Съшива се кафтан-консерватизъм

Но със или без коалиционни партньори, Радевата партия ще спечели изборите за Осмо ВНС, и заедно с ДПС и ГЕРБ ще променят конституцията. България ще стане президентска република. Осмото ВНС или ще продължи да работи като редовно, или ще има още едни избори за 51-во НС в края на 2025. Ако има, Радев ще ги спечели и ще стане премиер. От своя страна Борисов ще спечели президентските избори през ноември 2025, и ще се пенсионира като президент.

Този сценарий може да бъде провален само от личното его и алчност на двамата генерали. Но ако Борисов или Радев излязат от отредената им роля, политинженерите ще намерят начин да ги върнат в нея. В момента путин не може да си позволи друг да язди троянския му кон в НАТО и ЕС. От две години Кремъл играе ва банк и ще доведе докрай поредния си лабораторен опит, наречен български консерватизъм. Той ще е много подобен на внесения от императорска Русия непросветен абсолютизъм, наричан след Освобождението консерватизъм. И тогава, и сега, той няма да е с английски цилиндър, а с руски кафтан.

Партията на путин „Единна Русия“ вече 20 години маркетира идеологията си като консервативна. путин се самоизживява като международен консервативен лидер от 10, когато заради инвазията в Донбас и намесата във войната в Сирия, русия скъса със Запада. Оттогава руският президент методично обвинява държавите от ЕС, че разрушават традиционните европейски ценности, „интернационализират“ националните обичаи, размиват границите между етносите и културите. Противопоставя им „традиционните руски ценности“ – семейството, човешкия живот и свободата на вероизповеданията, благодарение на които Русия е морална алтернатива на деморализирания Запад. Да ви звучи като лозунгите на „Шествие за семейството“?

Побългареният руски консерватизъм е част от челобитието пред Путин, независимо чие е челото – дали на Шкварек, дали на някого от предшествениците му Москов, Бареков или Сидеров. Впрочем, всички досегашни опити консерватизмът да бъде наложен като политическа тенденция в България, се проваляха. Спомнете си късния СДС на Петър Стоянов и Пламен Юруков, комичния РЗС на Яне Янев, сбъркания КОД на Петър Москов. Този на Радев обаче ще успее. Просто защото в него е инвестирано най-много.

Българската версия на руския консерватизъм ще е дори по-уродлива от оригинала. Тя ще омаловажава или направо ограничава индивидуалните права и личната свобода, ще слага бариери „пред алчността на бизнеса“, ще задушава свободното слово. И най-важното – ще концентрира политическата власт в ръцете на властимащите. Ако мислите, че фантазирам, препоръчвам ви едно интервю на Георги Харизанов, дадено през април 2017 на Клуб Зет. Тогава Харизанов е председател на Института за дясна политика, замислен през 2013 г. като мост между ГЕРБ и Реформаторския блок. Институтът привлича към ГЕРБ млади хора, свързани с Младежкия консервативен клуб, десните платформи Консерваторъ и Мисълъ – с ер голям накрая, „сайта с открити консервативни пристрастия“ Петте кьошета, и т.н. Един от тези младежи бе бъдещият лидер на прогерберската консервативна партия Кристиян Шкварек. Кариерата му е завидна: за има-няма десет години Шкварек, който формално не е член на ГЕРБ, става кандидат за евродепутат от ВМРО, председател на фондация „Консервативно Общество“ и председател на сдружение „Месец на Семейството“. Не знам как си управлява НПО-тата, но участието му в евроизборите през 2019 е анекдотично. Консервативният националист е чак седми в листата за евродепутати на ВМРО (в евролистата на ГЕРБ тогава няма място, затова Борисов го дава под наем на Каракачанов), но…получава 30 преференции в ловешкото село Баховица. Водачът на листата Ангел Джамбазки има само 6. Ще си отговорите кой осигурява преференциите на Шкварек, като ви припомня, че тогава ГЕРБ е в коалиция с Обединените патриоти, от които ВМРО е част.

Но да се върна към споменатото интервю на Георги Харизанов. В него се казва: „Консерватизмът не извежда на първо място индивидуалните права или личната свобода (въпреки липсата на конфликт с тях). Стъпвайки върху трите стълба християнство-партриотизъм-капитализъм, консерватизмът проповядва религиозни ценности, наричани също традиционни ценности или семейни ценности, и работи за правителство, което да налага тази ценностна система…Консерватизмът защитава икономическите свободи, но същевременно настоява за различни вариации на ограничавания на индивидуални права, за да успява да поддържа реквизитите на „успялата държава“ – солидарното осигуряване, инфраструктурата, сигурността и публичното образование. …Консерватизмът се бори за обществен морал чрез противопоставяне на прояви като употребата на наркотици и гей-браковете“.

Четири години по-рано, през 2013, Институтът за дясна политика е лансирал триадата „християнство-патриотизъм-капитализъм“ като визитка на новия български консерватизъм. Тепърва ще ни размахват тази триада като трибагреник на шествие за семейството, помнете ми думата! Но да не си помислите, че става дума за идеологическа идентификация, или за стремеж след победоносни избори консервативните идеи да намерят практическо приложение в решаването на проблемите на държавата? Нищо подобно. Българският „консерватизъм“ винаги е бил антиевропейски и проруски. Става дума за партийно прегрупиране под егидата на Кремъл.

Крайната цел на поредния руски политинженеринг е проста: в страната да останат две големи партии – ГЕРБ и бъдещата партия на президента Радев, които да управляват заедно или да се сменят във властта под благосклонния поглед на Кремъл. Ролята на огледалния ГЕРБ дълги години бе готвена за БСП, но Корнелия Нинова не прие да довърши делото на Сергей Станишев и да преформатира партията си в социал-либерална. От една страна защото електоратът й нямаше да приеме това, от друга – самата тя копнееше за ролята на „състрадателния консерватор“, който тогава Борисов пазеше за себе си. Сега все-още-лидерът на ГЕРБ харизва консерватизма на Радев, за да се пенсионира като президент, а не като затворник. А Нинова и БСП „вече ги нема в целата схема“.

Още по-малко в нея са ППДБ. Не знам как и кога ще се преструктурират, но ако не друго, поне да бият тревога за заплахата, надвиснала над свободата. Могат да започнат с обяснението, че „прагматизмът на консерватизма“ е абсолютно идентичен с компрометиралия ги слоган „няма-ляво няма дясно“. Консерватизмът сам по себе си не е идеология, а прагматичният му вариант съвсем няма цвят и посока. Той дори ги изключва, защото изисква от лидера да действа съобразно ситуацията в момента. Тоест, консервативният прагматизъм е „няма ляво-няма дясно“ на квадрат.

Що се отнася до русофилството, от средата на ХІХ в. българските консерватори са убедени русофили. Достатъчно е да споменем митрополит Климент и Тодор Бурмов. По време на Режима на пълномощията, в който начело на правителството и армията са руснаци, знаменосецът на българския консерватизъм Константин Стоилов е министър на външните работи и изповеданията. Десет години по-късно, през 1894, Стоилов основава Народната партия и печели изборите за Осмо обикновено народно събрание. „Моралното влияние“, което новата партия упражнява върху избирателите, е блестящо описано от Алеко Константинов във фейлетоните му „По изборите в Свищов“ и „Изгасете свещите!“

Стоилов е министър-председател от 1894 до 1899. През това време – 1896 г. – възстановяваме прекъснатите след Съединението дипломатически отношения с русия, а през 1894 и 1897 се случват две брутални политически убийства – на Стефан Стамболов и на Алеко Константинов. Властта вероятно има пръст в тях.

Толкова за „народняците“ тогава. Споменете си за трите управления на ГЕРБ, фалита на КТБ и строежа на Турски поток, и си ги представете сега.

Накрая да обобщя опасността за свободата с цитат от бащата на българския консерватизъм Стоян Михайловски. През 1925 г., в края на жизнения си път, в своите „Размишления“ Михайловски се опитва да открие алтернатива на либерализма. И я намира във фашизма на Мусолини. „Трябва да се яви, отбелязва той, желязната ръка, която ще постави всекиго на мястото му и ще докаже на българския народ, че ред не произлиза от безредие“.

Генералите и от народната армия, и от народната милиция, харесват това. Ако ние не го харесваме, трябва да го предотвратим.