При античовешки режими християнството е с вързани ръце. Нужна е хуманизация на човечеството
Християнството се заражда като учение, което е очаквало края на света и това обяснява масовото желание на хората да си прощават взаимно. Когато светът приключва, можем само да се простим. Минават обаче столетия и се налага то да се преформулира и първата драма на учението е, когато се колаборира с държавата и става държавна религия – вече не трябва да обосновава религия, а култура. Още през 4 в. то изпада в тази незавидната позиция. Християнството се оказва религия на любовта, но не може да я покаже в социума, защото винаги има някакви войни. Първото ауто дафе е извършено в Източната империя – за един ден са изгорени 5000 павликяни, т.е. то си носи този тежък белег на насилие, въпреки че е религия на любовта. Крахът на религията и въобще на философията за единното и ценността през 19 в. довежда до случилите се през 20 в. събития – до века на Антихриста и до разпада на човешките отношения. Така Християнството попада в клопката на националсоциализма, фашизма, комунизма и това се явява един от най-драматичните периоди, коментира в студиото на Алтернативата архиеп. Христо Писаров.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Драмата на Църквата е, че се опитва да балансира човешкото в човека и някак си да обслужва човечеството. Това което направи силно впечатление тези дни е, че папата застана зад силната страна, т.е. препоръча на слабия да се предаде и да се остави на милостта на насилника. В Библията липсват подобни примери. Папата е поддръжник на теологична система, в която слабото побеждава силното и се опитва да прокара тази концепция във всичко. Тази богословска тенденция обаче не върши работа при война. Колкото до пристрастията му към Русия, той направи голяма грешка миналата година, заявявайки, че Русия е велик народ, повдигайки самочувствието на държава агресор. Тя не е велика и има доста грехове към човечеството.
РПЦ обслужва държавата, като същевременно режимът в Русия е строго атеистичен. Ако един папа застане и каже, че е добре да се водят преговори, това прехвърля топката политически към латиноамериканските държави, което е голяма грешка. Така активира политически сили, склонни да застанат на страната на Русия и се отваря втори фронт. Поддръжник съм на папата, но прави впечатление, че много често се налага Ватиканът да обяснява какво е искал да каже, което не е добре и е недопустимо за една духовна институция. Недопустимо е спрямо посланията на Библията и религията да изоставиш слабия. Трябва да си винаги зад него, особено ако е невинен. Най-големият проблем е, когато режимите са античовешки, тогава християнството е с вързани ръце. Нужна е хуманизация на човечеството, посочи в заключение архиеп. Писаров.
