Путин провокира глобална война – част 1
Илиян Василев
Енергията на отрицание
Руският лидер Владимир Путин, разочарован от войната си срещу Украйна, е в апокалиптично настроение и се опитва да спечели локалната си война, като я глобализира. Неотдавнашните събития в Близкия изток отчасти са за отвличане на вниманието и отчасти опит за надграждане на „руското енергийно оръжие“, което в класическия си европоцентричен вариант не работи, защото Западът е неочаквано устойчив – и става все по-устойчив през последните две години. По различни причини и последният трик на г-н Путин няма да проработи. В първата част на тази статия от две части, след като накратко разсъждаваме върху Апокалипсиса и защо г-н Путин внушава, че е готов да рискува, разглеждаме причините в сферата на енергетиката, поради които неговият залог е обречен на неуспех.
Кой е казал, че глобализацията е мъртва? Глупости! Тя е жива и здрава – и живее в Кремъл. И нейният главен поддръжник е не кой да е, а руският президент Владимир Путин. Вярно е, че това е глобализация от особен вид: глобализация на конфликтите. Но в съответствие със старата максима на бизнес училището на глобализацията г-н Путин „мисли глобално и действа локално“.
Има и друг резонанс. Всичко това напомня за първия опит на руския революционен вожд Владимир Ленин да използва глобализацията като инструмент на външната политика. Спомняте ли си „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ – лозунгът от „Комунистическия манифест“ на Маркс? Този път е „Автократи от всички страни, съединявайте се!“. Но врагът на г-н Путин си остава същият като този на другаря Ленин – демократичният и капиталистически Запад. Отново и отново Русия предизвиква и се възползва от „регионални“ конфликти, за да ангажира Запада на все по-широк фронт. Целта е да се отвлече вниманието от войната на Москва в Украйна, да се разтегнат ресурсите на Запада и да се изцеди западната подкрепа за Киев, като същевременно се въвлекат съюзници и партньори в конфронтацията на Кремъл. Което в известен смисъл е глобална цел: ако тази война успее, „възвръщането“ на Украйна ще бъде първата стъпка към възстановяването на Русия на полагащото ѝ се място като глобална сила. А ако не успее, толкова по-зле за света…
Неотдавнашното и продължаващо напрежение и военни действия в Червено море, в които участват йеменските бунтовници хути, са само последният пример за този модел. Активизирането на базираната в Газа палестинска групировка Хамас и нейното нападение срещу Израел на 7 октомври миналата година имаше идентична цел. И не става въпрос само за изместване на световното внимание от Украйна. Г-н Путин се стреми да представи войната си като част от по-широк конфликт между Запада, от една страна, и Русия, подкрепяна от Глобалния юг, от друга.
В хода на войната Кремъл неколкократно прибягва до подобна тактика. Той започна с ходове в Западните Балкани чрез Косово и Република Сръбска. Продължи с атаки в Сирия и Ирак. А след това продължи към Африка, като подклажда проблеми в страни, простиращи се от Судан до Мали. По същество Москва действа навсякъде, където може да ескалира тлеещ конфликт и да въвлече във война Запада. Следващата наред е Венецуела, а след това са Латинска и Централна Америка.
Режимът на Путин се стреми да глобализира конфликта и по малко по-различен начин, като активизира военно-техническото сътрудничество със Северна Корея. Това има две цели. Напоследък то дава на Русия предимство на бойното поле в областта на боеприпасите, а също така засилва агресивната реторика на Северна Корея спрямо Южна Корея, Съединените щати (САЩ) и Япония.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Нанесете всички тези отделни точки на напрежение, както стари, така и новоактивирани, на картата на света и ще ви стане ясно какво цели Москва. Тя се опитва да потопи света в нова глобална война.
Това, разбира се, предполага, че, най-общо казано, г-н Путин е този, който през последните месеци провокира събитията в Близкия изток. Смятам, че има достатъчно доказателства – толкова, колкото може да получи в момента всеки, който не е служител на разузнавателна агенция – за да се смята, че това е така. Но това е сложен аргумент и аз ще го обоснова във втората част на тази статия в две части.
Г-н Путин признава, че е малко вероятно да спечели войната в Украйна – той не разполага с необходимите ресурси – но не може да си позволи да се откаже от военната сила, защото я смята за самата основа на съществуването на Русия. И може би е прав, във всеки случай що се отнася до Русия, която е наследил, и до Русия, каквато той иска. Прибягването до милитаризация на обществения живот е класически ход на руската „държавност“, който до голяма степен съответства на традиционните методи на руските автократи за запазване на властта у дома и проектирането ѝ в чужбина. То служи за отвличане на вниманието от икономическите и социалните проблеми, които Кремъл не е в състояние да разреши с икономически средства.
Дали поради политически или биологични причини, Путин рано или късно ще напусне властта. Преди това обаче той изглежда възнамерява да разтърси света и да го тласне към война в най-високия залог в живота си – или да остави света и Русия в руини, или да остави своя отпечатък в историята като велик вожд и обединител на руските земи. И засега шансовете са, че наследството му ще бъде мрачно и изпълнено с нестабилност.
Après Poutine, le déluge…
Защо г-н Путин се чувства толкова отчаян и апокалиптичен точно сега? Защо трябва да вдига залозите? Той не е загрижен за загубата на президентския си пост, резултатът от изборите е предизвестен. Причината е познаването на историята и начина, по който в Русия се отървават от провалилите се царе.
Е, това е въпрос и на ситуацията на бойното поле. Макар че украинската контраофанзива със сигурност не оправда очакванията, настоящата кървава и позиционна война на изтощение не дава очевидни обещания за нещо, което човекът в Кремъл би могъл правдоподобно да обяви за победа, освен в случай на радикален провал на нервите и волята на Запада. И все пак ЕС току-що гласува пакет от 50 млрд. евро за Украйна – който беше оспорван, макар и само от унгарския „мачо“ приятел на Путин Виктор Орбан. По-важното е, че ЕС също така пренастрои политиките и икономиката си, за да посрещне пряка военна заплаха от страна на Русия.
Действията на г-н Путин се дължат отчасти – и може би по-важно – и на мълчаливото му признание на факта, че руското „енергийно оръжие“ е успешно обезвредено. Или Западът намери ефективни контрамерки срещу него. Или то никога не е било толкова опасно, колкото мнозина, включително и г-н Путин, са смятали.
Това е въпрос, който заслужава да бъде развит. И в хода на това разсъжденията можем да засегнем един малко по-различен въпрос.
Неотдавнашните действия на Кремъл в глобален мащаб може би могат да се разглеждат и като вторичен опит за надграждане или усъвършенстване на това фалирало „енергийно оръжие“, като се използват проблемите, разпалени в Червено море, за да се притиснат енергийните доставки към Запада по още един начин, освен този, които г-н Путин се опита да реализира първия път.
Ако това е така, трябва веднага да предупредим: шансовете това да се получи са практически нулеви и резултатът ще се отрази на г-н Путин по два начина. Първо, от гледна точка на приходите в хазната му – ще намалеят, и второ, защото ще отчужди много от играчите, които (действително, потенциално или в мечтите на Владимир) са в неговия отбор в Голямата игра на глобалната геополитика. Но всичко по реда си.
Засега първо помислете колко устойчива на сътресения изглежда е станала международната икономика.
Устойчивост на шокове
Спомняте ли си как цените на природния газ скочиха след нахлуването в Украйна през февруари 2024 г.? Е, нямаше нищо подобно като реакция на последните събития в Близкия изток. Това е новост. И означава нещо.
Така например цените на суровия петрол всъщност паднаха с 10% в месеца след атаката на Хамас на 7 октомври, спрямо периода непосредствено преди нея. Причината? Основно това, че добивът на суров петрол в Северна Америка достигна нови рекордни нива, като ръстът му компенсира договорените от страните от ОПЕК+ съкращения.
Трябва да се признае, че цените на двата основни еталонни сорта в света – West Texas Intermediate (WTI) и Brent – оттогава се повишиха, главно заради спекулациите в Червено море и изчерпването на стратегическите резерви на САЩ. Но пазарът едва ли ще надхвърли с много 80 долара за барел и то за дълго. Пазарът ще трябва да се срещне с много по-голям геополитически шок – вероятно нищо по-малко от нова война в Близкия изток – за да се откачи от котвите си на устойчивост и да се върне към траекторията на растеж на цените на петрола. Саудитска Арабия играе с Русия, за да поддържа високи цени, и тихомълком споделя съдбата на новото чудодейно енергийно оръжие на господин Путин: световната икономика е развила по-висок праг на устойчивост, тъй като почти постоянно е подложена на мерките на ОПЕК+ за съкращения на доставките.
Отново разгледайте фондовите пазари. Цените на акциите на водещите световни борси не се понижиха значително след първоначалните атаки на хутите срещу танкери с петрол и втечнен природен газ в Червено море.
Изводът, който може да се направи от това, е, че световните пазари проявяват определена гъвкавост, която им позволява да се справят дори със значителни геополитически сътресения. Към това могат да се добавят две неща. Първо, както виждаме, периодът, необходим за адаптиране към такива шокове, става все по-кратък. И второ, във времена на несигурност световният капитал търси сигурни пристанища на Запад, което означава, че той наказва подпалвачите на войни – и техните приятели. Дори китайските фондови пазари страдат
(вж. графиката). Това е лоша новина за Москва. Защото Русия жадува за благоразположението на Китай. А китайският лидер Си Дзинпин желае икономически растеж, който е застрашен от оттеглянето на западните инвестиции в китайската икономика.
Да се върнем обаче към Запада. Какъв е източникът на тази устойчивост?
Един от главните фактори е, че има много защитни механизми, които вече са били в действие, но не са били изпробвани в по-ново време. Всъщност Германия днес прибягна до законодателство, въведено за защита на стратегическите ѝ интереси срещу враждебни действия от страна на петролните компании. Това датира от 1974 г. – неслучайно, тъй като това е само година след арабското петролно ембарго, наложено след войната с Израел през 1973 г. Същото това законодателство беше активирано, за да се противопостави на опита на Кремъл да превърне енергийната зависимост в политическо подчинение след февруари 2022 г. И то проработи съвсем добре. Пазарите помнят това.
Вторият фактор е нарастването на производството на въглеводороди в Северна Америка. В момента САЩ и Канада произвеждат повече нефт и газ, отколкото страните от ОПЕК в Близкия изток, взети заедно. Това означава, че благодарение на американската „шистова революция“ – така укорявана в ЕС – трансатлантическите партньори на Европа разполагат с много нефт и газ за себе си и с известно количество, което могат да запазят за своите скептични приятели, когато имат нужда от малко помощ.
Това също така означава, че поне Северна Америка е защитена от една забележителна пролука в щита на Запада, а именно въздействието на повече от десетилетие на дезинвестиции в сектора на проучването и добива на нефт и газ. Европа, с нейните зелени амбиции, очевидно е много по-малко защитена.
Но дори и Европа се справя доста добре след февруари 2022 г. – може би изненадващо. Въпреки че е в доста по-уязвима позиция от Северна Америка, тя далеч не е толкова уязвима, колкото бе съвсем доскоро. Начинът, по който ЕС и неговите членове се справиха с енергийната си ситуация след нахлуването на г-н Путин, е много поучителен.
Реакцията на Европейския съюз
Ключовият фактор бе, че политиците на ЕС не се поколебаха да направят всичко необходимо за бързото изграждане на инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG), като гарантират, че подземните газохранилища (ПГХ) за LNG са пълни, и да закупят какъвто и да е газ от алтернативни на Русия източници, ако е необходимо, и на по-висока цена. Войната в Украйна отрезви елита на ЕС, предизвиквайки преразглеждане на приоритетите и готовност да се харчат пари за отбрана и диверсификация на енергийните източници, готовност да се настоява за приоритетност и спешност на съответните проекти и готовност да се понесе смело гневът на избирателите и потребителите. Не винаги може да се разчита на политиците да направят тези неща, а фактът, че те ги правеха по-скоро от страх, отколкото от прозорливост, едва ли омаловажава резултатите.
Защото тези резултати са впечатляващи. Понастоящем ЕС разполага с капацитет за регазификация от приблизително 157 млрд. куб. м годишно, което е достатъчно, за да задоволи около 40% от общото търсене на газ в ЕС – и отразява добавянето на 36,5 млрд. куб. м/г. от началото на 2022 г. Това е увеличение с почти една трета за по-малко от две години.
Структурата на вноса на природен газ е коренно променена, като двамата най-големи печеливши от това са Норвегия (която през 2023 г. има дял от 24,3%) и Азербайджан (8,4%). Фактът, че САЩ са доставили 12,8 % от потреблението на газ в ЕС (45,6 млрд. куб. м), илюстрира друга важна истина: ЕС се възползва от подобрената си инфраструктура за втечнен природен газ и от изобилните доставки от другата страна на Атлантическия океан (всъщност в момента той е най-големият клиент на американски втечнен природен газ). Други доставчици, различни от Русия, са Катар (12,3 %) и Алжир (11,2 %).
Що се отнася до Русия, цифрите са красноречиви. Ако според Евростат през 2020 г. на Русия се пада 40 % от вноса на газ в ЕС (или 28 % от потреблението му), то през 2023 г. делът на вноса бе само 27 %. А вносът на руски газ по тръбопроводи в абсолютно изражение е спаднал до по-малко от една пета от предишното си ниво – от 150 млрд. куб. м до под 30 млрд. куб. м.
Освен добрата политика и решителност, Европа имаше и известен късмет. Зимата на 2022/23 г. бе сравнително топла. И нямаше едновременни енергийни сътресения, с които да се справяме – т.е. нямаше такива, които да усложнят предизвикания от г-н Путин стрес. И през сезона 2023-2024 г. цените на природния газ остават ниски поради високите нива на съхранение и умереното търсене.
Нивата на енергийно потребление работят в полза на европейските политици. Те са намалели както в битовия, така и в промишления сектор. Това се дължи отчасти на успешното приспособяване към шока от по-високите цени – знак за гъвкавост, но отчасти и на фактите, че в някои сектори търсенето все още не се е възстановило от пандемията COVID-19 и че икономическият растеж е по-нисък от очаквания.
И в крайна сметка енергийният микс се разви добре. ЕС получава все по-големи количества електроенергия от възобновяеми източници – така че „зелената мания“, за която споменахме, не е била напълно безполезна – и предвид умереното потребление на електроенергия Европа успя да съхрани и въглищните мощности до голяма степен като резерв. Това означава, че тя е успяла да запази запасите си от въглища, като ресурс за справяне с шокове. И, разбира се, целият природен газ, който има в хранилищата си.
Кризата в Червено море
Преминавайки към въпроса как една продължителна криза в Червено море – в допълнение към намалените руски доставки на нефт и газ – би се отразила на ЕС, мисля, че отговорът е, че тя би могла да създаде доста дискомфорт, но няма да има опустошителни последствия. Първо, ЕС навлиза в подобна криза с по-висока обща способност за гъвкаво реагиране, повишена от опита през последните няколко години; с високи запаси от горива (още по-големи поради неотдавнашните решения за повишаване на нивото на задължителните резерви); и с много подобрена инфраструктура, необходима за по-голям внос от различни източници. Енергийната ефективност се повишава, възобновяемите енергийни източници ще продължат да помагат, както и фактът, че търсенето на енергия е все още ниско.
От споменатите по-горе дялове на внос на газ само газът на Катар идва през Червено море, а възможностите за получаване на заместители на световния пазар на втечнен природен газ са многобройни.
Петролът е може би малко по-проблематичен, тъй като около 20 % от вноса на петрол в ЕС идва през Червено море. Но не бива да се забравя, че поне досега петролните потоци по този маршрут са били само намалени, а не спрени. Освен това има лесно достъпни алтернативни източници: Северна Америка и Ангола, ако споменем само два от тях, както и множество сделки за замяна на товари в процес на изпълнение.
И Русия! Защото трябва да се вземе предвид и един красив ироничен обрат.
Добивът на нефт и газ е подвластен на инерцията. Той не може да бъде включен и изключен веднага и по желание. Ако спрете добива на нефт или газ от кладенец, има голяма вероятност да не успеете да го възстановите без големи допълнителни разходи – а може би и изобщо.
Така че, въпреки че не разполага с пазари, през последните няколко години Русия продължи да изпомпва нефт и газ и да съхранява част от добива във вътрешните си хранилища. Запасите достигнаха рекордни нива през 2023 г. и вече няма място за по-нататъшно допълнително съхранение.
Резултат: Русия отчаяно се опитва да продава в чужбина и с течение на времето ще става все по-отчаяна.
Как подривникът изхвръква от своя собствен взрив
(Хамлет, трето действие, четвърта сцена)
Предвид факта, че е трудно да се продава руски петрол в Европа, голяма част от него напоследък се насочва на юг през Суец и Червено море. Ако този маршрут стане твърде опасен, въпросният петрол ще се задържи на север от Суец и ще се опита да намери купувачи там – може би в Египет или Турция, но също и в други части на Европа. Законно или не, част от него ще намери път към пазара. Това не е оптимално от гледна точка на западните политики, тъй като означава, че г-н Путин ще получава приходи от такива продажби. Но това означава, че евентуалният недостиг в Европа вероятно ще бъде смекчен на практика от руски петрол, който на теория не би трябвало да е там.
И както читателите на A&A със сигурност вече са разбрали, иронията не спира дотук. Над 60 % от трафика на суров петрол от Средиземно до Червено море днес е руски. Петролните приходи на Кремъл зависят от продажбите за Индия и Пакистан, както и от суаповите сделки със Саудитска Арабия. Така че Русия е поне толкова уязвима, колкото и ЕС за проблеми в Червено море.
Възможно е г-н Путин да се е надявал да си осигури имунитет благодарение на връзките си с хутите, както и с тези на своите съюзници иранците. В края на неотдавнашното посещение на делегация на хутите в Москва бяха обявени ангажименти в тази насока, като имунитетът се отнасяше както за китайски, така и за руски кораби.
Но дори и да приемем, че има идеална добра воля, идеята, че нискотехнологични (макар и добре въоръжени и решителни) бойци като хутите ще могат да разберат кои кораби са руски и кои превозват товари с руски петрол, е малко неправдоподобна. Досега един руски танкер е пламнал, а друг танкер, нает от Trafigura със седалище в Сингапур, предпочитан западен търговец на петрол на г-н Путин, попадна под обстрел.
Накратко, прагът на устойчивост на Запада, който се повиши след нахлуването в Украйна през 2022 г., пречи – и ще пречи – на Москва да превърне геополитическия стрес в сериозна криза за Запада или в трайно повишаване на цените на петрола и газа. Най-сериозният губещ вероятно ще бъде самият г-н Путин.
И това е дори преди да вземем предвид темата на следващата част от тази статия в две части: последиците за отношенията му с различни сили, които той много би искал да бъдат или да останат негови приятели.
