в процес на свободно падане. Предстоят 16 избора на регулаторни органи с изтекли мандати при това с огромно просрочване. Политиците го обясняват с политическата криза, но всичко това означава, че много дълго време народните представители не са извършвали текуща дейност, която е в основата на длъжностната им характеристика. Никой не може да каже какво следва оттук нататък. Доста голяма пирамида трябва да бъде подредена. А участници в такива органи успяват да надживеят партиите, които са били техни вносители за съответния пост.
С промяната на конституцията през декември беше променен и член, който обяснява, че регулатори на практика могат да бъдат избирани с 2/3 от парламента, а не както в момента с 50% + 1 от депутатите, които са в залата. Това показва, че в момента политическата конюнктура е такава, че някой се притеснява да не загуби собствената си квота в перспектива. Политическите борби през следващите месеци ще бъдат фокусирани основно върху тези органи. Очакваме борбата за тях да се случи преди ротацията през март. Не е нормално органи с изтекъл мандат да казват какво да се случва и какво – не.
Пуснахме възвание до парламента, подкрепено от доста граждански организации, за ясни процедури и се надяваме да му се обърне внимание. Скептичен съм, че има силна гражданска енергия, липсват нагласите от 2013 г. Автентичният протест в момента е във Фейсбук, посочи в заключение Тодоров.
