С всеки изнасящ зърно кораб изнасяме плодородието си. Българският земеделски кораб плува само с едно гребло
Веселин Данев и Филип Харманджиев, предприемачи в земеделския бизнес
В. Д.
Чисто като бюджетна рамка отдавна Common Agricultural Policy е била най-голямото перо в европейския бюджет. Явно е, че не може да продължава дълго време по този начин. Същевременно има тенденции в Европа към „жълтопаветна“ представа за земеделието. Не мисля, че това е позволимо от гл. т. на бюджета на ЕС в дългосрочна перспектива. Трябва да направим така, щото да защитаваме земеделските политики, но в разумни граници и с разумна бюджетна рамка. При отпадане на субсидиите земеделците ни по перверзен начин ще станат по-конкурентно способни, защото в рамките на ЕС получаваме най-малко спрямо конкурентите ни в чужбина. В момента напрежението е предизвикано от това, че европейският пазар се отвори към една държава, която не се съобразява с екологичните изисквания и ограниченията върху земеделските практики, което предизвиква реакцията на колегите от земеделските браншове.
Ф. Х.
Идващата от Украйна криза е една от кризите в земеделието, която не касае всички сектори. Много от тях нямат проблем – имат основно зърнопроизводителите. Всички други са в дълбока криза, преди всичко животновъдство и трайни насаждения, защото българската политика беше и е насочена предимно към едногодишните култури. Поради това и останалите сектори се опитват да се качат на всеки тръгнал на протест вагон, защото така биха могли да отскубнат някакви привилегии. Украйна просто е някакъв повод. Протестът в момента е разделен на две: политически и такъв с малко по-конкретни искания. 80% от исканията са за краткосрочни пари и тепърва започнаха да пробиват някои законодателни теми. Проблемът е, че всичко е обвито в невероятна мъгла – опитайте се да намерите обсъждания в момента меморандум.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В. Д.
Земеделските производители получиха сериозна помощ по време на Ковид – майтап. Политика за зърнопроизводството в България няма. Общо взето се хвърлят едни пари. Случилото се в последните 15 години е наистина революция. В момента пустеещи земи няма и тези хора наистина полагат огромни усилия. На политиците обаче им липсват дългосрочни политики. Проблемите са много: силно разпокъсана земя, липса на коносация, която би довела до подобряване на почвеното плодородие. Това хората да са на улицата в момента е благодарение на скъпите торове, които си накупиха м. г. В същото време хвърляхме огромни пари, за да субсидираме производителите на торове с евтин газ.
Ф. Х.
Когато в една държава са стимулирани само зърнопроизводителите, подобна политика подкрепя само големите държачи на земя. Поради което всички останали сектори се развиват нехармонично спрямо зърнопроизводството. И тук е ролята на политиката – да хармонизира развитието. Не може да ти расте само дясната ръка. Би било по-добре за зърнопроизводството да има силно развит животновъден сектор, който да яде фуражите. Тогава имаме добавена стойност. В момента с всеки изнасящ зърно кораб изнасяме собственото си плодородие. Ако това зърно беше изядено тук, щеше да се конвертира наново в компост и да се върне в храната. Липсва политика. Българският земеделски кораб плува само с едно гребло. Трябва да се включи кормчията. Имаме криза на анализа в земеделието. Другата криза е кризата на представителите. Третата е и на политическите представители. Земеделците нямат честни говорители, а от другата страна няма политици. Нямам наблюдения министърът на земеделието да решава каквото и да е, което води до лоша информация, липса на представителност и неяснота.
В. Д.
Субсидията на единица площ е най-чистата, защото всичко останало е свързано с огромни злоупотреби. Политиците живеят със спомени от соца как сме произвеждали чушки и домати, но това е производство, свързано с големи инвестиции, каквито за съжаление няма по простата причина, че банковото финансиране е на безумни нива, без визия и стабилност.
Липсва капацитет. Собствениците на земеделска земя сме нарочени за виновни. Прехвърлят се проблеми от здравата на болната глава, а предприемачите се нарочват за виновни като лошите чорбаджии.
