Моралът е най-печелившата дясна политика

Всички видяха какво стана вчера, но още не сме видели какво ще се случи през следващите дни. Срок за приемане оставката на правителството няма, но едва ли процедурата ще бъде удължена с повече от седмица. Дотогава партньорите трябва да подпишат меморандум, програма за съвместно управление, или както го нарекат. Какво ще пише в него в детайли не знам, но със сигурност ще се уточняват мнозинства и постове. Разговор за идеи и принципи отново няма да чуем.
Вътрешнопартийният разговор на тези теми обаче е крайно наложителен. Защото, както каза преди дни лидерът на Да България, Христо Иванов, в момента в българския политически живот няма лесно обясними конфигурации. Разговорът ще се води предимно в ПП и ДБ, защото избирателите на тези партии изискват обяснения от лидерите си за компромисите, които правят. Както видяхме вчера, елитът на ГЕРБ-СДС единодушно гласува каквото лидерът му подаде, за избирателите – да не говорим.
За да обясниш един компромис обаче, трябва ясно да заявиш принципите и идеите, от които отстъпваш, както и голямата цел, в името на която го правиш. Тоест, да се самоопределиш идеологически. От един документ с национални приоритети или от едно споразумение за съвместно управление няма да стане ясно какъв си. Особено ако пресечната точка, върху която има максимално съгласие, отново е борбата с корупцията. Борбата с корупцията е национален приоритет от Декларацията за национално съгласие насам, внесена от СДС през 1997 в 38-то Народно събрание. За 27 години тази безмилостно жестока, а и, според някои, епична борба стигна до под кривата круша.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Стигна, защото никой не искаше наистина да я води. Адекватните средства за борба с корупцията не са институционални, а икономически. Наричат се „пазарни реформи“ и целта им е намаляване дела на държавата в икономиката. Чиновникът и политикът трябва да няма какво да крадат. Прекръстването или разделянето на институции, замяната на шефовете им с наши шефове, дори заплахите със затвор, са само за парлама.
Пазарните реформи се правят от пропазарни партии. Сред сега управляващите такива няма – те са или „нито леви, нито десни“ като Демократична България, или постигат леви цели с десни средства като Продължаваме Промяната, или правят и двете неща едновременно като ГЕРБ-СДС. Разликата е, че ГЕРБ има, а първите две нямат европейско политическо семейство. А на 9 юни със сигурност ще има поне избори за европейски парламент. И избраните евродепутати ще трябва да отидат в някоя паневропейска политическа група. Но първо трябва да решат в коя.
Да България ще решава на своята национална конференция още тази събота. Продължаваме Промяната ще има отчетно-изборно Общо събрание в края на март. Нови лидери няма да се избират, но европейски семейства ще се уточняват. Което означава, че макар и косвено, отказващите досега идеологически да се идентифицират партии, пряко или косвено ще го направят.
Мога да се обзаложа, че макар да се явят с единна листа за Евроизборите, евродепутатите от Да България ще изберат ЕНП, тоест християндемократите, а евродепутатите от Продължаваме Промяната – Обнови Европа, тоест групата на центристите и либералите. Така първите ще са заедно с Бойко Борисов, а вторите – с Делян Пеевски. Националната не-коалиция в София ще бъде наднационална коалиция в Брюксел.
Политическото ISO на европейските интернационали и партии обаче много отдавна се обезцени. Получава се твърде лесно и не гарантира нито идеологическа принадлежност, нито политическа нормалност. Европейските политици повече приличат, отколкото се различават от българските. На българските партии ще се налага да доказват какви са в собствените им страни.
Но ако в центъра движения и в ляво, и в дясно са допустими, християндемокрацията изисква по-категорична дясност. И понеже тя досега е чужда на Да България, ще си позволя няколко добронамерени съвета, ако наистина партията е решила да одеснява.

1. Говорете за свобода, не за демокрация. Преди 34 години, когато падаше комунизмът, си зададохме погрешен въпрос: „Тоталитаризъм или демокрация?“ Отговорихме му вярно: „Демокрация“. Трябваше обаче да се попитаме „Комунизъм или капитализъм?“ Верният отговор на този въпрос е „капитализъм“.
   Обърканите въпроси са фундаменталната философска причина да няма дясно в България. Защото демокрацията не е свобода. Демокрацията подпомага свободата и не допуска пораждането на тирания. Но свободата определя целите на управлението, демокрацията характеризира метода на управление. Свободата е двигател на демокрацията.
   Преди 34 почнахме да „установяваме демокрация“, вместо да строим капитализъм. И си мислехме, че сме десни. Тогавашните ни лидери или мислеха същото, или ни залъгваха. В техен интерес ще предположа, че са били не по-малко заблудени от нас. Тогавашните лидери може би имаха извинение. Сегашните лидери обаче нямат. Нямат и право да не знаят, че политическият проект на свободата се нарича капитализъм.
2. Правете политика, базирана не на сметки за гласове, а на система от ценности и идеи. Тоест – на идеология. Такава политика освен че обяснява обществото, мотивира и направлява определен тип обществени действия. Политиката не е цел, която може да бъде постигната без по-широк идеологически контекст.
3. Наречете идеологията си с истинското ѝ име – класически либерализъм. Либерализмът е апология на индивидуализма, свободния пазар и свободната конкуренция. След падането на комунизма либералните ценности в България се разпръснаха из целия политически спектър, но не се създаде нито една влиятелна партия, която ясно, искрено и целенасочено да ги изповядва и да се опитва да ги прилага в управлението на държавата. Освен това през последните десетилетия либерализмът премина през толкова много промени, че терминът придоби противоречиви значения. Класическият либерализъм не е и никога няма да бъде ляв. Така нареченият „ляв либерализъм“ не е нищо повече от вид разводнен социализъм.
4. Когато говорите за демокрация, винаги добавяйте „либерална“. Има неизменен и универсален списък на либералните свободи: свобода на съвестта; свобода на мисълта; свобода на изразяване и разпространяване на мненията и възгледите по всички въпроси; свобода на сдружаванията в името на всякакви цели, които не нанасят вреда на другите; избор на житейски цели в съответствие с характера на личността. Тези свободи са въплътени в либералната демокрация, чиито задължителни елементи (освен многопартийната система и свободните избори) са върховенството на закона, системата на „контрол и баланси”, ограничаваща властта, пазарната икономика, силните граждански институции.
5. Не се оправдавайте, ако противниците ви нарекат партията „капиталистическа“. Гордейте се. Политическият проект на либерализма се нарича капитализъм. Капитализмът свързва в едно индивидуалните права, ограничената държавна намеса и политическата/интелектуалната/икономическата свобода. Капитализмът не е само “най-практичната”, но и единствената морална система в историята, основана на доброволна и взаимноизгодна размяна между хората. Всички човешки взаимоотношения в едно капиталистическо общество са доброволни. Затова то е свободно.
6. Правете политика, базирана на морал. Капитализмът има морална основа. Партиите му – също. Човекът се нуждае от морал, за да открие правилния начин за живот на земята. Моралната идея на капитализма е, че индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро. Защитавайте това негово право с всички достъпни ви политически средства.
7. Така ще спечелите най-много. Моралът е най-печелившата дясна политика. Битката за фундаменталните морални принципи е най-важната битка. Спечелите ли нея, ще спечелите и властта.
   Това трудно се разбира в страна, в политиката на която няма идеология! Когато няма идеология обаче, няма политически принципи. Няма посока, няма цели, няма интелектуално водачество. Няма проект(и) за бъдещето.
   За да имаш проект за бъдещето, трябва да имаш твърд набор от принципи. Тоест – да имаш морал.
   На два пъти – през 2013 и 2020-2021 г. – улицата се опита да вкара морала в политиката. Не успя. Чакам следващия опит да го направи партия. Да България. По възможност още тази събота. Или пък в подходящия момент, в който рискът от партийна дестабилизация ще е сведен до минимум.

Абонирайте се за Daily Brief A&A