Време е да се преоснове и левицата, и десницата. Дошло е време разделно, но политическият елит не иска да си тръгне
Най-важният проблем е ниската избирателна активност.
Демократичността на вота намалява тогава, когато управляващата класа не представлява тези, които иска да представлява. Избирателят каза: „Не искам да бъда представляван от тези“. Време е да сменим самия разказ. В момента кристализират 10-20 годишни процеси. Наблюдаваме няколко групи вот: 1) клиентилистки – хора, гласуващи поради сложна житейска зависимост. Те смятат, че трябва да се гласува за „нашите“ и тук основната ценност е лоялността. В България това са 40% от гласуващите, което не е истински избор; 2) ок. 67% на негласуващите – причини: дълбоката резигнация, отчаяние, отвращение и усещането, че всинца са маскари. Малко вярват в говорители и официални експерти – ако се появиш по телевизията, вече не си техен човек. Често пъти се информират през социалните мрежи, следователно са уязвими за пропаганда и конспиративни теории. Гневът лесно придобива форма на конспиративна теория. Все повече хора започват да разчитат на чудодейни спасения – така е от времето на Сакскобургготски. Наред е Величие; 3) хората, които гласуват с политически мотив. Тук важното е, че самият политически вот също е разцепен между хората с граждански мотиви и такива с митологични мотиви, коментира в студиото на Алтернативата проф. Александър Кьосев, преподавател и директор на Културния център на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
С националните ценности се работи по брутален начин и се овладяват умове на хора, които са искрени патриоти, но проектират това в емблеми, които нищо не значат. Те не познават своята история, литература и култура и работят с представа за всекидневна антропологична култура, за тях патриотизъм е веенето на 80-метрови байраци. За съжаление градската десница заложи на друг тип реформи и се отказа да въздейства на идентификацията на тези хора. А те имат нужда да бъда истински българи, но ги лъжат с развети флагове. Можеше да се подеме инициатива за нов тип граждански патриотизъм – опит да се изгради България не на думи, а на дела. Патриотизмът не е изолация, а любов към своето. Културната идентичност беше предадена на шутове, на жонгльори с чувствата на хората. Това са просто театрални демонстрации.
Време е да се преоснове не само левицата, но и десницата, защото несистемни партии започват да доминират политическия ни живот. Дошло е време разделно, но политическият елит не иска да си тръгне. Ситуацията е рискова и това се дължи на упорството на политическата класа, която не помръдва. Ще има продължаващо загниване и стагнация. Нямам усещане, че разговорът ляво-дясно е започнал. Напускам и партията си, защото не мога да въздействам на процеси. Вгледайте се какво става не в политическата върхушка, а в обществото. Българската читалищна мрежа има фантастичен потенциал и ако бъде употребена културно и политически по правилния начин, тя може да окаже огромно въздействие, защото има 3000 български читалища. Лошото е, че всичко, свързано с образованието, е бавен процес, минаващ през промяна на манталитети. Едва когато си дадем сметка колко е тежка ситуацията, можем да действаме реалистично с практически проекти. Върнахме се 30 години назад, но тогава имаше обществена енергия за промяна. Сега е останал само гневът, посочи в заключение проф. Кьосев.
