Накъде вървиш, Българийо?
Преди пет години написах книга с подобно заглавие и си помислих, че този въпрос трябва да го задаваме редовно и че отново е актуален. И отговорът започва със самоопределянето – какви искаме да бъдем и какво сме готови да направим, дори да пожертваме в името на постигането на тази цел?
По принцип всички искаме да бъдем млади, здрави, красиви и богати. С младостта нещата са до време, но можем да останем “вечно млади” по два начина – или като напуснем живота млади /лошият сценарий/, или като полагаме грижи да изглеждаме добре. И докато тази външната красота има обективни граници на възможното, за вътрешната няма предел. Що се отнася до здравето – и там повечето неща са предопределени от Бог, но има доста, които зависят и от нас. Тези трите: красота, младост и здраве – са долу-горе справедливо разпределени като съототговорност – лична и на съдбата. Но благоденствието е онова, което зависи от нас. Именно в избора на пътя към това благоденствие се различаваме и обществото се дели на елит и управлявани, на преразпределители и преразпределяни, на предприемчиви /тези, които поемат отговорност за съдбата си/ и возещи се на задната седалка на живота.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Тези общи съждения намират проекция и в политическия ни живот и по-конкретно в последните събития, включително около казуса “Нотариуса” и предложения Меморандум от ПП-ДБ, от които зависи и отговорът на въпроса „Накъде вървиш, Българийо?“.
Не се съмнявам, че повечето българи вече са убедени, че положението в съдебната система е нетърпимо и би трябвало това да бъде достатъчно като мотив за действие и импулс към политиците. И тук стигаме до разделянето на обществото от искащи реално да променят нещата, за да има полза за всички – правила и ред за всички, и искащи да потопят желанието на промяната в цинизъм /няма смисъл, всички са маскари/ с идеята, че те са богопомазани, за тях правилата не важат и единственият шанс на обществото да се развива е да припознае техните лични интереси като национални приоритети. Не е сложно. Когато Пеевски и Борисов говоря за демокрация, те имат предвид, такава демокрация, при която те са по-равни от другите, когато говорят за съдебна система, то отново това е система, която да разследва всички други, отскоро и генералните прокурори, но не и тях. Същото е и с бизнеса – ето ТЕЦ Марица Изток 3 затвори кепенци, нищо че е по-модерен, но ТЕЦ Бобов дол на Ковачки още работи, защото отчита по-малко емисии. Единият е бизнес на политическите предприемачи Доган и Ковачки, другият – на обикновените предприемачи. Същото е с другите отрасли и сфери на живота – цялото движение на Промяната е възможно и желателно, но без да докосва сферите на личен интерес на Борисов и Пеевски.
Затова и Меморандумът им е проблем – защото дори началото на подобен разговор върху тази основа ще ги притисне да направят публична антивизията си за повече от същото и пиар фойерверки вместо истински действия по възстановяване на шансовете за всички и общите правила.
Компромисът, който ПП-ДБ направи с Десислава Атанасова ги притисна до стената, последваха извинения, но този път никой няма да преглътне нови препратки към неясно бъдеще с неясни контури и перспективи за промяна на нещата.
Перспективите са песимистични, но оптимизмът извира именно от оценката за все по-стесняващите се възможности за просто възпроизводство на статуквото. Ще кажете, ГЕРБ и ДПС могат да направят правителство на турбоатлантизма – и действително свят може да ни се извие от скоростта и мащабите на угодни за САЩ и НАТО сделки. Там някъде попада и проектът за АР1000, който Делян Добрев иска лично да затвори през Комисията по енергетика в НС. Проблемът е (и тук Борисов и Пеевски не разбират), че потьомкинският им евроатлантизъм изисква все повече публични пари и отговорност. Войната в Украйна сви жизненото пространство за модел на транзакционна демокрация – купуваш самолети или реактори, печелиш благоволение.
Ако не вярват, да видят какво става в Украйна с корупцията.
Корупцията и атлантизмът са антиподи. Именно през корупцията навлезе и продължава да остава руското влияние. Вече тече битка на живот и смърт и в тази битка първите, които ще паднат, са егоистичният вариант на национален интерес и евроатлантизмът, предлагани от Борисов и Пеевски.
Затова най-доброто тепърва предстои, но само ако си свършим сами работата. Правителство на турбоантлантизма на ГЕРБ и ДПС с лице Мария Габриел няма да има!
