Американското глобално лидерство в момента се решава в Близкия изток
Признаването на независима палестинска държава от три европейски държави означава, че западният консенсус по отношение на Палестинския въпрос започва да се разчупва. На територията на тези държави има компактни палестински и арабски малцинства, което е от значение, защото политиците в там се борят за преизбиране. Съмнявам се обаче, че това ще има ефект, защото би могло сериозно да повлияе на отношенията ЕС-САЩ. На този етап Франция и Германия е малко вероятно да признаят Палестина. Общоевропейски консенсус трудно ще бъде постигнат. Има и държави като Германия с последователна политика в подкрепа на Израел. Ако все пак това започне да се случва, твърде е възможно руското влияние в тези държави да се увеличи. Политическият живот в този регион на Близкия изток се намира почти изцяло под крилото на Хамас. Махмут Абас има много малко реална власт там. От тази гл. т. признаването де факто означава консенсус сред европейските страни – че са съгласни с влиянието на Хамас вътре в Палестина. Това не е лошо само за Израел и съюзниците им, а и живеещите в Палестина, защото ги превръща в граждани на терористична организация, коментира в студиото на Алтернативата международният анализатор Искрен Иванов.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В Израел последната дума принадлежи на политиците. Политиката не Нетаняху е ултраконсервативна и не мисля, че Израел би се примирил със съществуването на независима палестинска държава. Сегашната администрация на Байдън действа доста дипломатично. Като цяло САЩ блокират всяка резолюция, която цели трайно примирие в рамките на Газа и която ощетява Израел – преследвана стратегия, тъй като Израел е ключовият им съюзник в региона. Не мисля, че ще има промяна в тази политика.
Колкото до кризата в района, цари пълно информационно затъмнение и двете страни са обвиняват взаимно. Всяка информация е със силно критично ниво на обективност. До момента там не са допуснати независими наблюдатели на ООН, макар Организацията да имаше такъв план. Песимист съм за трайния мир там. За краткосрочно решение съм оптимист при едно условие – ако САЩ и големите територии в региона се договорят за това как трябва да изглежда статуквото. Освен САЩ в региона има интереси и Русия, която вече установи трайно присъствие в Сирия. На Китай също не ѝ се иска тази война да се разлее. Няма как Вашингтон, Москва и Пекин да седнат на една маса и да се договорят за статуквото, защото интересите им в различните региони на света са диаметрално противоположни. Докато не приключи преходът от еднополюсен към нов свят, няма как да има трайно разрешение. Американското глобално лидерство в момента се решава именно в Близкия изток. Ако Америка загуби съюзник като Израел, това ще има катастрофални последици за системата от съюзи, които тя изгради след края на ВСВ. Това е и причината за балансираната ѝ политика, посочи в заключение анализаторът.
