Руският и западния прочит на Вертикалния Газов Коридор
Илиян Василев
Вертикалният газов коридор (ВГК) бе замислен от западни политици, като основен маршрут за доставка на алтернативи на руския тръбопроводен газ в Централна Европа, главно под формата на втечнен природен газ (LNG), чрез гръцки терминали. Но пазарите могат да решат друго, като ценовият дъмпинг на руския Газпром заплашва да превземе ВГК и да изтласка втечнения природен газ от региона. Брюксел разполага със средства, за да направи нещо по този въпрос, но трябва да действа – и то бързо, преди да се потопим в поредната доза от „свършени факти“, реализирани под диктовка и в услуга на Кремъл.
Всеки, който следи историята и напредъка на идеята за Турския газов хъб (ТГХ), е забелязал плана на руския президент Владимир Путин да използва растящи потоци руски газ по тръбопроводите в Турция, за да създаде свой собствен бенчмарк на газовия пазар, противопоставяйки се на западноевропейските борси и по-специално на холандския борсов репер TTF.
Също така всеки, който следи динамиката на цените на борсите за газ в Турция, България и Нидерландия, ще забележи, че през последните месеци се наблюдава устойчива и значителна разлика между цените на природния газ на регионалните борси в Турция и България, от една страна, и западноевропейските борси, от друга. Спот газът на турската борса обикновено е с около 4-5 EUR/MWh по-евтин от този, продаван на TTF, но разликата между цените на холандската и българската борса е доста по-голяма (към момента на писане на статията, например, тя е малко над 6-7 EUR/MWh).
Вярно е, че търгуваните в момента обеми руски газ не са впечатляващи. Но те тихомълком се увеличават. И това е тенденция, която може да има разрушителен ефект както върху регионалните газови пазари, които са част от ЕС пазара, особено ако г-н Путин постигне своето и успее да диктува цени и потоци в Югоизточна Европа (ЮИЕ) през Турция.
Това изглежда ясно. Но трябва да се запитаме и защо природният газ е по-евтин на българската борса, отколкото в Турция. Въпросът не е толкова труден, но отговорът му със сигурност е интересен. Бих предположил, че ставаме свидетели на тестова операция на Кремъл, чиято цел е да се провери докъде е възможно да се стигне, без да се провокира реакция от страна на ЕС. И българската борса за газов хъб „Балкан“ (BGH) е логичното място за провеждане на този тест. Тя предлага достъп до интегриран пазар на ЕС без ограничения за износ и транзит. Това, разбира се, не е случаят с турската газова борса, където властите в Анкара контролират стриктно целия достъп до експортния капацитет, като по този начин ограничават конкуренцията.
Сезонните фактори също могат да имат роля в обяснението на това защо цените на българската борса са по-ниски, отколкото на турската. Понастоящем търсенето в България е доста свито, тъй като местното потребление на газ е логично ниско през лятото, а българското подземно газохранилище (ПГХ) в Чирен вече е доста добре заредено (както и други регионални ПГХ).
Изглежда правдоподобно обяснението, че – „Газпром пробва търпението на ЕС към руския газ“ по метода на бавно сваряваната жаба, което е основната причина за разликата в спотовите цени на TTF-BGH. Трябва да допълним само, че по всичко изглежда, че тези граници все още не са достигнати. До този момент Брюксел не е обърнал почти никакво внимание на случващото се, поне публично.
Разбира се, целият този евтин руски газ е добра новина за българските и регионалните потребители и промишленост. Но само в известен смисъл. Ако се вгледаме по-внимателно, добрите новини ще се окажат доста ограничени и повърхностни.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Втечнен природен газ: голямото отсъствие
Именно защото Кремъл диктува ценовата политика на „Газпром“ и защото „Газпром“ прави дъмпинг на своя газ, за да запази последния си вход за достъп до европейския газов пазар – именно през България – търговията на България с втечнен природен газ (LNG) и вносът на LNG през Турция и Гърция бяха ефективно блокирани през последните месеци. Държавният търговец Булгаргаз предприе преди малко повече от седмица отчаян ход, като обяви, че прекратява дългосрочния си договор с турската газова компания Боташ за използване на терминалите и преносната и мрежа. Отчаян, защото клаузите за неустойки са смразяващи – близо 2 милиарда долара, което е сигурен фалит на компанията.
Причината – Булгаргаз не е в състояние да осигури конкурентни доставки на втечнен природен газ. Същото се отнася и за всички други доставчици на втечнен природен газ в региона, особено за тези с по-дългосрочни договори, тъй като тези договори се превръщат в бреме в контекста на силното намаление на спотовите цени от страна на „Газпром“.
Купувачите, които искат да диверсифицират доставките си извън руския тръбопроводен газ, сега са систематично наказвани, тъй като Газпром на практика унищожава конкуренцията. Това ни води до взаимовръзката между намеренията на на г-н Путин за „руски газ през Турция за Европа“, от една страан и проекта „Вертикален газов коридор“ (ВГК), от друга.
Газпром и ВТК: блокиране и превземане
Читателите ще си спомнят от предишни публикации на A&A, че ВГК е амбициозна геополитическа инициатива на ЕС, с одобрението на САЩ, насочена към постигане на диверсификация на потоците от руски природен газ, като се наблегне на потоците от юг на север от неруски източници, главно чрез терминали за регазификация на втечнен природен газ в Гърция и след това към България, Румъния, Словакия, Унгария, Молдова, Украйна и други страни. Това ще включва разширяване на газопреносните системи на транзитните страни, за да се осигури възможност за по-големи газови потоци от юг. По замисъл, това в крайна сметка трябва да позволи на неруски газ да влезе в Централна Европа, като замени руския газ, който досега се пренасяше през Украйна.
Това, разбира се, е заявената благородна цел. За съжаление, обаче, Москва работи върху начини да използва ВГК в своя полза. Накратко, стратегията на Кремъл и неговите местни пълномощници се състои от два етапа.
Етап 1: използване на грандиозната схема на ЕС за ВГК, за да се осигури разширяване на газопреносните мрежи от Южния газов коридор към Украйна, Словакия, Румъния, Унгария и Австрия – с политическа и финансова подкрепа от САЩ и ЕС.
Етап 2: тихомълком да се изкарат на преден план „пазарните реалности“, които на практика ще унищожат всяка неруска алтернатива на втечнения природен газ. А именно наличието на огромни количества евтин руски тръбен газ в Турция – „евтин“, защото се продава на дъмпингови, определяни от Кремъл, непазарни цени.
По този начин и по ирония на съдбата, капацитетът за пренос, предоставен за диверсификация от руски газ, ще бъде използван най-вече за пренос на руски газ – макар и маскиран като „турски микс“. Всъщност точно това се случва в момента, ако се съди по количествата природен газ, които влизат в България от Гърция и Турция.
По данни на българския оператор на газопреносна система (ОРС) „Булгартрансгаз“ месечните суми в момента включват постъпления от 1,7-1,8 млрд. куб. метра от Турция, но само 88 млн. куб. метра от Гърция. Що се отнася до азерския газ, почти целият той идва по тръбопроводи – Трансанадолския газопровод (TANAP) и маршрута TAP-IGB (включващ Трансадриатическия газопровод и междусистемната газова връзка Гърция-България или IGB). За разлика от азерския, втечненият природен газ понастоящем почти не участва в газовия баланс на България.
Вероятността тази „пазарна“ реалност да се промени е близка до нулата, поне докато не настъпи промяна в пазарните правила, която да опровергае възможността на г-н Путин да предлага „политически“ цени за руския тръбопроводен газ на своите приятели в ЕС. Или, може би по-точно, промяна при почти пълната липса на правила, която да има сравним и измерим в тази посока ефект.
Защото, както и да описваме настоящата регулаторна ситуация, тя насърчава купувачите и операторите на преносни системи да търсят дъмпинговите цени, предлагани от Кремъл, който отчаяно се опитва да се освободи от газа, който поради своята агресия и незаконни действия в Украйна не е в състояние да продаде по друг начин.
Инфраструктура под въпрос
При по-задълбочен поглед нещата изглеждат дори по-зле. През последните месеци руският природен газ не само ефективно унищожи дела на втечнения природен газ на регионалния газов пазар, но подкопа икономиката на ключова инфруструктура, в която се инвестира именно с цел диверсифискация. Ниските цени на Газпром сериозно влошиха шансовете на алтернативите на руския газ да резервират входни и изходни капацитети по преносна инфраструктура и да намерят крайни потребители.
Това се отнася например за капацитета за обратен поток на Трансбалканския газопровод (ТБГ). Първоначалната цел на TБГ беше да пренася руски газ от Украйна през Румъния и България до Турция. Но използването му за обратен поток е важна част от идеята за ВГК.
Това използване обаче зависи по-скоро от наличието на конкурентен неруски газ от терминалите за втечнен природен газ в южната част на региона и от търсенето му на цена, която би оправдала резервирането на капацитет. Ако нещата са както е в момента, единственият природен газ, който ценово и като резервирани капацитети може да тече по схемата Вертикален Газов Коридор е руски газ от „турски микс“. Следователно ВГК може ефективно да послужи като инструмент и прикритие за доминиращата роля на „Газпром“ в Източна Европа, включително Молдова и за блокиране на Украйна.
Ако не вярвате, погледнете перспективите, които се очертават пред пазарните тестове, които се провеждат в момента, за обвързващи оферти и дългосрочно ангажиране на капацитети с неруски газ, които да оправдаят разширяването на Транс-Адриатическия Газопровод и на интерконектора Гърция-България, който е основна входна врата за втечнен природен газ от Гърция. Новините са далеч от оптимистични.
Постоянно отлагания терминал в Александруполис – първата жертва на газовата експанзия на Газпром
От друга страна, налице са и значителните забавяния при пускането в експлоатация на плаващия терминал за регазификация на втечнен природен газ (FRSU) в Александруполис в Североизточна Гърция. Как да си го обясним?
Официалната причина е, че GasTrade, компанията, която изпълнява проекта, има проблеми водният конденсат в тръбопровода, който свърва плаващата платформа със сухопътната инфраструктура. Но това не звучи никак убедително: Saipem е компания с репутация и опит в изграждането и пускането в експлоатация на стотици километри подводни газопроводи в далеч по трудна и агресивна среда на Черно море. Фирма от този калибър едва ли ще се затрудни с изпълнението и пускането в експлоатация на такъв кратък свързващ газопровод.
Не: много по-вероятно е липсата на интерес от страна на търговците към доставките на втечнен природен газ да е истинската причина за протакането. Ако търговците не желаят да резервират капацитет, тогава дори и най-умелите оператори на терминали няма да постигнат позитивен паричен поток.
Важната променлива в уравнението: украинският транзит
За пълнота можем да добавим, че още не е съвсем ясно колко важно за Русия би било да блокира или завземе отвътре Вертикалния Газов Коридор. Важността може да се движи между абсолютен топ приоритет, а може и да е по-малко значителна. Всичко зависи от това какво ще се случи в бъдеще с транзита на руски газ за Европа през Украйна. Ако той спре, преносът на „турско-руски“ газ по ВГК става спешна задача, тъй като няма да има друг маршрут. Ако транзитът през Украйна продължи, няма да има тази остра нужда, тъй като Газпром ще има по-малък излишък от газ – и по-слаба принуда да генерира приходи. При това положение ролята на преноса на руски газ през ВГК ще се съхрани, но като допълнителен, не като основен, източник.
Ще моля читателят да ме извини, за това малко отклонение, тъй като въпросът за транзита през Украйна е доста актуален в момента, поне в два аспекта.
Първо, сегашният договор за транзит на Газпром през Украйна – който, което е поразителен факт, остана да действа дори по време на настоящите пълномащабни военни действия – изтича в края на тази година и има съмнения дали ще бъде подновен. От известно време се появяват упорити съобщения за преговори за евентуално подновяване, но доскоро презумпцията беше, че Украйна ще откаже да го поднови.
На второ място обаче най-новите признаци за движение в тази посока, засилват подозрението, че подобно черно-бяла картина на бъдещето на транзита може да се окаже донякъде подвеждаща.
По-конкретно, информацията, която „творчески“ изтече първо от Унгария на Орбан – която току-що пое председателството на Съвета на ЕС – пък и от западни медийни източници, внесе напрежение в и без това напрегнатата ситуация. Съобщава се, че Украйна обсъжда – с благословията и насоките на ЕК – различни варианти за продължаване на транзита на газ през Украйна. Последната идея е, че транзитът може да продължи, но въпросният газ може да престане да бъде руски, а да бъде азерски. По-точно, азерски газ, пренасян през (без майтап) Русия!?
Това е неправдоподобно поне по две причини:
– Първо, Русия транзитира през Украйна над 14 млрд. куб. м годишно и няма никакъв шанс Азербайджан да може да изнесе сравними с този обем количества природен газ, без да ангажира руски газ пряко или непряко.
– Второ, още по-абсурдно е да си представим, че Москва – известна с множеството саботажи при транзита на казахски, азерски, туркменски и узбекски газ през своя територия – би позволила през своя територия транзита на какъвто и да е неруски газ за Украйна, ако на самия „Газпром“ е отказан достъп.
Така че, разгледана по-задълбочено, особено в номинална стойност, пък и в детайли, идеята транзит на азерски газ през Русия просто няма смисъл. Въпреки това, има сериозни основания да предположим, че все пак няма дим без огън.
Като начало, украинският президент Володимир Зеленски съвсем наскоро потвърди публично, макар и с не особена охота, че такива преговори се водят. Едва ли е необходимо човек да е Шерлок Холмс, за да свържете тези думи с активносттат и визитите, първо в Киев, а сега и в Москва, на Виктор Орбан – министър-председател на Унгария, а сега донякъде нелепо заемащ поста ротационен председател на Съвета на ЕС. Не е нужно много въображение, за да се предположи, че той реализира поредната операция по транзакционна дипломация.
Защото в нея може да има по нещо за всички:
– За Русия със сигурност. На практика единственият газ, който може да бъде транзитиран през Украйна е руски: той просто трябва да бъде маскиран като азерски.
– Това означава, че г-н Зеленски би могъл да „запази лице“, като каже на сънародниците си, че, разбира се, не транзитира руски газ.
– Междувременно Украйна като цяло ще спечели:
o Ако се транзитира руски газ, това може да предпази поне част от украинската преносна инфраструктура от руски ракетни атаки.
o Украйна също ще продължи да получава така необходимите й приходи от транзит (които и ЕС, и САЩ с удоволствие биха насърчили).
– И накрая, от това определено ще има нещо за г-н Орбан, който не само ще направи услуга на своя приятел г-н Путин, но и ще се покаже – поне веднъж – като човек, който прави нещо полезно за ЕС.
Играта с входните и изходни капацитети
За да останем на темата за пресните новини, може да се отбележи, че пътуванията на г-н Орбан не са единствените – и може би не са най-интересните. На 1 юли бяха проведени търгове за резервиране на капацитет в различни точки на междусистемни газови връзки (IP) и подробностите за тях, публикувани от специалиста по енергийна информация ICIS, са поучителни. Като начало, интересът към резервирането на капацитет на изходите на IP от Унгария към нейните съседи беше много голям, което потвърждава ролята на върховен разпределител на руски газ, която г-н Орбан изглежда сам си е присвоил.
Динамиката е още по-голяма на свързващите точки между турската и българската (европейската) преносни системи – Странджа и Странджа-2, през които руско-турският газ влиза в Европа. Капацитетът, предлаган в Странджа, който е част от Транс-Балканския газопровод, беше напълно резервиран за две години напред, а за Странджа-2, там къде от Турция влиза стопроцентен руски газ – за три години. Когато си спомните, че това е в допълнение към съществуващите дългосрочни резервации на капацитет за Турски поток и по двустранни договори от страна на Газпром, Боташ, Булгаргаз и МЕТ, нещата стават доста недвусмислени: изводът е, чe Кремъл се подготвя за много оживена и високообемна търговия с руски природен газ през следващите няколко години, тоест към пълен контрол над газовите пазари в Югоизточна и Централна Европа.
В обобщение, проектът ВГК може да бъде осуетен като трасе, по което ще тече диверсификация от руски газ – чрез комбинация от блокиране и завземане на капацитети и дъмпинг на цени от Газпром, при която регионалният пазар ще попадне под пълна доминация на Русия, с всички произтичащи от това последици.
А това би оставило Владимир Путин в много по-изгодна позиция. Освен ако не се предприеме нещо по въпроса.
Ако цитираме Ленин (друг ноторно известен Владимир) въпросът е : Какво да се прави?
Най-общо казано, отговорът не е сложен. Европейската комисия (ЕК) трябва да се събуди и да си свърши работата. Тя трябва да го направи агресивно и решително, като използва пълноценно и интелигентно значителните правомощия, с които вече разполага, както и усъвършенстваната и като цяло доста пълноценна рамка от правила и разпоредби, която вече е въведена. Тя трябва да разследва продажбата на газ на дъмпингови цени от страна на Кремъл, както и незаконните практики, които очевидно са широко разпространени, чрез които руският газ се вкарва в ЕС. Освен това ЕК трябва да премахне непазарните предимства на руския газ, който идва през Турция, като използва комбинация от инструменти на политиката на санкции и решения в областта на конкуренцията.
Това може да се направи и трябва да се направи. Въпрос е основно на политическа воля. Също така е решаващ тест за това дали ЕС е в състояние да съвмести високи цели и намерения с текуща политическа практика, особено във все по-егоистичния свят, в който живеем.
