Крайно време е отбранителната ни индустрия да се трансформира към най-новите технологии
Когато през 2014 г. дойдох от НАТО за три месеца като сл. министър на отбраната, си представях, че България вече е страна, в която има добро разбиране на проблемите на отбраната и сигурността в рамките на НАТО. Затова подготвихме и правителството прие „Визия 2020“, защото още през 2014 г. беше ясно, че отбраната ни трябва да прекрати зависимостта от Русия, защото тя вече не е партньор на страните от НАТО и в частност България; че трябва да засилим отбранителната си индустрия и около ТЕРЕМ да бъде изграден клъстер за иновации в сигурността и отбраната, тъй като дори старите платформи могат да са ефективни, ако бъдат добавени съвременни комуникационни и навигационни системи и ИИ; да бъде създаден фонд „Интелигентна отбрана“, който да позволи годишно финансиране на такава програма за въоръжаване, която бързо да замести съветското оборудване и, съответно, да разчита и на външни заеми; да бъде засилено участието на многонационални сили в изграждането на отбранителните ни способности, тъй като ресурсът ни, вкл. човешкият, не е достатъчен за възпиране. Тогава видях, че обществото ни не е готово да чуе и пропуснахме почти 10 години. Сега този разговор, макар и закъснял, трябва да бъде проведен и да вземат радикални решения, за да се впишем в концепцията за възпиране и предна отбрана, защото сме на първа линия, коментира в студиото на Алтернативата Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Колкото до F16 и другото въоръжение, трябва да бъде разбрано, че става въпрос за мрежови способности и пълна интеграция. Нашите радари и ЗРК не са част от ПВО на НАТО поради несъвместимост в комуникационно отношение и защита на данните. През февруари се организира конференция именно за въвличане на българската индустрия в решителното превъоръжаване, в използване иновациите от гражданския сектор и за още по-тясно сътрудничество в НАТО и ЕС. Това, което всички научаваме от Украйна, са позитивни сигнали. Съществуват модели, въпросът е те да бъдат приложени у нас. Виждам шанс във внесената инвестиционна програма от МО в Парламента. Но при нея трябва да има три допълнителни неща, които да се решат: да има план за извеждане на старата техника, така че да бъде максимално използвана, вкл. в помощ на Украйна; да имаме ясен план как ускорено можем да се освободим от техника от миналото, за да преговаряме по-лесно със съюзниците за заместваща техника; колкото и да е голям военният бюджет, такова решително превъоръжаване не може да стане, без да има някакъв вид фонд за многогодишно финансиране.
Най-сериозният проблем е с окомплектоването, подготовката и количеството хора, положили военна клетва, които не само разбират как да боравят с това въоръжение, а че поемат ангажимент и да дадат живота си. Самата Конституция казва, че всеки български гражданин има задължението да участва в отбраната на страната. Отмяната на наборната военна служба не означава, че българският гражданин няма това задължение, но той трябва да е подкрепен с модел за подготовка и полагане на клетва, при това от най-високо ниво. Не можем да си позволим още веднъж спецслужбите ни да убеждават премиер и парламент, че война няма да има. Нужно е решително преодоляване на степента на дезинформация, пропаганда и проникване на чуждо влияние в институции. Това става чрез доверие в съюзниците ни и изграждане на интегритет в службите. Ясно е, че България не е в състояние в кратък срок да преобърне отбраната си. Трябват ни бързи решения, включващи използване на многонационални сили и всички механизми на колективната отбрана. Крайно време е отбранителната ни индустрия да се трансформира към най-новите технологии. Няма военна индустрия, в която 50% от работещите да не са минали през армията и да не са ползвали това въоръжение, за да се превърнат в гаранти, че ще се прави нужното за една война, коментира в заключение Шаламанов.