България в НАТО: 20-годишна ретроспекция
Двадесет години след присъединяването си към НАТО България е изправена пред нови предизвикателства към сигурността си. Идеализмът е отстъпил място на прагматизма, а необходимостта от по-голям национален принос и самостоятелност в рамките на Алианса е станала първостепенна необходимост. Преодоляването на деструктивното влияние на Русия и инвестирането във военна модернизация са решаващи стъпки за България, за да си осигури място в една сигурна Европа.
Присъединяването на България към НАТО през 2004 г. отбеляза ключов момент в нейната история, което обозначи решителна промяна към евроатлантическата сигурност. Въпреки това първоначалният идеализъм, свързан с членството, претърпя необходимата еволюция през изминалите две десетилетия. Следващите правителства, след влизането ни в Алианса, се сблъскаха с проблема за балансиране на разпределението на тежестта и извличане на дивиденти за сигурността, предлагани от Алианса. Макар че по пътя на членството се появиха предизвикателства и понякога грешки, ангажиментът на България към НАТО остава непоколебим.
Неотдавнашната поява на евроскептична партия, която настоява за оттегляне от НАТО, не променя тази реалност. Тази маргинална група остава с ограничени възможности в периферията на българската политика.
От идеализъм към прагматизъм: Преоценка на сигурността
Войната в Украйна и вътрешните събития в Русия наложиха прагматична преоценка на приоритетите в областта на сигурността в България. Идеалистичните представи относно правата и отговорностите на членството бяха заменени от фокус върху изграждането на устойчивост и солидни отбранителни способности. Андрешковският подход, изповядващ пасивно разчитане на съюзниците, докато не правиш нищо, се оказа несъстоятелен. Съществен извод за членството на България в НАТО е необходимостта от самостоятелно действие, дори ако целта не е пълна самодостатъчност в сферата на отбраната, а просто по-високо ниво на интеграция в системите на НАТО, което да улесни съюзническата подкрепа. Това обхваща не само военните, но и гражданските институции и политиците.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Сянката на Русия и пропуснатите възможности
Москва, заедно със своите местни пълномощници, активно се стреми да подкопае същността на членството на България в НАТО. Това включва системна съпротива срещу усилията за военна модернизация, особено срещу увеличаването на бюджета. Тази съпротива, особено силно изразена при правителството на Борисов и президенството на Румен Радев, което изпитваше недоверие към военните, възпрепятства модернизацията на силите и доведе до ситуация, в която въоръжението е старо и невъзможно да бъде интегрирано в системите на НАТО, което води до технологична и оперативна несъвместимост. Това доведе и до пропуснати възможности за икономически ефективна и плавна модернизация чрез придобиване на оборудване втора употреба от съюзници, както направиха други източноевропейски членове. И накрая, забавянето на военната модернизация лиши от възможности националната отбранителна индустрия, особено по отношение на нейния капацитет за поддръжка и ремонт на модерно оборудване.
Пътят напред: Балансиране между самодостатъчност и сътрудничество
Пътят на България в рамките на НАТО предоставя ценни уроци. Тъй като страната се изправя пред съвременните предизвикателства, прагматичният подход, който балансира между самостоятелност и стабилно сътрудничество в рамките на Алианса, ще бъде от ключово значение за осигуряването на трайна сигурност.
Наред с членството в ЕС, членството в НАТО остава крайъгълен камък в най-новата история на страната. Въпреки това остава един важен въпрос: приела ли е България напълно отговорностите и осъзнаването, които произтичат от това членство?
Руско влияние и вътрешна уязвимост
Критична тревожност буди възприеманата снизходителност на българските разузнавателни служби към разрушителните операции на руските им колеги. Съществуват твърдения за мълчаливо одобрение на руските операции в България и потенциално в Югоизточна Европа на най-високо политическо равнище. Ако това е вярно, това предполага обезпокоителна липса на действия срещу дейности, които очевидно причиняват загуби– и както човешки жертви, така и материални щети. Систематичният характер на тези операции подчертава необходимостта от по-решителна реакция.
Освен това все още има опасения относно лоялността на някои високопоставени военнослужещи към принципите на НАТО. Тяхната предполагаема съпротива срещу приемането на стандартите за обучение и операции на НАТО повдига въпроси относно готовността на България да си сътрудничи с Алианса, особено във военно време, което може да се случи утре.
Надвисналата сянка на войната
Войната в Украйна ясно показа потенциала за неконтролируема ескалация. Тя налага преоценка на готовността на България за водене на информационна война и за възможността от пряка военна конфронтация. Това налага засилване на способността на България да мобилизира икономическите и обществените си ресурси за защита на нацията. Освен това е жизненоважно да се противодейства на руските операции за оказване на влияние, които целят да отслабят обществената решимост.
Освобождаване от егоизма
Докато крайните евроскептични партии, които призовават за оттегляне от НАТО, не представляват голяма заплаха, то наративът, който представя членството в НАТО като съвместимо с ширещата се корупция, представлява далеч по-сериозно предизвикателство. Тази реторика подкопава усилията за по-дълбока интеграция в рамките на Алианса. Както показват войните на Русия, корупцията подкопава ефективността на отбранителните усилия и поражда деморализация и обществено разочарование. България не може да очаква от гражданите си да защитават безрезервно нацията, ако управляващите поставят личната изгода над националния интерес.
Да вървим по Пътя
НАТО предлага ясен път към засилена сигурност, но България трябва да се включи активно в този процес. Това изисква да се отървем от багажа на самоцелния период на прехода, както по отношение на манталитета, така и на активния или пасивния прокремълски елит. Само чрез ангажимент за прозрачност, отчетност и истинско привеждане в съответствие с принципите на НАТО България може да се възползва напълно от предимствата на своето членство. Войната в Украйна засилва неотложността на това начинание, като е сурово напомняне, че мирът не може да се приема за даденост.
Илиян Василев
