АкцентБългария

След появата на Пътната карта, доста институции, вкл. ДАНС, споделиха, че са я имали

„Разкодираният“ документ на „Елфите“ се е появил случайно. Тяхната основна дейност е да се борят с руските тролове, покрай което откриват доста любопитни данни и информация. За мен самата Пътна карта не беше толкова интересна като съдържание, тъй като се подозираше какво има вътре, беше ясно и от кого е подписана. Въпросът беше какво сме поели като ангажименти. Сега обаче попадаме на детайли, които обясняват какво точно е станало. Не можем да ѝ се доверим 100%, но като журналист, написал над 50 статии по темата „Турски поток“, това ми даде удовлетворение, че подозренията ми са били правилни. Още през май 2017 г. в ръководството на Русия е имало ясното съзнание, че газопровод през България ще има, че той ще е продължение на Турски поток и ще бъде представен като част от националната инфраструктура на България, а не като транзитен газопровод, че капацитетът за него ще бъде запазен от Газпром и други няма да могат да го ползват. Въпросът е как всичко това да се облече в европейско законодателство, за да изглежда, че е в рамките допустимото. И именно тогава Борисов заговори за газов хъб „Балкан“, макар много хора да не разбраха какво всъщност представлява той, коментира в студиото на Алтернативата Ивайло Станчев, журналист от Капитал.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

От документите се разбира и как Русия е подготвяла почвата общественото мнение да приеме проекта. Всичко е било организирана кампания, протекла от Турция през България, Сърбия и Унгария. Започват дори формални проучвания за такъв пренос. Още тогава знаехме, че на търговете се е явила единствено Газпром. Подозрението ми е, че заобикаляйки Украйна, властите в Русия са си мислили, че могат да си я нападат, но приходите от продадения газ да си остават – веднъж през южния коридор, втори път през северния. Днес вече нещата са коренно различни, но към онзи момент вероятно нещата са изглеждали така.
Спорният момент е печелим ли нещо или обслужваме единствено интересите на Москва. По-скоро второто. Икономическата полза се вижда трудно, защото се задължихме с кредити към строителя на Турски поток („Аркад“, но това си е Газпром), като в документите дори се споменава цифрата 4 млрд. Остават още няколко стотин милиона за изплащане. Формално тръбите са български, но когато на входа в Турция ти е сложен Газпром, няма как в тия тръби да вкараш друг газ. А когато на изхода на сръбска територия пак ти е Газпром, няма как да изкараш друг газ. Това е и причината в момента между България и Сърбия да се строи системна газова връзка – за да има реална търговия. Очевидно не успяхме да удържим налагането на такса за пренос. В момента се получава така, че Газпром плаща на себе си, а България е просто пощенска кутия. Самото договаряне е нарушение на българското законодателство.
От разпространените от „Елфите“ документи ясно се вижда как руснаците са натискали България да убеди арабите да се откажат от проекта, вижда се и как се случва финансирането. Според мен документите излизат в момента случайно – не е част от по-голяма политическа игра. Сега, след появата на Пътната карта, доста институции, вкл. ДАНС, споделиха, че са я имали. Но вече е късно да има последици.
През последните девет месеца в енергетиката не се случи нищо. Най-големият проблем са миньорите и енергетиците, които отново бяха излъгани, че ще им се осигури бъдеще да работят, посочи в заключение журналистът.

 

Product Image
Абонирайте се за Daily Brief A&A

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *