Събарянето на паметниците е борба за истината
Един от базисните топоси на защитниците на МОЧА е, че това е част от историята ни. Иронично казвах, че е добре да върнем името Адолф Хитлер на бул. Евлоги и Христо Георгиеви, който се е казвал така преди 9 септември. Може би трябва да върнем и името Й. В. Сталин на бул. Витоша, който пък се е казвал така след 1944 г. Вероятно е най-добре да издигнем и паметник на Сюлейман Великолепни. Това на шега. ПСА не е просто част от историята ни. Той е нагъл символичен жест – не като в някои западни страни. И до такава степен доминираше над столичното централно пространство, че не ни напомняше на нищо друго, освен на неизговореното, но показно с жестове: „Вие сте под властта на шпагина, размахан над главите на жените, децата и мъжете на тази страна.“. Неслучайно употребих наскоро понятието идолопоклонство. Тези хора до такава степен превърнаха русофилството в политическа религия, че нищо чудно да чуваме и занапред подобни идиотски фрази. Промиването идва от Русия, защото за СССР религията беше „опиум за народите“, тя беше преследвана и т.н. При Путин същите тези русофили, които имаха Русия за авангард на световния интернационализъм, изведнъж станаха дълбоко православни и по тази причина Христос богохулно излезе в лексиката им, коментира в студиото на Алтернативата богословът проф. Калин Янакиев.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Когато днешните идеолози на Путин употребяват израза „православна цивилизация“, трябва да имаме предвид, че православната цивилизация в Русия е силно отклоняващо се, сектантска и маниакална. Появиха се дори легенди, че през ВСВ Сталин се е обърнал към православието и че дори е разговарял с една преподобна.
Позицията на софийския митрополит Неофит е официален документ. Тя не е синодално становище, но е негово становище с висока авторитетност, защото е предстоятел в Светия синод. Посланието е написано от него и нито един член на Светия синод не си позволи да изкаже съмнение в автентичността на посланието. Ключово изречение там, което особено смути православните русофили в България, е „унищожителната война против братска Украйна“. Трябва да се попитат мълчащите русофили какво мислят по въпроса – ако Бог и Светата църква благославят само онази армия, която не проявява агресия, а пази народа и държавата в международно признатите териториални граници, то става много проблематично общението ни с РПЦ, в противоречие с Господ Бог, и се благославя армия, проявяваща агресия. Пълно е с военни свещеници. Ако Украйна е братска, как е възможно да продължаваме да бъдем в общение с църква, която благославя убийствата на наши братя – православни украинци. Най-радикалният извод е, че БПЦ трябва да прекъсне общението си с РПЦ.
Тъкмо с демонтажа на МОЧА най-радикалните русофили подхванаха лексика, опасна за националната ни сигурност. В БНР се наблюдава семействена окупация – по същество руска. Там няма други, освен русофили или прикрити русофили, самонарекли се консерватори.
Руските паметници са лъжа по отношение на нашата история, защото на територията на страната ни са извършвани грозни престъпления. Над 100 жени са изнасилени. „Поразените“ на Т. Димова ни показва точно тези безобразия. Събарянето на паметниците е борба за истината. По-критично трябва да погледнем и имената на улиците, посочи в заключение професорът.
