ЛЕВИ-ДЕСНИ, ПАРТИИ БЕСНИ!

По повод поредните национални и европейски избори десетилетните спорове за това кой е ляв и кой – десен в българската и европейската политика отново се разгоряха. Или не точно се разгоряха, но поне повдигнаха въпроса за актуалността и значението на тези категории. Хората, които гласуват, са свикнали да мислят в тях, затова си струва отново и ясно да им ги обясним.

Добре би било това обяснение да е подновяване на разговора за идеите и принципите, тоест за морала, в българската политика. За съжаление такъв разговор не се проведе и в тази кампания. Но тъй като става дума наистина за правото ни на избор, ще предложа прост, но сигурен начин да се ориентирате коя партия е лява, и коя – дясна. За тези избори вече е късно, така че за следващите. Те ще са достатъчно скоро, няма да забравите какво ви казвам.

След всяко обещание, което ви дават, задавайте на политиците два въпроса: „Кой решава?“ и „Кой плаща?“

Ако партийният представител ви отговори: решава държавата, партията е лява.

Ако отговорът е: решава индивидът, партията е дясна.

По-сложно става, когато зададете втория въпрос: „Кой плаща?“

Сигурен съм, че ще получите отговор: „Плаща държавата“ и от партии, които се определят като десни. Е, не са десни. Леви са. И двете.
Всичко останало са словесни финтифлюшки. Но тъй като партийните представители няма да престават да ги връзват, и тъй като няма да спрат да си мерят комунизмите и фашизмите, с които лявото и дясното традиционно се отъждествяват, са нужни някои пояснения.
Объркванията, или по-точно смесванията на политическите посоки, са правило в съвременния свят. Единствената им цел е да привлекат колкото се може повече гласове. Това е т. нар. „среден път” в политиката, по който напоследък бодро крачат всички новаци. Така направиха и партиите от коалицията ППДБ. Преди 7 години ДБ обяви, че няма ляво, няма дясно. Преди 3 години лидерите на ПП заявиха, че ще постигат леви цели с десни средства.

Теоретично и двете послания са верни. Основната дясна идеология – либерализмът, и неговият политически проект – капитализмът, чрез своето главно средство – пазарът, наистина постигат цели, които по принцип са „леви“, ако приемем борбата с неравенството за основна лява цел. Бедните, които са по правило неквалифицирани и оттам – лошо платени, забогатяват много повече и по-бързо благодарение на пазара, отколкото на неефективните и силно корумпирани програми за социално подпомагане. Ето ви леви цели с десни средства. Ето ви „няма ляво-няма дясно“.

Само че в общество като българското теориите не работят. Българските партии, определящи се като десноцентристки, отказват да водят ежедневна борба за сърцата и душите на хората, и най-вече на младите. От леност и глупост те харизват на левите основната си политическа ценност – Свободата, и им позволяват да я превърнат в нейната противоположност. Преди Маркс и Ленин Свободата означаваше свобода от произволна власт. Марксист-ленинците освободиха свободата от свободата. Превърнаха я в синоним на тоталитаризъм. В път към робство. Затова когато наричаме „крайнодесни“ стопроцентови леви партии, незаслужено ги легитимираме като демократични. Тоест, правим им неоценима услуга.

Дясното не е и никога не е било крайно. То е еволюция, не революция. То е свобода и отговорност, носена от морални, самостоятелно мислещи и самостоятелно действащи индивиди.

Лявото разчита на покорни и наивни, без силни собствени убеждения хора, готови да припознаят конфекционни ценностни системи за свои, стига достатъчно силно и постоянно да ги набиват в главите.

Като гледате привържениците на Възраждане, БСП, Неутрална България, Величие, МЕЧ, и прочее маргинали, леви или десни ви се струват те според горните описания? И според вас реалистично ли е Копейкин да бъде втори в България, да не говорим да създаде нова паневропейска партия, понеже съществуващите европейски семейства не му харесват? Или по-точно – те не го харесват? Както се казва, дръжте ми бирата.
Но не в мюнхенска бирария. „Крайнодясното“ – фашизмът и нацизмът, се родиха преди сто години, когато немската и италианската социалистически партии отказаха да поемат отговорност за управлението на страните си след Първата световна война. Отказаха, за да не бъдат принудени да приложат тоталитарни методи на управление. Хитлер и Мусолини, дотогава също социалисти, нямаха такива скрупули. Те максимално се възползваха от рядката възможност. Създадоха нацизма и фашизма и яхнаха историята.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Слава Богу, че „крайнодесните“ нямат шанс да доминират след няколко дни нито в България, нито в Европа. Не Марин льо Пен във Франция и Тино Хрупала в Германия, а евроскпетиците консерватори в Италия, Полша и Унгария набират скорост. Без торите в днешна обединена Европа, те най-много се доближават до автентичното дясно – класическия либерализъм на Лок, Мизес, Хайек и Фридман.

Това не остава незабелязано в Брюксел. Урсула фон дер Лайен например заклеймява Възраждане в България, но отчетливо ухажва Джорджа Мелони в Италия. Наред са Матеуш Моравецки и може би дори Виктор Орбан, ако се отдалечи от путин. Путин е истинската разделителна линия в ЕС, не Зелената сделка или евентуалния Европейски съюз за отбрана. Така че, в зависимост от резултатите, страстта и здравият разум може да се окажат неочаквано добра комбинация.

Заплахата за Европейския съюз наистина са крайните политици, както твърди дер Лайен. Но тя се бори за втори мандат и преувеличава заплахата. За разлика от евроскептиците, крайнодесните са разпокъсани и разпилени, и една от причините за това е, че са ерзац-консерватори по волята на путин. А Кремъл никога не залага само на един кон. Открай време службите, чрез които русия прави външната си политика, разделят и владеят. Местните рубладжии се редят на дълга опашка пред руските посолства навсякъде по света.

Благодарение на путинизма, „крайнодесните“ са тоталитаристи. Затова искат повече държава при решаването на проблемите и с мигрантите, и с членството или излизането от ЕС, и с войната в Украйна. Те не допускат спонтанна, ненасочвана от лидерите дейност. Такава дейност може да доведе до непредвидени резултати, които не са част от плана им. А централното планиране и в икономиката, и в политиката, е ляво. Тоталитарно ляво.
Така че като чуете крайнодесен, да знаете, че става дума за нацист или фашист. И че всъщност говорим за комунист. Хвани единия, удари другия, да падне третия.

Аз живях само половината комунизъм в България, при това „по-добрата“ втора половина, и тя никак не ми хареса. Още по-малко ми харесва, че 35 години по-късно не сме излезли от него. Ако обаче в неделя дадем гласа си за автентични или фалшиви леви – или ако не го дадем изобщо – комунизмът в България ще векува. За разлика от нас, които сме го избрали отново.
От глупост и алчност, не толкова от страх.