Фокусът ми беше върху това как да отключим възможността за структурна промяна в институциите
Баща ми казваше: „Когато правиш мост и го пускаш в експлоатация, заставаш под него.“ Кабинетът „Денков“ е много тежък компромис. Трябваше да започнем да провеждаме реформи, без да имаме мнозинството за това, т.е. бяхме зависими от други. Не успяхме и поех отговорността. Лошото е, че загубихме половината от избирателите си. Тези хора си тръгнаха, но не затвориха вратата след себе си и не гласуваха за друг. Те трябва да видят сериозно отношение, да разберат, че за нас са важни големите цели. Сега трябва да се опитаме да влезем обратно там, където сме били преди две години – яростна опозиция. Трябва да имаме формула за властта, която да отчита реалностите. Не съм имал илюзии по отношение на сглобката. Въпросът беше между определена невъзможност да се продължава така, определен външен натиск и определен обществен натиск. ГЕРБ и ДПС избраха да взривят този процес, да отидат на избори, да си напазаруват гласове и да отвратят хората, без да могат реално да спечелят. Сега ще бъдат принудени да направят най-отвратителното управление в близката българска история. И това е изключително опасно, коментира в студиото на Алтернативата Христо Иванов, председател в оставка на ДаБГ.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Сглобката беше критично важна, за да лишим Радев от политическа инициатива, да почнем да лекуваме политическата криза, вкл. чрез промените в конституцията, без които не можем да отпушим прокуратурата. Успяхме да преместим едни камъни, които 30 години стояха и не можеха да бъдат отместени. Създадохме предпоставките за нещо, което вече ще иска само обикновени мнозинства, за да почне да се случва. Балансите с всички следващи избори ставаха по-лоши за нас. Не можем с голяма сигурност да заложим, че ще се формира стабилно прозападно мнозинство. Много важен е показателят за нагласите за скоростта на промяна – колко бързо се променят базовите нагласи или тези, които са вкоренявани с десетилетия. Трябва да разбираме, че има инерция и тези неща отнемат време. Не са безкрайни резервоарите на лидери и комуникатори в България. Има да се оре дълга нива. Наложи се да се вземат доста бързи решения – война и т.н. Не можеше да чакаме самостоятелните мнозинства. Разказът занапред без усещане за сериозност и поемане на отговорност, не може да тръгне.
Може би имам недостатъка, че вярвам в институционалните решения и фокусът ми беше върху това как да отключим възможността за структурна промяна в институциите – не отделните сюжети и каузи, колкото ползването на властта за отваряне на възможности и дългосрочна дълбока промяна. Това, че конституционната реформа се случи в тази ѝ част, беше много важно. Не се отказвам от това. Ако бяхме казали „Първо хората!“, това щеше да свали правителството на първия ден. Беше ясно, че стигнем ли до хората, ще има много тежка криза. Нужни ни бяха нормативни и институционални действия. В Да БГ сме се фокусирали върху понятието „граждански патриотизъм“ и ще го превърнем в конкретни предложения, напр. клетва при придобиване а българско гражданство. Другото е военната подготовка. На всички избори досега сме си поставяли за цел да се обръщаме към мюсюлманските изселнически организации в опит да ги изведем от това крепостничество. Това няма да се случи кампанийно. Нужно е сериозно усилие. Травмата от възродителния процес не си е отишла, посочи в заключение Иванов.
